Крадеш приятелства единни,
разбиваш чуждите мечти,
залъгваш винаги съдбите,
които ти подадоха ръка.
Ти винаги си тръгваш, ала само ...

Черно и бяло
Черно и бяло в нас се преплитат,
крият се накъде там.
По пътя си те всичко помитат
без жалост и без срам. ...

ВЪВ ТУПРАКА
средношколско
Пекна слънце и
в тупрака
се разлисти ...

Мой утрешен ден!
Изглеждаш толкова скучен,
че чак от скука по лицето ми има сълзи.
Защо си толкоз студен и ледено неподвижен?
Защо няма кой да те разтопи ...

Раменете ми пак потреперват безмълвно.
Взе ми лятото, слънцето взе!
И в прозореца есенни мълнии
днес отпускат смирено криле.
Каза ми нещо - какво - не запомних. ...

Тъмна, неприветлива стая,
от мъка безкраен океан -
това е светът безпощаден,
когато отново си там.
Сълзи и тъга не помагат, ...

Всекидневен реален спектакъл сме
от уловени нереални чувства -
виртуозен предсказуем мечтател,
в рисунък нежен заедно препускаме.
Как искам да съм "чудотворна икона", ...

Въпроси
Докога все така ще се скитаме,
търсейки безпомощно ръка?
Падаме, ставаме, залитаме...
И докога така? ...

Natalie Imbruglia - Torn
I thought I saw a man brought to life
He was warm, he came around like he was dignified
He showed me what it was to cry
Well you couldnt be that man I adored ...

Дай ми знак, че още някъде те има!
Дай ми знак, че виждаш ме оттам!...
Дай ми знак, че отново ще бъдем щастливи.
Там... завинаги... в нашия сигурен храм...
Дай ми знак, че ще имаме всичко ...

Въздиша съвестта сама на пътя
и търси ключ към скъпото сърце,
но спомените-пламъци горят я
и съскат злобно в нейното лице.
Припомнят и блажените години, ...

Само като те погледна...
Донесе лятото със себе си. Загорялото ти от слънцето тяло излъчва една топлина, която ме приласкава. Желая да заровя пръсти в косите ти, ухаещи на морска пяна. Желая да потъна в прегръдката ти, гореща като морския пясък. Взирам се в дълбините на очите ти - бистри, палави - к ...

В огън ще се потопя,
ще залея с пепел градове,
дърветата от пътя ще изгоря,
ще ме гонят луди ветрове...
В дъжда ще се издигна ...

Усмивка
Дарявам ти една усмивка
Първата.
За днес.
Откраднах я от полумъртвите дървета, ...

Обичам те! Искам да го изкрещя!
За мене ти си най-хубавото нещо
на този свят, на таз земя!
Защо от мене ти си тръгваш?
Защо оставяш ме сама? ...

горещият вятър, момче,
горещият вятър край нас прошумя,
така прошумя
и отмина нататък...
не тичай, момче, ...

няма небе
облаци ледени
ръсят във времето
милозливи трошици
внимателство ...

Важно е всяко „сега”...
Челюстите на нашите кошмари така здраво са ни стиснали, че пропускаме да се насладим на важни моменти от живота си… Успокоявам се с това, че всичко се променя – не може нито да е все хубаво, нито – все лошо... Навсякъде има обрати... Не случайно народът се е произнесъл: „Мног ...

Нежност моя,
как те намерих?
Събличам душата си -
грешната,
пред очите им - ...

Нова пролет
Ражда се някъде вътре в мен... нова пролет.
Пуска корени, розовите листчета разпъпват!
И като бели птици в полет
по мен галещо раззеленилите се клончетата настъпват! ...

Ти помниш ли онази синева,
дълбоко претопена във сълзите.
Мастилено преливаща в нощта,
наситена до пясъчно в следите...
Ти помниш ли загадъчния кей, ...

Върху белия лист пак душата си изливам,
изписвам дълги рими и желания непреодолими.
Върху белия лист душата ми чувства все нарежда,
но има ли надежда?!
Върху белия лист пак капят сълзи, ...

Понякога в душата си се крия -
при спомените светли, прашните мечти.
Заравям длани в тях с надеждата да те открия,
отново слънцето да любя в твоите очи.
Но дните ми болят от ненамиране, ...

За новото начало...
Спри!
Разкъса ми сърцето.
Вземи конец и игла.
Знам. ...

Луната
Всеки ден ме нараняваш,
лъжи изричаш без вина,
дори не можеш да се извиняваш,
но свидетел ти е самотната луна! ...

Любов - това е чувство свято!
Веднъж обсеби ли те, няма край.
Веднъж проникне ли ти във душата,
от там не си отива, знай.
Обичала съм много пъти, ...

Живот ми ти дари
и на мен го подари.
Сърцето за мен си продаде
и заедно с душата ми го даде.
Ти прекрасен човек си, аз зная, ...

Ръката й потрепна и тя застина замислена. Не знаеше как да продължи. Героят й отново се намираше в опасна ситуация, но на Галина й бе омръзнало да го спасява.
Тя беше писателка. Фантазията й, дива и необуздана, рисуваше картина след картина, а тя от своя страна използваше езика на думите. Първият й ...

Тази нощ звездите светеха по-усърдно от обикновено. Сякаш искаха с малките си силици да бъдат достойни помощници на голямото Слънце, което през деня попиваше лъчите си в сумрачното сърце на младия мъж. Той често идваше на тази поляна, където поглъщаше последните за деня капки залезен сок и сменяше к ...

Повикай ме!
Когато нощем вятърът довява
една отронена от теб сълза
в ръцете ми от жажда отмалели,
по вятъра ти връщам свобода! ...

Да остана в най-щастливия ти спомен,
да нощувам в най-красивия ти сън,
от устните ти стих отронен,
в самотен, парещ миг да съм!
Да бъда... Да нощувам... Да остана... ...

Там, на небето грее звезда.
Там, на небето има луна.
Там, на небето си и ти.
Там, на небето и в моите мечти.
Защо Бог реши да те вземе? ...

Ех, Ивано, Ивано…
Ивано, моме, хубава…
Хубава, още писана,
Писана, още галена,
Галена, още славена… ...