От устните ти капе глад.
Безкрайни погледи се гонят
по спомена за мойто голо тяло.
Ръцете ти да се прекръстят молят
и да докоснат топлата ми кожа. ...

Тайната на изгубеното кралство
Тихото момче изчезна с крясък,
не остави и една причина.
Разпръсна се по пода като пясък,
съдбата шанс не му даде живота да опита. ...

Тръгнах да чистя моята мисловна къща. Още с влизането в нея осъзнах от колко време не бях докосвала нищо. Всичко беше в прах от негативни емоции, паяжини с истории, а на тях даже имаше и паяци забрава, хлебарки от лъжи притичваха насам-натам и прозорците бяха толкова черни от неверие, че понякога се ...

... с венец от диви гъски отлетя
и мойто лято – сякаш беше вчера,
и честно казано ме хвана яд,
че даже не остана за вечеря.
Как исках!... Струваше си да го спра, ...

Живее ми се с тебе, вакуумирано.
От хаоса за миг да се отлъчим!
Без въздух много пъти сме умирали,
но нека на клишето се опълчим!
На личния комфорт и периметъра, ...

Глава 32
Земите на Траксмаргите представляваше обширна територия без единен владетел. Самите Траксмарги представляваха воюващи по между си племена обитаващи Великата голяма пустия, a тя се простираше на половината Южен континент. Населението по земите бе рехаво и малобройно, въпреки голямата територ ...

"Как живется вам с другою,-
Проще ведь?- Удар весла!-
Линией береговою
Скоро ль память отошла."
Марина Цветаева ...

Бушува в мен сърцето
като че е бурното море.
Денем е като слънцето,
нощем - звездното небе.
Дъното ми се разтваря, ...

ВЪЗХВАЛА НА ЧЕТЯЩИЯ ЧОВЕК
Какво, че съм прочел три влака книги – и мъдростите мъкна си на гръб?
Дори да пеят летните авлиги, мълча! – и хълтам в Мировата скръб.
Отварят ми се звездни кръгозори, в които Вечността пред мен съзрях.
От вечният девиз „Memento mori!“ аз вече не треперя цял! – от страх. ...

Малка къщичка там, до морето,
е населена само с мечти.
Тя е фар, не престанал да свети,
но в мираж се превърна почти.
На високото кацнала, сутрин ...

Секунди – песъчинки
в пустинята на времето,
отронват със въздишки
минутите по хребета
на всеки ден препускащ. ...

Колко е хубаво да си имаш къща,
пълна с хора и семейство.
Колко е хубаво да чакаш с нетърпение някой да се завръща
и отново да те прегръща.
Колко е хубаво някой да те обича ...

Обещах да бъда с теб,
в добро и зло, в дъжд и мъгла,
под слънцето и под Луната,
в небесата, в дъното на морето.
Обещах да бъда твоето одеало, ...

Т Е М И Д А
Завързаха очите ти Темида,
за да бъдеш безпристрастна,
но само ако чуеш, без да видиш,
ще ли да ти стане ясно, ...

Кафето не горчи както преди
и утрото не се протяга ведро.
В очите са застинали сълзи,
ръцете галят тишината щедро.
Преплитат се усмивка и тъга, ...

Аз съм пъзел с изтрити картинки,
който често сама пренареждам.
Моят цвят е студен.
Аз съм синя,
само с няколко бели надежди. ...

Вървя към пропастта
не по желание,
не мисля.
От другата страна
остана ти, ...

БЛАГОДАРЯ ТИ, ГОСПОДИ, ЗА ВСИЧКО!
… благодаря ти, Господи, че мислиш понякога в небето и за мен,
че хлябовете мои втасват чисти и с Теб си ги споделям всеки ден,
че двете риби, дето ми ги даде, ще стигнат да нахраня някой брат,
че ни веднъж не ме остави жаден за Обич в този безлюбовен свят, ...

Бавното е по-забавно,
по-щастливо, бързо пак
иска да ме гази славно
с грубия си преден крак.
Иска, няма как да стане, ...

ЖИВОТ НА СКОРОСТ
С ожулени колене и платненки пробити
епохи прелетяхме в неспирен галоп;
столетия ни бяха забързани дните,
в надпреварата с времето и за миг ...

Благодаря на хората, които обърнаха душата ми наопаки. Те успяха да ме научат, че човек трябва да уважава първо себе си. Научиха ме, че има поражения, които ни правят по-силни и по-устойчиви, по-мъдри. Благодаря на хората, които се смяха, когато бях долу на земята с наведена глава и ронейки сълзи - ...

Усмихва се усмивката, намига.
Зареяно се вглежда към лицата.
Над тъжното на пръсти се повдига,
съзира красотата на душата.
Ще трябва повечко да се потруди, ...

Нежен танц на топли устни,
говорещи си за любов...
А наоколо душите – пусти,
забравили копнежи и живот!
Само те – танцуващи сред сивотата, ...

Пътувам дълго през мечтите
и пътят е като река.
Река, която заличава дните
и води ме към любовта.
Светът е цветно огледало ...

Яде си задника от злост
една особа,
която като болест и лош гост,
като пръдня след боба,
като тоалетна смрад, ...

Пътешествие животът е.
Ден всеки разстояние е, което да изминеш трябва.
Там в него ти живееш с чувства, мисли, настроения.
Плачеш малко, радваш се, тъгуваш.
Денят-отсечката е от пътя само! ...

Скорост, подем, гравитация и т.н.
нещо те отделя от земята
крилото е във формата на капка*
около нея тяга
напред, нагоре и във всичките посоки ...

Пак открих… алтернатива
днес на бившото моме:
нова мацка… по-красива
и в гърдите по-добре.
Зърнах я случайно в мола ...

Видях го – понесъл чувала,
в контейнера търси надежда.
Душата му, Боже е бяла,
клошар ли е? Ангел изглежда.
Крилата му дрехата крие ...

Ето ме, дойдох ви на крака,
дори и камъни ви нося.
Вземете смело, ще простя
и хвърляйте, пристъпвам боса.
Дойдох ви гола, по душа, ...

Сивушка, живяла във време разделно...
време тъй бурно, дори много черно,
но някак успяла от мъките тя
с глътки горчиви душа да въздигне.
Но винаги има... лоши очи!? ...

Тъжни дни, облачни дни, дни.
Носталгията замъглява спомените ми.
Очите се пълнят със сълзи,
когато сърцето се свива
пред въздишката на дните, ...

Във здрача уморен откривам
отново старото вълшебство.
Увисва над антени криви
и лампите запалва лесно.
И в хладни локви се оглежда ...

Х Е П И Б Ъ Т Д Е Й
Н А Г А Л Е Н А Д И М И Т Р О В А
Честит да бъде тоя ден!
Денят на твоето рождение,
Господ да ти бъде Вечен Фен ...

МЛАДОСТТА СИ ОТИДЕ
... какъв бе твоят шеметен трептеж по младостта, която си отиде?
Кажи ѝ вече: – Хайде, Лиске, беж! – и изчезни от този свят – невидим.
Тръгни през прегорелите треви, и все ще стигнеш някой ден оттатък.
За радостите нейни забрави! – човечец, по презумпция тъй кратък. ...

Трябва да дойдат бури във вас
да разгонят мъглите
Ще се измъчвате весден и час
ще страдате всите
Във равносметки жестоки и изводи крайни ...

Напоследък не само в България,а и в други страни на демократичния свят темата за насилието тресе институционалните устои на обществото.
И аз,в тази суматоха на неразбрани желания и спонтанни драми попаднах в миманса на споделеност,нали съм с будна гражданска съвест?
Докато лежах на дивана пред телев ...