Music LuckySolo
All Rights Reserved
Copyright: Lachezar Nikolov

Music LuckySolo
All Rights Reserved
Copyright: Lachezar Nikolov

Music LuckySolo
All Rights Reserved
Copyright: Lachezar Nikolov

Все уча се да си подбирам битките,
но някак не успявам да преглътна,
удавените си слова и плитките
мочури на съдбата си безпътна.
А дал ми Бог уроци и учители, ...

САПУНЕНО МЕХУРЧЕ НАД СВЕТА
... момиченце във парка с чашка пяна
в сапунени мехурчета ме скри.
Зелена, жълта, синя и пембяна –
край мене Варна литна във зори! ...

Щурче - самото име ни говори (всъщност пее)
за влюбени, полянки, лунен бриз...
В красивите ни спомени и то живее -
Най-малкият и милият певец-артист.
Е, бе романтика и бе, каквото бе! ...

Тъгата си не губя в мрака –
смени си жанра с радостта.
Когато се родих – заплаках,
а всички радваха се. Да!
Умра ли, ще рекат: "Почина!" ...

Дона Матронова, или Матроната, както беше известна в махалата, беше бясна на живота, защото дългоочакваният мечтан принц на който тайно се надяваше, никога не дойде при нея, и така живота който тя и без това усещаше, че поначало нещо си му имаше и беше тотално съсипан.
Дона Матронова седеше по цял д ...

Във вихъра на ,Свободата...
на тази, дето човека е човек
и разкази по митове създала
на вредител неведим.
Разкъсват тяло,образ ...

Хората които знаеха за подземната инфраструктура на Мястото се брояха на пръстите на едната ръка и изобщо нямаха никакво намерение да споделят с някой за това. Множество тунели и пещери се пресичаха под него, като се събираха на места в различни по големина помещения и имаха изходи във всяка една от ...

Погледнах я и я притиснах към себе си.
- Интересно - въздъхнах - Всички ли деца сме се възхищавали и искали да приличаме на тях. И аз имам тези книги, подарък от родителите ми и със затаен дъх ги четях и препрочитах. Тур Хеердалд и Жак Ив Кусто, пътешественици, изследователи, учени
Джейн се размърда ...

Когато седне до мен самотата
и затупти сърцето с тъга,
когато кръжи край мен тишината,
изчезне за миг и светът,
посягам за листи стих да напиша, ...

Ако знаеше как копнея,
да видя нежност за мен в тези очи.
Искам твоята душа да огрея,
искам същността ти отвътре да гори.
Дори не ми достига този стих, ...

Песен
За кого да пея песен аз сега?
За баща ми Димитър, за чичо Михаил, за бай Стоян.
Живи са заминалите в Нав - на оня свят.
Не са тук физически, с нас са обаче! ...

- Е, не се ядосвай! - казват политиците - То е почти същото!
Да, ама не! Дядо ми е разправял, че едно време в училище е имало дисциплина научен комунизъм. И учителката им казала:
- Ученици! Не разсъждавайте! Има кой да разсъждава!
- Кой? - попитали всички.
- Партията! - отвърнала тя. И била съвсем с ...

Глава 12. – Три мории и капан
(декември 2019 г.)
Денят бързаше, препускайки с бясна скорост между отчаянието и надеждата. Арсов спореше с професори – никой не поемаше отговорност по случая, докато не излезе скенера. Сърцето му се стягаше в лоши предчувствия, но не смееше да покаже и най-малка тревог ...

Разкъсва се душата ми. Сърцето
е раздрано и потича от него порой…
Жестоко и безизразно е лицето ми.
Отдавна вече е някак спокойно…
Чакам да дойдеш с игла и конец… ...

Привикнах да те гледам как си тръгваш,
сърцето ми се учи да не спира.
Часовник е. Стрелките му потръпват.
И кула съм. Наклонената, в Пиза.
Не рухвам. Щрак... (туристите се снимат). ...

Повиках те, вълнение любовно,
без страх и с трепет в мен да се разлееш.
Сърцето да пронижеш ми отровно
и всичко в мен да разболееш.
Орисах те, вълнение любовно, ...

Всеки изгрев е равен на залез.
Всеки залез е признак самотен.
Тази нощ ти през него ще влезеш,
да изтриеш сълзите на спомена.
Ще си сложа червило набързо, ...

НЕБЕСНИЯТ ДЖЕБЧИЯ
Не зная от какво тесто съм месен.
Навярно с мен светът се изтерза? –
от всяка моя болка бликва песен.
От всяка песен – мъничка сълза. ...

Докато чакаше да дойде командира на селската стража, Грен седеше на скамейката в килията си и обмисляше внимателно лъжливия разказ за миналото си, който щеше да даде за пред Толбърн и другите ако се наложеше. Беше му трудно да сглоби добъра лъжа заради оскъдната информация, която имаше за света в ко ...

тя е на четиринадесет и не иска
да спи сама в своята стая
нито в твоята половина на нашето легло
затова ме избутва точно там и заема моето място
без прегръдка, без дума ...

Смъртта не пита за годините,
за недовършени дела,
за болката в очите на любимите.
За нея всичко е излишна суета!
Тя просто има работа да върши ...

Привличаме вниманието,
и смятат ни за луди.
С поглед ме предизвикваш,
без думи се разбираме.
Обичам всичко, което си, ...

Трийсет и шест не е малко число,
смляли сме тонове грижи.
Свикнахме, всеки с по четвърт витло,
общата лодка да движим.
С нас постепенно се кротна денят, ...

Възвира чаят.
Облаче литва топло.
Чайникът свири…
https://www.youtube.com/watch?v=lQPCWp2A_Rk

Чух… славеи пеят… а мъртвите чакат.
И пеят високо… смъртта пък не пита
… че тиха е всяка стъпка към мрака.
Коя жена от скръб коси ще заплита…
За себе си как без думи да плачеш ...

Във вихъра на любов измамна...
човек не очаква, че капан е туй.
Чува звук, щракане...капан!?
Попаднал си във яко дим.
Мирис,аромат на пошлост... ...

Здравей, мое мило море!
Пише влюбено в теб дете.
Искам болката си да ти кажа
и какво се случи да разкажа.
Миналото лято с татко и мама ...

Няма и никога не може да има успешен народ,
чийто елит уж гради авторитет, прогрес и възход,
а в основи нови пак стар морал неетичен вгражда,
и че е верен фен на специални лични привилегии,
интриги и клевети, той това изобщо не крие дори. ...

Мисля те!
От ранна младост до късна старост на деня те мисля,
от потайната и първа, до бурната и втора дванайска във кръга и обратно.
А ти дърпаш мене - малката и властна, ти - голямата и нежна стрелчица…
въртиш ме към безнадеждната мечта… ...

На територията на България живее народ, който не е способен да съхрани държавата си.
Това е, което се случва през последните дванадесет години. Може и повече да са.
Не упреквайте политиците за това, те са калпазани по дефиниция. Нали бащата винаги прощава на децата си? Ама той ги създава.
У нас баща ...

Безсмъртна съм, щом сутрин виждам-
небето, слънцето, морето,
щом мога стихове да пиша,
разпънали на кръст сърцето ми...
Приятелю, когато си до мене ...

Череши нося, шепа или две,
че от април е време дъжделиво.
Дългът синовен тихо ме зове,
донесох ви и питка, и колѝво.
И тук – гълчава, хора, суетѝ ...