Бъди жена благословена
с любов и нежност надарена.
С усмивка, вечно, озарена
и с много радост наградена!
Бъди винаги добра, ...

Гори и изгаряй, дух светъл и чист!
Блести и пулсирай ти в мрака смолист !
Сияйна звездица, букет от искри
магия незрима, неспирно гори!
Орисана с пламък кръвта ми кипи, ...

Утринта събужда новия си ден рано, много рано.
Слънцето и луната вплетени в прегръдката си чакат своя час на раздяла.
Луната ще почине, за да пусне сестра си зората.
Чичопеите и кълвачът огласят огромния бор в двора.
Танцуват, боричкат се силно и местят игличките му. ...

Баба пристигна рано, в зори,
нацелуваме много, даде ми пари,
захвана да чисти навсякъде в къщи,
да мърмори под носа, чело да мръщи:
- Нападали са косми от това куче! ...

Не е лесно да си строител,
да запълваш дупки разни,
на шантави проекти изпълнител
и все да бъдат джобовете празни.
Шпакловка фина трябва да се прави, ...

Мълчах и още ще мълча.
Коя съм всъщност аз, за Бога!
Тъгата бавно отзвуча
и да се справя с нея мога.
Аз лоши чувства не тая ...

Когато осъден осъмна
ще имам ли право на свое последно желание...?
Когато нечутият вик заглуши с тишина океана
и ме преследва страхът в очите на рибите...
Толкова острови в миг ще потънат на дъното. ...

Падна сняг. И в нашата страна
ТВ-оптимизъм ни заля.
Журналистки, млади и всезнаещи
(нищо, че са още начинаещи),
обясняват на народа мирен, ...

Там на брега на голямата река растеше самотното старо дърво. Бурите го брулеха и то устояваше на всички превратности на живота, гордо изправило короната си. Взорът му бе устремен към голямата река. Любуваше се на белите ѝ води, обагрени в оранжево от залеза. Птички кацаха на клоните му. Пееха песнит ...

Остави си греха в снега -
като одеало той ще го покрие.
Ще попие огъня и ще стегне.
Ще напомня на смола;
на подрязана през пролетта лоза, ...

МОИТЕ ОТЛЕТЕЛИ ПРИЯТЕЛИ
Приятелите взеха да си тръгват.
Един след друг.
Без сбогом.
Мълчешком. ...

Часовникът, отдавна спрял, във времето всевечната
надежда отмерват неговите стрелки.
В днешни дни още чувам неговите тактове.
От бездната долитат, далечното минало да напомнят.
И личат, изтичат секундите като реки от съвсем остаряващи, ...

Руснаците, не могат без война.
Враждуват със съседните народи.
С войни забравят тежката воня
от блатото на своите несгоди.
Живеят във отдавна рухнал свят. ...

Идва пролет, кос запя,
грейна цялата земя,
слънчице нослето вирна,
вятърко с уста подсвирна.
А пък аз от лъч облян, ...

Не знаеш, че мислите все към тебе летят.
Не знаеш, че мечтите ми са още живи.
Не знаеш, че те обичам...
Не знаеш, че плача, че мислено крещя,
а пред тебе усмивка блести. ...

След тайнството на винената чаша,
съблече с устни женския ми свян.
Нощта ми се закле, че ще е наша,
а въздухът – от щастие пиян.
Страхът у мен изхвръкна като тапа ...

Очите ти пътуваха към моите –
бяхме разделени
от вътрешните си неволи,
но един поглед върна те при мене.
И когато се огледах ...

Подписвам се така, аз съм наранената жена.
Тази, която все чака любовта.
Подписвам се така... никой да не знае
истинското име на самонаказваща се.
С раните си живея и така ми е добре. ...

Четвъртък е като роман банален,
изтъркан…. Комерсиален.
Четвъртък настъпва с мъгла,
тъне в мъка нечия душа.
Четвъртък е като сърдита медицинска сестра, ...

Имало едно китно селце. В близост растяла брезова гора. Красота, но една от всичките брези била специална. Тя светела като фосфор през нощта и кората ѝ била толкова бяла, че и пресният сняг изглеждал сив, когато отрупвал нозете ѝ. Хората вярвали, че като откъснат от ресите ѝ ще им се сбъдне всяко же ...

Колко дълго ще трае в душите ни сушата гладна,
за сирашки сълзи и дъждът от любов ще е кът,
семенца не поникнали, моите думи ще паднат,
в зли понори, но знам, че и там ще цъфтят.
Колко още да сбирам сърцето по тръни крайпътни, ...

Живот... тъга.
Струна... душа.
Очи... синева.
Шепот... лица.
Ритъм... сърце. ...

Дали съм сняг!
Не съм!
Аз просто съм замръзнала отвъд.
Като цветя под леден, мъчен дъжд,
протегнали цветовете си нагоре. ...

Станчо Попдимитров беше син на свещеник. Научил се бе на четмо и писмо, ама нито го влечеше учението, нито попската работа му беше на сърце. Затуй се учи само до четвърто отделение и отиде да гледа кози на село. Там си намери мястото той, сред селските люде, дето с двете си ръце изкарваха насъщния. ...

/криминален разказ/
Как си, скъпа? Сигурно по-добре – болките отминали, успокоение и примирение, вече те унася… Не се тръшкаш, не се мяташ, даже не се въртиш… И най-важното – най-после си млъкнала…
Позата ти е хубава – отпусната, говореща ясно… Следователят ще е доволен – от пръв поглед се разбира к ...

СЕЗОНЪТ, В КОЙТО НЯМА ДА МЕ ИМА
Когато се стопяват снеговете
в прегръдката на снегояда дързък,
умиращата зима запомнете –
с това, че беше кратичка и бърза. ...

Много хора си казаха съкровените думи в празничния ден. Магазините за цветя трудно смогваха да задоволят потребностите на клиентите си. Подаръци. Думи. Усмивки. Целувки. Ако през всичките дни от годината бе така, този свят щеше да е е безупречен. Нямаше да има неудовлетворени и наранени хора. Всичко ...

СПОМЕН ЗА БАБИНИТЕ КАТМИ
... когато вятър зашуми
в купите сечена ластуна,
и баба опече катми
на сач връз огън от горуна, ...

/апева вълнение/
Тих
вятър
в платната.
Памучен облак. ...

Въпреки ранният час, суматохата в заведението достигаше кулминацията си! От една страна редовните отрепки спореха ожесточено и вдигаха шумни наздравици, с малките изключения, които лежаха по пода, изпаднали в несвяст. От друга, дузина леки жени, заедно със сводниците им, бяха решили да разпуснат сле ...

Кръжат в небето лешояди...
надушили са разградена плът.
Труп на странник, непознат и странен,
на човек, самотник за някой може би боклук.
А той, Човек е, бил е някога любим ...