Ден подир ден аз бродя
и сред смъртните си братя все горя.
Сълзите ми пълни са с отрова,
и в писъците си се аз топя.
Никой никога ме не вижда, ...

Как се пише поезия...?
Дали стиха диша чрез мен!
Дали докосва...Дали говори...!
Музата е звездна мисъл -
дошла от Всемира... ...

Животът ни е твърде кратък, за да разберем, че Вечността не съществува.
Имало едно време един дърводелец. Никой никога не го бил виждал да се ядосва или да тъгува. Той знаел, че всичко е преходно и не заслужава неговото внимание.
Когато бил малко момче постоянно ставал свидетел на лошото пиянство на ...

Съдбата,майката на нашите кошмари...
тя същатата внедряваща ни страх.
Залъгва мислите ни чисти...
превръща времето във прах.
Душата,чисница,греховна... ...

Малчугани, невръстни хлапета
свикват с лаптоп и таблети.
Те не знаят още да четат-
истината как ще усвоят?
Моят племенник е стиснал джиесема- ...

Аз съм тишината между две вдишвания.
Вчерашна вечеря споделена между непознати.
Любимият бързаше, но така и не дойде.
Тук съм. В отсечката между две дати.
На път съм да заплача. Липса на хормони. ...

Около нас има само идиоти и само ние около тях...
Вокруг нас одни идиоты, а вокруг них - одни мы...

Той се събуди. Изминаха три дни от раздялата – напрежение, отчаяние, безтегловност, пустота, безнадежност. Тази сутрин първата мисъл пак беше за НЕЯ, с такова чувство на отчаяние. Същото беше и вчера.
"Ще мине, и това ще мине" – Той си спомни притчата за цар Соломон – "Разсмей ме, когато ми е тъжно, ...

По пътя пред мен, по белия път,
чертаех хиляди възможности.
И струваше ми се, че близо е върхът,
макар миниран
със шаблони и условности, ...

Щом утрото плахо докосне морето
и сребро по водата със стон заблести,
с вълните в ритъм припява сърцето
и тихичко шепне – за теб то тупти.
Потрепват от вятъра алени макове, ...

Сред безкраен океан от тъмнина имаше присъствие, което съзнаваше себе си и това, че съществува. То виждаше красиви игри на светлини и енергия , и се чувстваше в екстаз и абсолютен покой едновременно. Не помнеше какво е или от кога съществува така, но беше сякаш от цяла вечност… В един миг странната, ...

Пеперуди ли сме?! Пеперуди!
Търпеливо, без злост, в непринуда
пъстрота за крилете събираме -
в полет и без страх от умиране.
Хули, жлъч, неприязън преглъщаме, ...

***
Вселената във
всеки от нас. Светът в
житено зрънце...
*** ...

Просто Киро, ала-бала,
развихри се ти кат' хала,
играеш си тайни игрички
и със нервите на всички,
сам си направи ти шарж, ...

Стоя без звук зад старото перде
дъждът разказва приказки от вчера,
и слънцето в душата ми краде,
опитвам се причина да намеря,
сред облаци, които се чумерят, ...

Нормалните вечер,кротко до жените си спят.
Шматките гледат с празен поглед в тавана.
Поетите с пръстчета по клавиатурата рими редят.
Мъжете, нощем коват нагорещена стомана.
Искам и аз кротко до Теб да заспя, ...

(Авторски текст)
Бе отдавна, случи се в града на любовта
случи се случайно, стана след дъжда.
Бях сама и бързах, закъснявах може би,
в метрото бе задушно – непознати съдби. ...

Не ме трогват случващите се лоши неща.
Впечатляват ме жестове на човечност.
Вярвам на хора със себеотрицание и душа
родени от голяма доза сърдечност.
Трогва ме истински дълбоката мъдрост... ...

Приятелството тихо ще разкаже
най-вътрешния смях неуловим.
Прегърне ли те, няма да те смаже
ни гняв и нито страх. Ще победи
тъгата в най-дълбоките подмоли, ...

Аз "виждам ви" - дори без лик.
Търся светлото в душата.
Отнасям по един ритник.
Изтупам се и пак обратно.
Понякога си казвам - Не! ...

Сивото небе ме предизвиква
цветната си радост да разпръсна.
Пролет да е мрачна? Не, не свиквам.
Зима ли е, есен? Но ми втръсна.
Вярно е, листата са зелени. ...

И грее Май - зелен и ведър,
дошъл с надежди и мечти.
И пак утихнала аз вечер
потъвам в топли две очи.
Било ли някога красиво ...

Едно листо танцуваше ламбада
под ритъма на барабанен дъжд.
Танцуваше, танцуваше, с наслада,
защото бе сърце... на влюбен мъж...
14.07.2015.

Пролет – Лято – Есен – Зима
Пролет. Началото. Първа свежест. Ново запознанство.
- Здравей! Познаваме ли се? Не?!
Нека се запознаем. Името ми е Ангел.
- Вяра, приятно ми е. Ама Вие наистина сте... ...

По принцип съм тук,
а нощта се изнизва на пръсти.
Нестихващ капчук
отброява секунди чевръсти.
По принцип не спя, ...

Ранихме се…!
О, две строшихме стъклениците.
Създададохме си привидения,
от земни спомени...
Безжалостно ни стана и безветрено… ...

Замлъквам в погледа ти,
замлъквам в усмивката ти.
Сякаш сънувам като дете,
и заспала в теб съм будна.
Най-неочаквано се случи, ...

Предмети
Ха дано да дам идея правилна за понятие „Предмет“.
Планината предмет е - прославяш Рила планина,
Тя се радва и се сили!
Прославяш човек, животно, река – също. ...

За да акате мед, трябва да ядете нектар.
Чтобы sгаtь медом, нужно питаться нектаром.

Пролетни нощи - тихи и нежни.
Дървото до късно с листенца шуми.
Вятър гали ги с ласки горещи,
а после развихря се в танц до зори.
Утихнал среща утрото синьо. ...

Събуждам се в късното, слънчево утро на почивния ден. Пия кафе, гларуси крякат, идилия!...
Вадя колелото, мятам се и много скоро съм на велоалеята в близкия парк. Но по нея вече: кретат пенсионери и пенсионерки с бастунчета, вървят прегърнати тийнейджъри, гонят се и крещят малки деца, майки и татков ...

Посолства контролират служби, родино бледа,
кой у нас за морал и за съвест се сеща днес?
Има виновни, но нищо, всеки кефа си гледа,
керванът си върви, лае си уличният пес!

ВОЙНА -
печал/б/на поличба