Тихо с виола
стене на стола
красотата присвита,
чародейна и скрита.
Виждам в ума си ...

На лицето слънце грее, а в душата ми вали...
Времето навън се смее с топъл и приветлив цвят,
в сърцето ми порой се рони от сълзиците без глас...
Тъжна съм, така е?!
Но запита ли се защо? ...

Посветено на приятелка и нейната майка
(две силни жени)
Израснах без баща.
У дома.
Сме само жени. ...

Нежен полъх във лазурна свита,
тежък пух от любов прелита...
Слънчев облак от забулени искри,
ти сърцето ми откри и опожари.
Житен клас сред буйна нива, ...

"Нима тя не си спира заедно със смъртта, нима никога не си отива...?!"
Много хора говорят за смъртта като нещо нормално. В лошите моменти, когато мислиш,че не може да е по-зле, всички казваме, че искаме да умрем. Дали със смъртта проблемът ще се реши? Дали когато умреш, нещата ще се променят и болка ...

Счупената чаша носи щастие.
Колко чаши да счупя да се почувствам щастлива?

Чакам още твоите думи
ронещи се, тичат те след мен,
да научат нещо искат,
да ти кажат вярвай в мен.
Празна пак остана нашата ...

Прости ми, непознати читателю,
че не мога толкова много неща.
Не мога да погреба жив под пръстта.
Ако можех,
бих дала на болния здраве. ...

Влачим се безжизнени в прахта,
убиваме в себе си живота,
погубваме и капка доброта,
a кой ще ни спаси, за Бога!?
Горим в кръгове на Ада, ...

Когато Слънцето експлодира...
Когато Луната прегрее...
Когато Земята изстине...
нищо няма да е същото.
Когато дърветата се пречупят. ...

- До тук сме - погледна я, очакващ реакцията ú.
Беше спрял пред модерна около шест етажна кооперация с бяла разчупена фасада и големи трапецовидни тераси. Огромните синкави стъкла на прозорците приличаха на огледала, в които се отразяваше навъсеното небе и поразкъсаните дъждовни облаци.
Сградата при ...

Вървя и до болка гриза нокти.
Мъгливо е!
Някой ме пита за цигара.
Обръщам се -
само едно куче, ...

There I was on a July morning
Looking for love,
With the strength of a new day dawning
And the beautiful sun
At the sound of the first bird singing ...

Толкова голяма болка изпитвам аз без теб... Всички красиви мигове с теб бяха толкова малко... Защо реши да го направиш?... Защо ме остави с цялата тази болка в мен? Толкова ли много те нарани тя? Тя ли беше единствената? Защо Бог те отне от мен и всички, които те обичаха?... Със сълзи на очите и усм ...

Whitesnake - Judgement Day
The night is gone,
The time has come
To find a new day has begun,
An' it promises to stay ...

* * *
Вдъхновено от една фраза на , която силно ме заинтригува, оставил я в коментара си под предходния ми стих...
Загледан дълбоко в своето минало,
всеки прикрива кирливите ризи
и рови в неща - отдавна изстинали, ...

Полека-лека заглъхват стъпките твои.
Все още боли, но се питам защо ли.
Моя ли е и за кого е болката стара
или просто старият навик боли.
Там, където би трябвало сърцето да бъде, ...

Eric Clapton - Wonderful Tonight
It's late in the evening; she's wondering what clothes to wear.
She puts on her make-up and brushes her long blonde hair.
And then she asks me, "Do I look all right?"
And I say, "Yes, you look wonderful tonight." ...

Един път без изход,
умълчано дихание,
плод на истинска красота,
павета на вярата,
потъпкани от хилядите безверници. ...

И както вълни безпаметни завихрят ни,
песъчинка с песъчинка се намираме.
Защо ли тъй неудържимо се привличаме,
дори когато мокри под милостивите лъчи на слънчевия блясък
изсъхваме, но заедно оставаме завинаги в безкрайното море от пясък. . . ...

Сега, когато краят е близко, не, не изпитвам страх,
спокоен приемам участта, която ме очаква, подчинявам се.
Колко е студено, а мракът се спуска, обгръща дори и душата.
Толкова съм изморен, най-накрая ще намеря изцеление.
Ти все още ме гледаш с този влюбен поглед. ...

ОМРЪЗНА МИ НЕЩАСТНАТА МИ РОЛЯ,
АРТИСТИТЕ В ПОЗНАТИЯ СПЕКТАКЪЛ
И БОЛКАТА ОТНОВО ДА СЪМ ТВОЯ -
БЕЗЛИЧНАТА МЕТРЕСА В ТВОЯ ТЕАТЪР!
ОМРЪЗНАХА МИ МАСКИТЕ ГРОТЕСКНИ, ...

Любовта понякога горчи
като старо вино, отлежало.
Щом в чашата кристална заблести,
приканва те: "Отпий ме за начало!"
Опитваш го на малки глътки ти, ...

Тишината на твоите пръсти,
сплетени над дървената маса...
... само миг отпечатан в ума ми,
дълго търсене как да ти кажа
просто с жест да достигнеш до мене. ...

Слагаш черни очила,
сякаш намяташ расото.
Не можеш черните дела
да скриеш от масите...
Поглеждаш зад грубата маска. ...

Това сме ние. Малко поумнели.
А някога измисляхме си блясъци.
Сега сме като листчетата - бели,
в кафявото на плаващите пясъци.
Еднакви са си пластовете дни. ...

Нарисувай ми с думи морето.
Прегърни ме с пенливи вълни,
а за лодка сложи ми сърцето -
да преплуваме бурните дни.
Макар да е само за двама, ...

Сърцето ми е посредствен пианист
Сърцето ми - посредствен пианист,
партитурите често ги бърка,
устремно в полет е тъй напорист,
друг път, задавен в спомени, хърка... ...

Навързани вериги.
От врати.
Входове към бъдещи
дилеми.
Търсят си решения. ...

Докосна ме със трепет плах,
а все едно от нищото ме върна.
Отдавна тебе чаках и желах.
Душата ми позна те, щом те зърнах.
В очите ти блещукаха звезди. ...

Все търсиш нещо, което все го няма,
и лъжеш се напразно, все едно се утешаваш.
Няма го, това е, не искаш да повярваш,
прав си, така е, не спираш, не се предаваш.
А всъщност наградата за теб не е богатство, ...

Във времето, когато
всички се бунтуваха,
превземайки площадите
и сваляйки властта,
бунтувах се и аз, ...