Елизабет реагира инстинктивно. Отскубна се от ръката на Сам, заобиколи го и изрита пияницата с разярен вик, преди той да е успял да извади ножа, за да го забие още веднъж. Мъжът се строполи на земята.
– Малка кучка! – изрева мъжът. – Само да…
Елизабет го изрита още веднъж в главата. Усети хрущене по ...

Криех се. Бях потаен. За доста хора бях като портрет на стената-гледаха ме и се чудиха защо съм символ на самотата, която изпитваха. Предубедеността им, разбира се,
не им позволи да ме попитат,
а ме наблюдаваха като атракция в Зоопарк.
Презирам тази провокативност и това, че искаха да предпазят пове ...

Буквичките всеки ден празнуват,
заредени ли са с чувства от нечие сърце,
радват се, трептят и по листа те танцуват,
за да усмихват всеки, който желае да чете.
Буквите на свободата са подвластни, ...

Под червеното знаме родени
и закърмени с лой от Москва,
поколения с крепостни селяни
ни заливат с червена боя.
Юри ...

Навън е тишина от капки,
сред шепота зелен и мил,
вървя с красива водна шапка
в дъжда излишното измил–
приятел стар, любим и влажен, ...

"Третата мория", глава 9. - "Барие" - Втора част
И без да бе казал Благия, личеше, че възрастната жена му е дъщеря. Имаше неговите очи и същите устни. Съпругът до нея стоеше като на тръни, готов да убие за чедото си, но и да я удуши, ако се окажеше, че има вина за здравословния проблем.
– Трябва да ...

Дали да вярвам на неонови реклами!?
Дали да се продам без капка срам...
безбожник трябва ли да стана,
за бъда аз разбран. Не знам!?
Горчи ми, злобата сърцето ми пристяга. ...

Студена вечер, плах ветрец листата гони
перонът празен, гарата глуха и пуста
Там, застанала сама, тихичко се моли
трепереща майка, целуваща кръста.
Син си да види как със влака пристига ...

Както пролетта в земята
нов живот заражда,
така Братята в душата
на учениците знание посаждат.
Наука, като слънцето лъчите, ...

Пристъпвам по зеления килим,
извезан от роса и самота.
Потръпвам от докосване на дим,
допира на рокли от мъгла.
Хълма е надвиснал като стряха, ...

ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ, Лъжицата
-Не исках да ти разказвам за себе си, но все едно, това вече е минало и аз преминах през него.- Самарянката леко се усмихна.-Може да ти прозвучи неочаквано, но пред тебе стои една престъпничка, обвиняема за сериозно престъпление. Това ми коства предишната ми ...

Добре си дошъл "пътнико" в България,
добре приет ще бъдеш в нашата страна.
Посрещни край Черното море ти изгрева
и залеза над Рила и Седемте рилски езера.
Добре си дошъл и в моя град, моята София, ...

Какво ако безумно те желая?
Какво ако сърцето от любов към теб гори?
Какво ако обичам да мечтая?
Какво ако не спира всичко в мен за тебе да трепти?
Какво ако не се страхувам от провала? ...

ЛЮБОВНА БИЛКА
Мракът ме разнищи – знаех, че те има –
празно пепелище – подир тежка зима,
дълго те очаквах – да се запозная
с тежките ти крачки в тъмната ми стая, ...

Несебър… е нейде на юг,
където морето пенливо
разбива вълните напук
на белите чайки кресливи.
Където пред Стария град ...

Дъждът вали навън без спирка,
излива се порой навред.
Аз пиян съм като кирка,
кандилкам се назад-напред.
Дъждовно, хладно, ветровито ...

Бях влюбена в Антон от времето, когато бяхме студенти-първокурсници. Имаше много по-хубави от него, но аз се влюбих в ума му, в момчешкото излъчване и голямата му усмивка. С него винаги беше забавно, някак леко му се отдаваше. Бяхме задружни и често спретвахме купони, на които не откъсвах очи от нег ...

Познавам го от петдесет години вече
и толкова години с него остро споря.
Преди във Господ да повярва – Го отрече
и всеки земен грях до днес му бе опора.
Налиташе да пие и да люби смело, ...

И всеки ден за мен си по красива.
Желая те по силно от преди.
А искаш аз да го подтисна.
И казваш от това се чувстваш зле,че те боли.
А огън имам в душата,разкъсваш ме и нощ и ден. ...

Пътят огнен призовава,
слята пак с духа му палещ,
газя смело по жарава,
пламък ален съм и парещ.
Тайнство древно аз владея ...

Старият полковник беше мрачен. Малко безсмислено занятие в самотата. Но емоциите надделяваха. Е, като дойде дъщерята – ще ги излее свободно и буреносно…
И къде се мота това момиче? Преди половин час излезе, магазините са на някакви си двеста метра, списъкът е само от девет поръчки… Или е тръгнала да ...

Да върнеш някой от небето
мечта ли ще е или сън?
Да трепне пак с любов сърцето,
че татко иде - ей го на, отвън!
Тез тихи стъпки, сякаш звън от Рая! ...

Стадо от немислещи овце -
ей това е клетият ни народ!
Към чекмедже протяга ръце
онзи нагъл банкянски мафиот!
Затова ли много се борихме ние, ...

Когато висшите ни кръгове проституират,
двулични са и порочно лицемерни,
как българите да не емигрират
отблъснати от гледките до болка скверни?
Когато заплатите не стигат, ...

Сверява се, слънцето залязва
и сетне щом се зазори и то изгрее
лъчите ме прегръщат и щом залезе
отново притискат ме до себе си,
и когато залезе и дори когато изгрява ...

Уравновесяване
Тъгата, радостта, поличбите пред-очни на уравновесяване подлежат.
Злобата хорска също - но в човека често идея няма, комфорт вътрешен, знания,
Методи, ноу-хау накакво за такова нещо!
Отпор да дадат, или просто да уравновесят състояния подобни не могат. ...

Дните минават...
Дните тъгуват...
Спомените възкръсват...
Спомените изчезват...
Животът преминава, всичко се променя. ...

Търся те. Чакам те. Няма те с мене.
Изгарям във мисли, душата си в миг.
С очите си гледам пак заслепено…
Ще видя ли днес тоя поглед красив…
Търся те. Чакам те. Викам те вече… ...

Денят петък медиите запълваха със скандалите около прокуратурата и провежданата матура.
И навсякъде питаха абитуриентите: какво си избират от предложените съчинение или тест. А общо взето налагащият се отговор бе – есе, че е по-лесно…
Монтен до Монтеня, мила моя майно льо… Неграмотник до неграмотник ...

Срещнах бивш съученик. Неочаквано – в парка на чужд град, където бях за два дни на гости у роднини. Разбира се, след посрещането и разпита „А как е…“ ш, докато стане обещаващия феерия обяд, излязох да поразгледам града. Нещо като историческа обиколка – посетил го бяхв друга епоха, преди тридесетина ...

На моята приятелка и колежка Дианка Кръстева
Замина си,
звездичка малка на небето се яви.
Замина си
и времето заплака с бисерни сълзи… ...

Не ми тежат безкрайните пустини
от залеза окървавени
и пясъците като символ
на всичко в нас опустошено...
Отвикнал съм да наблюдавам ...