БАЛАДА ЗА ОТМИНАВАЩИТЕ ЖЕНИ
... не знам защо жените все ме гледат със бялото на своите очи? –
изглежда, придирчив съм напоследък – старея, и по всичко ми личи,
минават покрай мен, не се и трогват, че видимо изглеждам тъй щастлив,
усещат ли, че ги рисувам с поглед? – и, че ги пиша в римички с курсив, ...

ЖАРАВА
Аз тлея бавно, не усещам
как заникът над мен кърви
и как нощта ми пали свещи
сред разпилените треви, ...

Космическияят кораб направи задължителните десет обиколки на планетата, фотографира я от всички възможни гледни точки, изстреля задължителните разузнавателни сателити и чак тогава в кабината на щурмана се събраха ръководителите – военни и цивилни. След обстойно обсъждане на данните, взеха единодушно ...

Лесно е да паднеш, трудно - да летиш,
но в живота се бори с надежда и вяра!
Само по този тежък път ще се спасиш,
прави нещата с разум, с грижа и мяра!
Виж навън възрастен бездомен мъж, ...

Договореност е конвенцията.
Договор - съгласие.
Съгласяваш се.
С нещо важно и съществено.
Съгласяваш се - и правиш го. ...

светлина и мрак -
и днес във война са - и
Боже - опазѝ -
заради човек - този
свят да се сгромоляса

Ех, кръвосмучещи гадини,
долитащи със «Бъззз!» в съня,
убивал бих ви със дузини -
разчесвам пъпка не една.
Внезапен удар със ръката ...

Всичко е илюзия
прикриваща неизвестната конфузия.
Безброй реалности съществуват
и всички (не)съзнателно (не)свързани господствуват.
Водородни атоми, квантова физика и теория на относителност ...

на Петя
Ти идваше с крилете на някакво загинало летящо животно.
Имаше същите криле- на загиналото, прекрасно животно.
Носеше същата необяснима кръжаща печал-
или същата бълбукащо- изненадваща радост, ...

Дрехи по жени липсват почти. Ковчези за мъже имат мотори. Забава на деца са екрани. Алкохолно гориво смучат като питие. Дим гълтат от устни тръбички. Самци мамят или насилват самки. Шум с кълчене наричат музика. Кълбета гонят у разбунени игрища. Всяко слово съдържа стандартен цинизъм. Безумци грабят ...

Пере си ризата бяла на реката, с която жънеше и
вършееше през летата. Пере и пее. Пее и пере.
Тя това може-да рисува с песен меандрите на душата.
Вярва,че по криволичещите линии на съдбата
зреят житата. Чака си късото слънце - да я стопли. ...

Знам от горчивия опит като спаринг-партньор на съдбата,
че никой не може да удари така, както нея самата,
дори усмивката и да съм сетил, миг преди това.
Правила го е немалко, повече поради грешки мои,
но има удари, недопустими за джентълменски двубой: ...

Не разбра ли
Не разбра ли, че те искам,
не усети ли страстта?
Не разбра ли, че обичам,
че е силна любовта? ...

Част 12
Тишината на прозрачния затвор не му харесваше. Гладът му също се увеличаваше, корема му гъргореше свирепо. Но все пак сам си беше виновен, че искаше да види какво ще стане като не се прибере. Кольо се бе свил в един ъгъл и гледаше облаците над морето. Те се движеха бързо и скоро покриха небе ...

Ей, що саги преживях!
Даже и в казарма бях...
Животът-хубав, но и лош,
изкарах в бедност и разкош.
Имах срещи с чукундури, ...

Брули вятърът, клони кърши, умират листа.
Безпощадно руши, а в душата вали ли, вали.
И какво от това, ще утихнат гневът и страстта,
изпитания пращат се само на силни жени.
Оголели полята потъват в сиви мъгли. ...

Не знам, как някой може да си позволи да постави по-високо от човешкия живот парите, колите, къщите, земите...!? Непонятно ми е, как тия бездушни руини могат да струват повече от една душа или едно сърце!? Колко трябва да си оскотял, за да престъпиш границите на собствената си съвест, да се самоосъд ...

И там война, и хора мрат,
да не говорим в Африка как тлее,
но миротворците... мълчат...
Перото паче как немее...
И там снарядите убиват, ...

Банани,Бананиии!
Наскоро беше отворена зеленчуковата борса край Сливен и търговията потръгна,преди всичко за дребните търговски обекти.
Наближаваше новата 1999 година и след "зимата на нашето недоволство" другарите на псевдодемокрацията разбраха,че все пак хората искаха не дефицит на стоките и имита ...

Казват – имало рай и го пише в свещените книги,
там си волен и млад, няма болка ни мъка, ни грях.
Казват – ангели има, приятелю мой, намери ги,
помоли се за мене, защото си бял, като тях.
Ти бе верен и предан, до мен неотлъчно вървеше, ...

РАЗХОДКА НА(НЕ)ПОСЛУШНИТЕ МИСЛИ
Автор: Саня Радулович, Босна и Херцеговина
Гримирах своето отчаяние
и го изведох на разходка на улицата.
Особено приспособено за тази възможност, ...

ЕДНО ПУХЧЕ ОБИЧ
… седя си на вечерната тераса – и мисля си под залеза червен –
каквото днес не смогнах да сколасам, ще си го свърша утре-вдругиден,
на Влада ново стихче ще напиша, на моя син ще купя колело,
в писателската моя свята ниша ще пийна с кеф едно шише мерло, ...

БЕЗДОМНО ПОСЛАНИЕ
Едва ли нещо някому дължа
и лек за преживелиците нямам.
Отдавна знам – живял ли си в лъжа,
накрая сам превръщаш се в измама – ...

И кърви, и кърви, и кърви,
тази есен в листата на клена,
капки кръв в прегорели треви,
спомнят тъжна любов – неродена.
Синкав дим, някой снимки гори, ...

Ритниците отзад ги помня всички.
Дузина бяха, толкова поне!
И раните зарастваха самички,
корички ронех от одрани колене.
Изправях се, изтупвах се и пак, ...

Комшията Данчо: „Работното ми време започва по часовник, завършва… Когато чорбаджията реши…“
хххх
…Зелена сделка – зелен хайвер…
хххх
Някой да е виждал „зелени“ да се борят срещу незаконни сметища? ...

Ма, нагли станаха тия ора, ей… Таман си спим с моя Мето… Бе, отде ще го знаеш – оня ден го прибрах, да изкараме месец – два, па ще видя… Нема да се женя, ма жена… За кво ми е? Сега ме водят самотна майка, макар че вече съм дърта… Баба съм, я… Ударих четирийсет, имам двама внука, единият май ще се же ...

ЗАЩОТО БЯХ ВЪРТОПЧЕ СВЕТЛИНА
… започнах да се нервя на света, че си мълчи пред моите въпроси –
защо мръсникът трупа куп злата, а нищият пред черквицата проси?
Защо – към едного ако сме зли, дечицата си галим с топли шепи?
Защо се будим с Третите петли – все по-самотни, тъжни и нелепи? ...

По белите артерии на дните
препускам пак кошмарно закъснял.
Разминах се завинаги с мечтите.
Там влакът ми на глух перон е спрял.
Догонвам сянката си овехтяла, ...

Изплетен изкусно, изящен и мек
е плащът тъй гладък на нощ от въздишки,
за жаждата моя не ще има лек
и няма да видя във бурята пристан.
Завивам копнежа си, нека да спи ...

Понякога сме тихи... И мълчим...
Но, не..! Не сме ранени...
Просто сме безсилни да крещим...
И твърде много... Уморени...
Понякога... Оставаме сами... ...

ДЕМОНЪТ НА ВРУБЕЛ
… понеже Времето реве и стене, и аз си го записвам с благ молив,
как да стопирам Земното въртене, че да се будя сутрин все по-жив? –
отново да се видя див и влюбен, след две-ти петилетки все тъй млад,
и в мен отново Демонът на Врубел да се събужда в смахнатия свят, ...

Аз все едно не съм от този свят,
но ми харесва в него да живея.
В началото го чувствах непознат,
додето същността му проумея.
По някаква случайност се родих ...

Когато в Англия говореха езикът на Шекспир, тогава Америка на прериите разхождаше диалектите на дакота, ирокези, сиукси, чероки, апахи, навахо и другите Синове на Великата мечка. В Канада канеките ловяха риба и пушеха лули в мир с природата.
Когато Непобедимата армада беше победена, възникна въпрос: ...

Понякога вълнѝте се отдръпват
в покоите на свойто междучасие,
а пясъка запомнил ти е стъпките,
с които извървяваш любовта си.
Тогава те погледнах с онзи изгрев, ...

Част10
Кольо прочете романа на Павел Вежинов „Гибелта на Аякс” когато забеляза, че прозрачната маса се бе появила с кана портокалов сок и пресни плодове. Сега не беше вечер, но беше след обяд. Явно вчера бе проспал следобедните плодове. Той си взе грозде и си сипа сок. Загледа се навън. Още валеше н ...