Прегръщай ме, защото са спасение
ръцете ти, с които ме предпазваш.
Животът ми е кратко изречение,
но само с теб наподобява разказ.
До мен не стига тъжното ми вчера, ...

Отново мрак изгря в нощта –
самотна, черна и унила,
в лед сковала нечия душа,
студени пръсти във сърце ѝ впила!
Надежда крехка тлее в черен дим. ...

ЖЕНИТЕ, СЪС КОИТО СЪМ СЕ ЛЮБИЛ
... Жените, със които съм се любил през своя, отлетял от мен, живот,
все още си ги смислям – светъл пубер, макар и старче – пълен идиот,
загадъчни, тъй шеметни, красиви! – и днес мечтая миг да съм до тях,
в бистрото да ги черпя сок от киви! – да се пилея в топлия им смях, ...

Мрачен и дъждовен
Никулден...
Рибарят хвърля въдицата
и хваща
Надеждата, ...

Понякога те чувам, като песен
понесла се над тихата гора.
В листата златни на красива есен
написан стих за твоята душа.
Понякога те виждам, като птица ...

Никулден е. Годината – 1987. Работя в кафе-сладкарницата на бензиностанция "Дъбника." Освен гореспоменатия обект там има сервиз за поправка на коли, канал за смяна на маслото и магазин за авточасти. Именници – дал Господ. Спретваме си в кафето щур купон. Видео, танци, песни... Аз, разбира се съм нак ...

На младини добре живях.
Светът безкраен опознах.
С девойки бях, и ядох, пих.
Коли семейни потроших.
Не се замислях за мангизи, ...

Малката рибарска лодка се рееше по златистите вълни. Слънцето се спускаше в своя златен дом. Студът проникваше през дрехите и хапеше кожата. Сиви облаци забулиха небето в мрачна одежда. Заваля студен есенен дъжд.
Тервел стоеше взрян в морето. Прошарените му коси, целунати от сребристата обич на врем ...

От лудостта не се оплаквам,
че само с нея оцелявам.
Така де, все добро очаквам,
и при това... наистина го вярвам...
А иначе, е ясно, но не бих ...

Войници в тъмно лилави униформи прииждаха през вратата в края на коридора, която трябваше да води извън тъмницата. Нейните хора се бяха наредили в няколко редици като многослойна жива стена, която да предпази останалите, докато извеждат тежко пострадалите Сенки през желязната порта. По-широкото прос ...

Абе, уж щях да спра с поредицата „Как се прави историята“… Ама току излезе нещо. Пък и аз не мирясвам, а все тичам из интернета. Щото на телевизора се лее и сива мъгла, освен духовната бедност.
И затова току открия някоя – меко казано! – глупост, направена за промиване на мозъци чрез очите.
Филм! Об ...

Глава седемнадесета – за проводниците на вярата
Започнахме да си приказваме пак за идващия край на световната криза, дето у нас я няма. Аз пък се отпуснах назад и направих опит да се замисля. Което е много трудно – та затуй повечето хора само вярват.
А моичките в къщи, въпреки протестите ми, решиха ...

Покорно слагам себе си в нозете
на своя ден – от грижи загрубял.
В съня ми нощем свири на кавал
планински вятър, замирисва цвете...
Притихнали пладнуват пак овцете, ...

Неистово жадувам за парички –
пари, пари, о, трябват ми пари!
Признавам си, мечтите ми, да, всички,
са в пачки, във играчки, на софри.
Пържоли искам, върху скари жарки, ...

Дали ще те дочакам, светъл ден,
да няма в тебе нито капка злоба?
Нали с любов човекът е роден
и тука е по волята на Бога!
Дали ще те прегърна, светъл ден, ...

Здравей, в съня ми на вълшебна нощ,
аз искам нещо тебе просто да помоля.
Знам, с Висше сила имаш ти и мощ,
живота си живян тук до сега да не повторя.
Във време друго щом се преродя, ...

Пасажер от каюта 46 стъпи на борда на круизният кораб под аплодисментите на част от екипажа , които ги посрещаха след като съобщят името на пътника. Администратор веднага оформи пластиката му, която щеше да бъде и паспорт и разплащателна дебитна карта на всички места на борда. Тръгна надясно по пъте ...

Когато възможностите не искат да прекрачат прага на живота ти, очевидно в теб не виждат дом.

Отвеях се съвсем. До мен полугола мацка, а аз й говоря такива неща. А какво , да й свалям звезди посред бял ден ли.
- Хайде да поплуваме, че много се разприказвахме - ставайки и със смях предложих.
Протегнах ръка към нея, хванах я здраво, изправи се. Бяхме достатъчно близо за да прехвръкне волтовата ...

Създателят принц Еа
Той бил генетик – създател с призвание,
баща му– сразен в междузвездни войни,
изпратен да служи далече в изгнание,
съдбата на Гея пак да промени. ...

Много въпроси изникват нощем,
щом се опита сърцето да спи.
Чувствата, същински ручей мощен,
залива душата ми, клокочи и ври.
Щом укротена стихне вечерта, ...

бременност -
любов
набъбва
бременност -
любов ...

законни
беззакония една
страна направиха колония
...............................................................
друга подредба на думите: ...

Душата ми е скитница,
отлетяла като пъстроцветен вятър.
В миналото била е огън,
сега-осиротяло цвете.
В духа бушуват огнени стихии. ...

Мисията да си жив
е да не спираш,
да продължиш...
без значение
доколко денят ти е лош ...

Нощта белее, скрила своята магия в сняг,
с блещукащи звезди наметнала небето.
Пъртина малка е проправил някой смел глупак
и тръгнал в студ и мраз да търси своята пътека.
Потъва в сняг. Напред върви към изгрев и мечти, ...

О, приятелко, ела...
Аз имам нужда пак от твоето рамо...
Не ме оставяй с болката сама.
Искам да мълча и да поплача само.
Да мълча за онова, че много го обичам, ...

Много обичам да се разхождам в гората. Всеки път когато го правя виждам прекрасни гледки, прекрасни растения, а понякога срещам и красиви животни. Онази сутрин пак станах рано сложих в раницата си два сандвича, шише с вода и потеглих. Ех, тогава бях млад, ходех бързо но и се наслаждавах. Сега години ...

Омръзна ми от скрити травестити
с дантели под луксозните костюми.
От измами и лукавство във очите
след промоции на честни... далавери...
От надежди допингирани със вяра ...

Незнайно кога, как така и къде,
като зъл аероб в теб тъгата засяда.
Уж за кратко, а гнездо си плете. И расте...
с корени здрави и... заживявате двамата.
Тази спътница денем се крие ...

"Нищо не струва толкова евтино
и не се цени толкова скъпо, колкото учтивостта."
Мигел де Сервантес Сааведра
Доброто състояние на душата е белег за нравствено отношение към тези наоколо, преди всичко към хората и останалата фауна и флора. Все пак, нали сме част от природата и времето, в което я споде ...

Тъмна сянка покри всичко. Там горе някой каза:
- Добър ден, Приятелю. Прекрасен ден, нали?
Чу се хрущене и усети раздираща болка.
Синьото небе отново грееше.
Мъжът продължи по пътя, говорейки на телефона. ...

Глава шестнадесета – за вярата
Дааа, все още вярваме, че някой някога ще разбере нещо си. Че и сетне ще се засили да оправя стореното. Вярата, вярата крепи всичко! От ”Шъ съ оженим, ма!” до „Светло бъдеще под моя власт”.
Вярват ли, вярват хората. Кой в каквото му падне. Един в НЛО, други - в партиит ...

Пак ще празнуваш Рождество Христово,
елхи, витрини празнично блестят,
а всъщност милостиня, нищо ново
и: "Хо-хо-хо!" – от старец белобрад.
А някъде въздушните сирени, ...

Стани с часа на новия си изгрев.
Поемай всеки дъх на светлината.
Кошмарите, проблемите изригват,
но ти ги прехвърли на необята.
И призраците хвърляй зад гърба си, ...