Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
390.7K resultados
Не си загубил ти
🇧🇬
Не се надбягвай – път не ти остана,
не се преструвай, че не ти се плаче.
Не се надявай на последна рана,
трънакът всички проходи затлачи.
Не си загубил – смисълът се свърши. ...
МОЛИТВА ЗА МОЯТА БЪЛГАРИЯ
... дрипясала от скитане по хълма, към мен заслиза тихо есента,
мъглата просна мократа си вълна връз плетените пръти на плета,
и попът, пийнал вино – две-три кани, брадата си захвана да тресе,
и черният рояк шосейни врани огракваше безмълвното шосе, ...
Отиде си самотното мълчание.
Понякога за малко ще се връща.
Разбира се, че не без основание.
(На мене все за нещо ми е мъчно.)
Дали, че ще ми липсваш със присъствие, ...
Гумите на колата пееха по асфалта. Тук-там останали големи орехови дървета хвърляха сянка от есенното слънце, с листа в един такъв неопределен цвят, зелено,жълто, кафяв. Крайпътните дръвчета и те бяха обагрени в подобна палитра. Колко права е мисълта '' Природата е най-великият художник ''. Есен е, ...
Скитникът арменец 32
Преди много години една немска фирма провеждаше семинар- представяне не своите продукти за “Защита не металите от корозия”. Работех в ДСО” Водопречистване и защита на металите от корозия” и естествено фирмата беше поканила сътрудници на нашето обединение на този семенар. Ръковод ...
Виновен съм...
Пред себе си..! Пред теб..! И Бога..!
Виновен съм..! За мойта суета...
Признавам си..! Без теб, не мога...
Не мога да загърбя... Любовта..! ...
Фалшивото се вижда отдалеч,
а в тишината, мъдростта мълчи.
Някой стърже истини със меч
в стремеж, фалшивостта да не личи.
Но мъдростта не чува този звук. ...
КЪЛБО ОТ РИМИ
… изглежда, че навреме остарях – и кефи ме, че нямам време вече,
и дишам си между сълза и смях, един старик! – на римите обречен,
и връзвам ги – една подир една – да се ветреят – чирози на низи! –
опастрих ги от завист, злост, вина и нося – чисти! – белите си ризи, ...
Стани, върви, Земята се върти.
Животът е за силните хлапета.
Отчаяните в мрачни дълбини,
далеч са от красивата планета.
За тях остават малките звезди. ...
Част 14
Прозрачния затвор бе празен и мрачен заради времето навън. Кольо се беше свил в един ъгъл и гледаше навън. В този момент съжаляваше, че беше предизвикал да го накажат. Ако не беше останал в розовата тоалетна сега щеше да има книга за четене. В далечината над морето проблесна светкавица. Но о ...
За напускането ми най-съжаляваха първолаците. И, може би, някои други…
Е, затрудних директора. Лош учител, беше станал чудесен администратор. И нали шеф – ама трябваше да има взети часове. Та само пишеше в книгата и се подписваше, а в стаята влизаше млад колега. Който получаваше неофициално парите з ...
Когато се оказах на това място (Откровения), ме обзе чувството че вече съм изживял това някога. Сега след десетина дена си спомних: Като ученици и войници издавахме ръкописен вестник. Същите стихчета и картинки! Броевете пътуваха с обикновен пощенски плик, леко издут. Издава се по ред, ту от Добрич, ...
Недей да ме гледаш, а в тебе се вглеждай,
аз търся посока, ти – вещи подреждаш.
Аз моля за прошка и искам пощада,
а ти - етикет ми показваш … на „Прада“.
Това са светлинно далечни години, ...
Същите улици, същият град
и ние – все същите, и все пак напълно различни хора.
Вървим под надвисващата есен,
закъсняла есен (майната ѝ).
Заблудена есен – все едно листата ѝ няма да окапят (а нямам търпение!) ...
Очите на баба Илина се взираха в далечината. Болката се бе скрила вътре, а съмнението сви гнездо в нараненото ѝ сърце. Страхуваше се от тъмнината. Там в сенките, скрит стоеше образът на момчето от бунара. Той се спотайваше в най-тъмната нощ. Нейният час настъпваше и тя знаеше, че щеше да я чака отвъ ...
Обичаш ли я..? Я кажи...
Извикай..! Изкрещи го сред тълпата...
На Нея... И на всички покажи...
Че Тя за теб, е всичко... И Душата..!
Обичам те..! Извикай..! Изведнъж... ...
Къде отиваш, когато затвориш очи,
кой на твоите мигли заспива,
и броиш ли уморена мечти,
на крилата на нощните птици?
Къде отиваш, когато усмихнат съня, ...
Ангел седна под върбата и свали торбата от рамото си. Взе ножчето си и задялка едно дърво, което намери в краката си. Хвърляше скришом по едно око на Кина, която приседна на един камък вдясно от него. А тя сплиташе тъмната си коса на две дебели плитки. Капки вода се стичаха по дрехите й и тя ги изтр ...
Нобелов лауреат превърнал детектор на лъжата в измерител на злодейска наклонност. ООН номерирала анонимен списък за морална чистка чрез автоматична евтаназия.
Заизчезвали псевдоелити, кримита и т н; животът забързал към едемски. Останали само невръстни; в детска градина назубрили маснекултура.
Сега ...