ЕДНО „MARLBORO” ПРЕДИ СЪН
... навярно рано се родих, и някой пич – ще бъде скоро? –
под слънцето с едно „Ап-чих!” ще палне моето „Маrlboro”,
в припадащите мрачини, под музиките – грийн и ретро,
ще люби своя низ жени! – тъй както аз ги любех светло, ...

В дванадесет часовникът за малко спира.
Припомня си как в твоите очи- обгърнати-
числата губят своето значение.
Как методичното движение
на тъничката му стрелка ...

Метафизика
Метафизиката свят е, светове -
На душата и ума.
Система-виждане и поглед вътрешен-
Установен и вътрешно приет. ...

Подарих ти
Подарих ти огненото лято,
подарих ти летните цветя,
подарих ти слънцето от злато,
подарих ти нежно любовта. ...

Аз помня тази вечер
Аз помня тази вечер
със есенни листа
и погледа небесен
със цветна красота. ...

Сутринта, докато тя притичва на пръсти към банята,
той ще я шляпне по дупето и ще каже:
Връщай се бързо, бейби! Имам планове за нас.
Искаш ли същото парче от снощния чийзкейк или ще отделим ягодите за по-късно?
Искаш ли да полеем цветните лехи с дъждовна вода ...

От малка Нора обичаше числото пет и вярваше, че то ѝ носи щастие. Не, че на петнадесет се чувстваше много голяма, но все пак вече не беше дете. Показваше го на всички, увличайки се по типично тийнейджърски неща като дискотеки, купони и чатове из разни апликации. С момчета, предимно. Всъщност, за нея ...

Иконата ти, майсторе, заплака.
Заплака с най-човешките сълзи.
И цяла тя е земната ти мъка.
И цялата е горест и тъга.
По пръстите ти плъзва с ярост тремор. ...

Светът очаква Рождество Христово,
ликуват християнските сърца,
отварят се за Божието слово
и търсят Витлеемската звезда.
В една забравена земя умират хора, ...

Тясно е отново у дома,
а сърцето пърха нашироко.
Край на самотата и студа.
И стрелките гонят се с посока.
Празник е. Елховата гора ...

Любовта е тук, витае в небесата
тук е както въздуха, който дишам.
Любовта е тук, обгърнала земята
тук е в жилката на всяко цвете.
Тук е в сутринта, която изгрява, ...

Новината - общо взето
е една и съща днес:
Президентът - сложи вето
пак в съветски интерес.
Мен това не ме учудва, ...

КОБИЛКАТА ОТ МОКРИТЕ ТРЕВИ
... ко̀нче в мократа люцерна кръсти изгрева с глава,
през полето тръгна – черна, тръпка в дългата трева,
листопадът дърпа дрипи в дупки на лисик крадлив,
вятър с бодро „Ой-ла-рипи!” ти напомня, че си жив, ...

Чуваш ли? Зова те!
.
.
На колене отново в късна вечер,
към теб протегнал немощни ръце, ...

За всяка грешна мисъл си заплащам,
осъдена на самота.
Устроен е светът така, разбирам,
не ми се дава нищо ей така.
Понякога си мисля твърде често ...

Понякога усещал ли си чужда болка
а отсреща ти човекът не познат?
Да разкаже ти за своите проблеми
и те да почнат и на тебе да тежат ?
Понякога усещал ли си как друг страда ...

Във времена на бурни страсти и мечти
отново впива пръсти хамлетовата тревога
и отразява
⢀⣀⣀⣠⣴⣾⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣷⣦⣄⣀⣀⡀⠀⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀
⢸⣿⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⣿⡇⠀⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀ ...

Удар, безсилие, думи- кинжал,
поглед пронизващ без никаква жал.
Звън от кристал счупи се в мен,
болка раздираща хвана ме в плен.
Лудост обзе ме, приятелка беше, ...

Красивите устни
и дръзкият поглед
пронизват сърцето ми
всяка секунда.
Изящна картина ...

Бягам,
бягам в мислите си,
и в сънищата си понякога,
от този свят мечтая някога да отлетя.
Бягам и от сивото на ежедневието, ...

за читатели над 12 г.
Когато паднеш във лайната...
не казвай че не ти смърди!?
Смърди, че чак ти се повръща,
но само тук не го прави. ...

Глава четиринадесета – за правилата на играта
А през това време Митето дойде. Седна, викна си едно, мълчи и слуша. Ние иначе с него зиме и лете предпочитаме в парка да седим. Какво значи – зимата е студено? Навънка е даже по-топло от апартаментите ни със спряно парно. Пък и не ни искат да плащаме от ...

Глава петнадесета – за проблемите
Доктор Лулчо Карахаджилулчев неспокойно допушваше първата си за деня цигара. Явно и днес в модерния му кабинет по ранна псоходиагностика няма да се тълпи навалица от загрижени за душевната си наклонена плоскост хора. Всъщност той вече свикваше с тишината. Оставаше д ...

СПОМЕН ЗА ДЯДО И БАБА
... да поседим край старата синия,
доде на туча боб чорбица ври,
на дядо люти чушки да му стрия,
ония! – дето огън ги гори, ...

ПОНЯКОГА И БОЛКАТА СИ СТРУВА
Разплел световното кълбо от нерви,
по хълмовете слиза мълчешком
скиталец, непокорен бард – Септември,
и дири нейде да намери дом. ...

Сърцето ми - неръкотворна книга,
компас по пътя, верен сателит.
А разумът понякога издига,
в кресчендо глас и с присмеха нескрит,
по цяла нощ ту крива, ту пък луда ...

Пленен от плитчините, аз нагазвам
водите им едвам мълвящи:
Ела, от миналото си прегазен,
ще те загърнем с топло настояще.
Повярвах им - за сетен път повярвах. ...

Текст: Димитрис Лендзос
Музика: Христос Леонтис
Изпълнител: Димитрис Митропанос
1. В съботните сутрини накрай Ахерусия*
танц зейбекико сред огъня играх. ...