След теб остана пустата врата,
заключила сърцето ми в резето -
попило топлината на ръката ти,
душата ми затиснала във шепа.
Треперех нямо - жълтата ми рокля ...

Животът има множество лица.
Едно от тях за теб е отредено.
Ще го живееш ли като съдба,
или ще го превърнеш във арена –
ще се опиташ да го промениш, ...

разпятие господне
вечност
с орисията съпътствани
горим
от обикновените неща взаимствани ...

Книгата - дворец на мечтите
Бъдещето принадлежи на тези, които
вярват в красотата на мечтите си.
Еленор Рузвелт
От малки ни учат, че книгите са прозорци към света. От малки ни учат, че по света има много книги и всяка от тях съдържа малка частица надежда. Надежда, че животът не е толкова лош, че все ...

Бизон убиваме със стрела в сърцето,
говедото може с брадва или с ножа.
От векове избираме първия за тотем,
съдбата на втория никого не тревожи.
Знаем – бизонът е стремително мощен, ...

Всяка линия по дланите ми
се изпъва
пробудена
в доволна прозявка и
в мигове ...

Любов и омраза в едно се преплитат.
Раждат един кръговрат от мечти,
които бавно душата раздират.
И малко по малко убиват, нали?
Те се впиват в твоето съзнание ...

Кандилата разнасяха
мирис на тамян.
Очите им отново
се напълниха със сълзи.
Нощта една бе ...

Писмо до един странник
Питам се, кой си ти, Страннико? Появи се отнякъде в един стар влак, за да ми поискаш цигара. Беше ми скучно и исках да спя. Подадох ти цигарата, като мислех, че ще си тръгнеш. Но ти остана, за да ме пронижеш с поглед и да се промъкнеш вътре в мен, толкова дълбоко, че да ме нак ...

Удавих се
във тиня -
за да живея пак.
(Но по-красиво)
Ударих се, ...

Звънна зима засмяна
на комина в лилавия дим.
Зъзнат облаци по пижама,
пее вятърът припев любим.
Ситни стъпки преплитам със твойте ...

Аз съм II
94'
за нещо неживяно,
миналото, невидяно
от ни един поет. ...

РУСКОЛИСТНОСТНА ПЕСЕН
Широка страна - огромная,
зелката е прясна - злобная.
Ще я нареже ли на салата
или иска отплата? ...

Понеделник
Седях си в ъгъла сама.
Наоколо се стелеше тъма.
Телефонът не иззвъня.
Времето отново отлетя. ...

Като престанеш да дишаш разбираш,
че всичко било е усукано
от простите нишки на лирата,
която във вакуум засмукана
е пяла: "Животът е песен, ...

Виждам как сваляш
полата и блузата
и уморено лягаш,
с ръка под бузата.
Хитрец съм. Зная. ...

В българия 10 процента от населението не са завършили гимназия, а 4 процента дори нямат начално образование. Вероятно много хора се питат защо това е така ?
Аз искам в съвременното българско училище всеки ученик да си избира предметите, които да изучава и също така учителите да обясняват материала н ...

На двора,
на черешата,
у комшията
момиче седи.
Славей песен пее, ...

Черно е и страшно, и се губиш
в някакво пространство необятно,
мислите се смеят. Като луди.
Виждаш тишина. Докосваш крясък.
Някъде летиш, да спреш не можеш, ...

Бюрото е посипано с прах,
прах от увяхнали, мъртви цветя...
От сълзите капките неизсъхнали
мокрят надраните от перото листа...
От догаряща свещ светлина... ...

Боли ли те да ме сънуваш? Плашещо истинска, безвъзвратно отминала... и очите ми. Очите, които те обичаха - топло кафяви и някак си огнени. Боли ли? Да протягаш ръце към мене, да ме искаш, да викаш... а аз, аз да се окажа привидение. Избледняващ спомен за изплакана любов - в душата ти. Боли ли да ме ...

Превърнат съм в статуя безмълвна -
отрови ме с отрова сладострастна.
Светлината на света започна да угасва -
не ще изляза от галерията тъмна.
Станах аз завинаги твой пленник, ...

Пред отворен прозорец, с решетки,
с стъкла, окован във желязо,
аз гледам света - изостанал и беден,
позорен и черен,
без капка надежда една! ...

>> Тъмнина...
>> Търся те,
>> моя светлинка -
>> иззад облаци надничаш,
>> за миг проблясваш ...

В безкрайната пустиня на живота
живееше палячо несравним.
Приемаше усмивките с охота,
приемаше и другите без грим.
Един ден клоунът - нашият герой, ...

Един поглед беше достатъчен.
Една усмивка.
Едно докосване.
Един жест.
Една целувка. ...

Защо тъй безмълвен си ти?
Пак ли ще играем игри?
Гръб на любовта ли ще обърнем
и кротко ще си тръгнем?
Не, не съм готова да я загъбя пак, ...

Няма и муза, няма и рима.
Една частица вече се отчупи,
в сърцето ми нож се забучи.
Поряза и здравото, което има.
Как ще забравя всичко това? ...

Щрихи
Празен лист
Неизпята песен
Неказани думи
Падащ лист ...

Наивен ли си,
ще те подведат.
Щедър ли си,
ще те осакатят.
Весел ли си, ...

Изтъкан си от циничност
(и няма в тебе романтизъм),
но ми напомняш за мене самата,
за летни нощи далече в гората,
за огън и много мистичност.

Да повдигаш въпроси е единственият начин да не отбягваш въпроси.
Добре е да се помни, че един въпрос е въпрос, ако съдържа неприятност. Или – ако един въпрос не е проблем, той не е въпрос. Това се нарича „умението да поддържаш въпросителността (проблематичността)”.
----
Да решиш един въпрос няма нищ ...

На Росица Григорова,
авторка на стихосбирката
„Капчица роса в паяжината на светлината"
„... и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание,
и той ще те владее." Битие, 3:16 ...

Звуците замлъкваха. Струните под пръстите все още трептяха вече самотни, тъй като музикантите бяха отместили ръцете си от тях. Музиката оставаше да отеква в празния въздух, пълен с неразбиране и отчаяние, което чак задушаваше. Слънцето печеше, но в душите им валеше. Валеше дъжд от обвинения, от гняв ...

ОБИЧАМ ТЕ
Обичам те, обичам те, обичам те,
разнася вятърът гласа ми в тишината,
като послание, отправено към теб,
като гълъби, отлитащи в простора. ...