Отново своя пурпур залезът разлива.
Без дъх остава вятърът с душата на поет.
Изтънчена мелодия лазурен щит пробива.
Човърка из тъгата ми надвечерен тромпет.
А алените пухчета на облаци ефирни ...

И любов голяма, и болка, и тъга -
това ми даваш, мили, това е моята съдба.
Красиво ме целуваш и до смърт раняваш ме,
но каквото и да правиш, без теб не мога - не!
Ту безкрайно мил си, ту си много лош. ...

Сърцето ми е лабиринт
без верен път и без посока,
началото е малък стих,
а краят - няколко въпроса.
Наляво тръгнеш ли - сълза ...

Тишината е минало,
смълчано в перлените капчици
на малките паяжинки в тревите сутрин.
Радостта ми полита -
разсеяна от слънчевите лъчи ...

Търся нейде кофата,
пълна със боклук.
Там изхвърлих спомени,
филмирани без говор, звук.
Със капака и ръждата ...

С "Добро утро" чакам аз
в ранни зори да ме събудиш,
да ме целунеш, да ти кажа в ранния час,
"Обичам те" - не искам да те загубя.
Когато слънцето се издигне, ...

Рано-рано сутринта
взрив разтърси моята стена,
скокнах аз като стрела,
търсейки с очи взрива.
Що да видя - нищо няма, ...

Кристалчета спомени,
завъртяни в овехтял калейдоскоп.
Бързо променящи се фигури...
Коя от тях е най-истинската, най-моята...
* ...

(на приятелка)
Очите -
сладкосочни
потъмнели вишни,
все по-често ...

Красив си. Някак прекалено.
И твърде добре си го осъзнал.
И твърде дълго стоя до мене.
И донесе твърде много самота.
И взе, което не е твое. ...

Червените поляни на града,
по покривите птичи,
прескачам локвите и скачам,
тичам,
а някъде пред мен , като заспало цвете, ...

Част 1: Фалшив живот - игра за пред света
Защо? Не, не ме гледайте така. Знам... празни са очите ми. Нима? Нима нищо не е останало? Щастлив блясък и детска наивност? Не, нали, няма нищо. Нима? Нима е възможно да съм си играла на Живот, да съм се лъгала, че живея истински?
Истински ли? Какво всъщност ...

Гръм скова небето
мълчаливо,облаците бързат,
небе, размазано от
разливащи се сиво-синкави
нюанси. ...

Емоционална,
банална,
красива,
но жална...!

Да се правя на силна не мога,
искам вик да изтръгна сега,
че в сърцето си нося тревога
и душата изпълва - тъга.
Вървя устремена напред ...

Слънцето от изтока изгрява,
развързаха ми и очите,
от тази нощна пелена,
която тъй прикриваше душите.
Готов да тръгна към брега ...

Обича ми се откачено,
без разум, като на шега,
налудничаво, забранено
и провокиращо.... Сега!
Обича ми се неморално, ...

На кораба на самотата
пътува моята душа
и търси твоето сърце!
И вглежда се в луната
да види твоята усмивка, ...

Миг случване. И тишина.
Така му е потребно на небето.
То знае колко ме боля
и как се превъзмогва пак сърцето.
Миг радост, после пак печал. ...

И пак ли ще рисувам по стъклата пеперуди
със цветни, пърхащи криле?
В очите ми, до лудост ослепели,
пак ли ще се гонят ветрове?
А петък вечер е. ...

Попадала ли ви е наскоро някоя от старите ви училищни тетрадки? Да, да, точно онази пожълтялата, с оръфаната корица, дето цялата й подвързия е надраскана. Откъде ли изскочи? Някъде измежду всички онези боклуци, които трупаме през годините и все ни е жал да изхвърлим... ето например тази въпросната т ...

Бях с някаква мръсница във мрачната ù стая
и лепнеха телата ни от сладострастна влага.
На черна страст отдаден, измъчвах и ругаех
и гаврих се със нея тъй, както се полага.
Със злоба плюх в лицето ù - картина на порока, ...

Някой леко ме докосва,
гали ме със нежна топлина.
Кой ме буди
и иска да отворя очи сега?
Слънцето ...

Просто нещо, което написах тази сутрин...
Живот мизерен – зла прокоба.
Един момент, изпълнен с злоба.
Безкрайно лутане из коридори празни.
Размирици с лица и идеали разни. ...

Притихва нежно морският бриз.
Една неволна усмивка остава.
Сред силния любовен каприз
морето тайно утеха ти дава...
Морето от мен се отдалечава. ...

Видях в очите ти - златист сатен,
маслинови отблясъци от залез -
едва, едва в морето потопен.
И шепот бризов, кротко галещ
гърба на вълните - светкавици, ...

След раздялата
В свят от бури и ветрове
отведе моето сърце.
И сякаш изчезна любовта
от нашите влюбени лица. ...

Цяла вечер ме държиш в ерекция,
чакай малко, утре съм на лекция.
На тебе ти е лесно - до обед ще ми спиш,
но като те гледам - на четвърти тек държиш.
Да не отказвам - от малък съм научен, ...

Вибрираща, пастелна тишина
люлее се в ядрото на очите ми,
изтрила остротата на деня
и думите, под клепките занитени.
Безполюсно немее нежността, ...

Тъй плаха съм и тъй несъвършена,
сравнена с нея, просто съм една
не будеща желание и земна,
подобие на сянка на жена.
Не съм красива с чар на Афродита, ...

Болезнено се уча да обичам,
да съм всеопрощаваща и блага.
С прищевки любовта да не отричам,
на чувствата юзда аз да не слагам.
Болезнено се уча на смирение - ...

Мираж ли беше ти,
мираж или хиляди сълзи?
Къде съм аз, къде си ти,
къде страстта кипи?
Път ли няма или ослепях, ...

Как обичам
до мен
да седиш.
Тихо, тихо.
До моето ...

На страха очите са големи
Страхът представя опасностите по-големи, отколкото са в действителност. Ето защо победата над него е важна.
Когато нощта замени деня и тъмното покрие с наметало земята, страховете на малката Мила се пробуждат. Очите ú започват да различават по ъглите на стаята сенки на хали ...