Безбожни, безпътни, безпаметни,
безсрамни, безцелни и зли,
градяхме църкви и храмове,
строяхме с бели греди.
Изричахме святи молитви, ...

"Обичам да се взирам в очите ти,
обичам да прокарвам пръсти в косите ти,
обичам да милвам лицето ти,
обичам да стоя притисната до теб
и да ми шепнеш нежни и мили слова. ...

Хаос...
Някакъв си хаос от много чувства...
Събрано всичко в мене е на топка,
готова да избухне с допира на още малко болка...
Хаос... ...

Какво ни прави българи
Да си роден в България или от българка не е достатъчно, за да си българин. Не e нужно само да го казваш, но трябва и да го почувстваш с душата си и със сърцето си.
Да си българин е възможно най-трудното изпитание, което съдбата може да ти отреди.
Какво ме прави българин ли?
Мо ...

Да обичам ми е забранено, но те обичам... и когато чуя твоя глас, който гали душата ми, прекрачвам всички граници... И тогава разбирам, че лудост е любовта... И след нея следва тишина... крещяща в нощта за малко светлина...!!! Погледни как плача заради съдбата и не мога да зачеркна нищо от онова, ко ...

Нашият живот е дар от Бога! Затова човек трябва да умее да се радва на този подарък, да се бори за своето щастие и да е щастлив, че диша! Всеки е различен по своему. Има хора, които по един или друг начин съдбата е ощетила, ограничила е движенията им, сетивата им, интелектуалните им възможности. В б ...

ЗАКАНА
(първоаприлска)
Ако някога ми паднеш,
моя обич виртуална,
в грубата реалност, ...

Детето в мен се усмихва на слънцето.
Детето в мен пеперудките гони.
Детето в мен плаче, защото вали.
Детето в мен е влюбено във всички сезони.
Детето в мен остава сляпо за болката. ...

Пробвай колко много те обичам,
че малко е да кажа, само
чуваш, всеки ден ти се заричам -
в болка и радост ще бъда твойто рамо!
Запали ми огън!!! ...

Снегът вали. Замръзнал мрак.
Във стъпките ни сняг, сняг, сняг.
Ръцете търсят другите ръце.
Очите галят другото лице.
Бездомни птици пърхат във студа. ...

Единствен Дяволът остана
мечтите си с мене да строи,
открил в моето лице измама,
която сам не би измайсторил.
Единствен той ме помни още ...

Полупрозрачен ли е денят или очите ми са покрити с мириса на мъгла,
ням ли е денят или устните ми са оковани в тишина,
докосваш ли ме или сълзите ми се забиват в плътта,
смееш ли се или чувам края на една мечта,
смени ли се нощта или блясъкът е моята лъжа.

Вали
и капките заничат
навътре
зад стъклата
до очите ми... ...

Тревите се поклащат сред мъглите.
А ти си зад далечната гора.
Прокрадват се през облаци лъчите.
Нозете ми се къпят във роса.
Аз тичам натежал, за да те стигна. ...

(дует с Катя "Kat" Мерджанова)
Всяка капка кожата ми целува
и буква по буква името ти диктува.
Кажи им да спрат, да замълчат,
нима не ги владееш ти? ...

Какво ли значи да забравиш
да умреш със спомените на едно,
към друг живот щастлив да се отправиш
и да се слееш с някой в едно.
Какво ли значи да прощаваш, ...

Милите ми кукли,
със красиви букли.
И с очи мънисти,
спретнати и чисти.
Гушкам ги, люлея ...

Ако пресегнеш двете самоти,
със думата, която си опазил
от набези на грешки и вини -
ръцете ти сами ще ме разкажат.
Ръцете ти са улици към мен, ...

Аз питах все какво различно е у мене.
Защо животът ми върви отново спрял?
Защо все вратите забранени
отварях... лесно и без капка жал?
Аз питах хората, а те мълчаха ...

Защо разбиваш
точно сърцето ми,
каменоделецо?
Полека,
всички дни са твои. ...

Не е кръст!
Не е роб робът,
избрал робията сами.
Нито е зла прокоба
радостта, събудила те във зори. ...

Не се подчинявам на общоприетите правила,
сред простосмъртните няма за мен светила.
Не се вслушвам в съвети, не изпълнявам команди,
възхищавам се на личности като Индира Ганди.
Не правя трагедии от интимни раздели, ...

Двайсет и девет дни без да се бръсна,
знам, че съм маймунка мръсна.
Грозен съм, май ще се пръсна,
само с твоя целувка ще възкръсна.

Ей ма, скъпи мои - на! Днес шъ ставам Стойчова жина!
Кумица Танчето одеви дофърча, на ролки да ми сплита
пустата коса. Аз и викам, Танчи, мани, няма нужда,
тя ми вика, аз кума съм, ни съм лукова главъ!
Ка шъ ходиш в общинътъ, като чи мачки са ти драли по ...

Помогни ми
Сега се връщам. Ида от далече.
Вървях години, без да спра.
Пътят дълъг, кален, трънен беше,
но водеше ме мен една мечта. ...

Плача. Крещя. Бягам.
И затова виновен си ти.
Падам. Ядосвам се. Ставам.
И пак виновният си ти.
Погледни ме във очите... ...

Всеки път, когато ме убиваше,
търсех малка пролука към живите.
Толкова студено бе... попиващо.
Много пъти преживявах зимите.
Трудно се заспиваше от вятъра, ...

Обичам те!
В началото бях Аз и всичко останало... Аз и всички други... Бях Аз в търсене на любовта... Аз в търсене на Него... Него - Истинския, Единствения... Той... Накрая го намерих... Теб... Теб - Истинския, Единствения... Ти...
Показа ми малките неща в живота, показа ми какво е щастие и ме научи ...

Победи ме. Направо ме смачка
участта ми по морския хребет.
През бодили и зъбери крачех.
Уморих се. Но гръб не приведох.
Сред влечуги не търсех опора. ...

Като за последно
нека видя твоите очи,
като за последно
нека пак потъна в твоите ръце,
като за последно ...

И те създавах,
създавах те толкова пъти.
И те рисувах,
рисувах те все по-истински.
Писах те със всяка уморена мисъл. ...