Обичаш ме, но аз сега
не мога да те чуя...
Обичаш ме и във нощта
във мене ти нахлуваш
и галиш ме, и ме целуваш, ...

Много сгреших и си го признавам,
жалко, че късно осъзнах го!
Излъгах те аз,
а мен ме заболя повече!
Няма никога да си простя ...

Боли ме да гледам разпятието
и клинците, впити в плътта ти.
Погледа примирен и тези, забити в душата ти,
със трънен венец на главата.
И за какво беше всичко - за Истината? ...

КАПЕРНАУМ
В белите сенки на
синагогата библейска
още вони на засъхнала
пророческа пот, ...

Една ни дели... тишина -
на копнежите искрени.
Аз за теб съм жена -
свята болка пречистена.
Ти за мен си зърно, ...

И млада бях, и грешна.
И остарях, и пак греша.
По края на кръга
обикалям без да спра.
Изминах кривите пътеки, ...

На кумеца (Румен Ченков)
И радостен, и тъжен -
вървиш по своя път...
Животът ти - окръжност,
в която няма смърт. ...

Вървя по път, а всъщност съм безпътна.
Протягам ръка да докосна красота,
но не усещам нищо...
безчувствена е тя...
Вдигам поглед, взирам се в безкрайна синева, ...

Готова съм...
Готова съм да ме направиш
грях от хилядите други,
готова - в мене да удавиш
най-моралните заблуди! ...

Но
Черна котка на асфалта.
После - кърваво петно.
Кратък удар. Писък. Жалко.
Хубав бе животът, но... ...

Някога гледах луната...
Някога бях заслепена...
Някога тя над земята
мене от теб ще отнема...
Някога слушах гласа ти ...

Моят остров
На Ирен Попова
Странни видения, просто не знам
изведнъж как останах пленен,
когато във моя Живот-океан, ...

Ежко плаче и ридае:
Зайо с него не играе,
че си има той бодли -
остри са като игли.
Зайо хукна надалече, ...

Кажи, че ме мразиш, а после върви си.
Не чакай да моля, при мен остани.
Дали във сърцето си ще ме запазиш,
това ще решиш единствено ти!
Не искай от мен отново да чакам, ...

Всеки ден се вглеждам
в светлината ти.
Всяка нощ потъвам
в тъмнината ти.
Чрез теб докосвам хоризонта ...

На сина ми
Само ти, сине, знаеш - щом прошепна "отивам"...
че през огън минавам, ако трябва да стигна до там.
Със тревога ме чакаш. Само ти не заспиваш.
Твойта обич е нежна. Мойта обич е, сине, пожар. ...

От моя остров облаците ми изглеждат призрачни.
На хвърлей преминават само. Рядко плачат.
Разпръскват се и атакуват дюните,
за да се вкопчат в топлите им качества.
През дланите им преминава цялата разпереност, ...

* * *
Тръгнах си, а сякаш си тръгнах от себе си!
Изгубих се - потънах във нищото!...
Плетяха в мен паяци ребуси,
разгаряха гневно "огнищата"... ...

Мина време, откакто
за последен път те молих.
И все пак - напразно.
Ти си отиде заедно със
своите разочарования, ...

Господи, ти мъдро си създал
вечните порядки на земята:
силният да бъде господар –
слабия да го отнася вятър...
Но защо си сътворил и мен – ...

Липсваш ми!
Вървя навън,
крещя на ум
от болка,
обичам те много. ...

Какво? Няма те? Как така?
Това е невъзможно.
Или не искам да повярвам.
Къде? Не знаеш? Как може?
Ти се изгуби в мен. ...

на Боян
В поглед черен и сърдит,
студен и твърд като гранит,
се крие малкият голям човек,
но с нрав добър и ...

Вземи ме... аз съм твой.
Пази ме... ти си силна.
Съхрани ме... аз ти трябвам.
Виж ме... ти си сломена.
Вземи ме... със себе си. ...

Дъждът отпи засъхналата нива.
Вятърът закашля се сърдит.
Влагата на любовта изстиваща
от ревността на полъха се скри...
Закрещяха птици възмутено. ...

Този праг, този праг, той не е само мой,
а на всички, които обичам...
Мога още сега да си ида, без болка
мога просто след теб да изтичам.
Там, където ме чакаш, ...

Замисляме ли се за малките нещица в сивите ни дни, които всъщност отнасят гъстата им мъгла далеч и с лазурните си лъчи ни докосват нежно?... Даваме ли си сметка за думите, които чуваме всеки ден от различни хора, различни думи, носещи различни послания... Осъзнаваме ли колко струват някои думи, колк ...

Всеки се нуждае от малко време сам, всеки има нужда да обмисли случващите се неща, без някой да го пита какво има. Всеки човек иска да бъде щастлив... но дали винаги се получава.
И ето, че момичето отново страдаше само в нощта. Въпреки това тези, които я обичаха можеха да усетят нейната болка... дор ...

ЧАСЪТ НА СРЕЩАТА
Ето едно нещо, което осмисля по странен начин живота ни, води ни до огледалото, напълно обезсмисля цвета на някоя чаша или вкуса на съдържанието й, или пък точно обратното - глътката коняк има тъкмо оня кехлибарен оттенък, единствено възможен сега, когато от часа на срещата ни дели ...

Обичам,
когато обичам.
Не зная
дори, когато желая.
Но знам ...