Прекалено отдавна беше, за да помня,
усмивката ти бледа нещо смътно ми напомня,
връщаш ме назад към свят, пълен със сълзи,
към дни, оставили белег в моите очи.
Минало е вече, не искам да се връщам, ...

ПЯСЪЧНОТО ВЪЖЕ
Тази история се разказва от векове и всеки отнема и прибавя към нея по нещо, така ще се случи вероятно и след като я разкажа и аз. Когато оплел въжето от пясък, което му отнело цяла година, опитал се да го нарами, но то се разсипало в шепата му. Отново се захванал за работа и след още ...

Ще те убия!... В моите прегръдки...
Плътта ти ще събличам в нощи ясни,
хищно ще отпивам с едри глътки
от сърцето ти, пулсиращо без страсти...
Ще заразя душата ти бездушна ...

Намерих пътека и тръгнах по нея,
отведе ме тя в чудна гора…
Навред омайна, дивна красота,
спираща дъха...
Слънцето ме погали, обля ме топлина. ...

Знаеш ли колко боли, от това което ми причини?
Нима си мислиш, че е късно за разплата?
О-о-о, не, всичко сега започва!
Пази се, чу ли!?
До днес мълчах и траех си, но и утре е ден! ...

Топло и душно е! Облаци са се надвесили над малкия, пъстър свят. Малък и пъстър, но увехнал от жегата,
той чака жадно дъжда на своето пречистване. Тежко е, но предвещаната буря дава надежда за нищожното
обновление след мъчителната суша.
Изви се вятър, облаците се разпръснаха по небето.
Настана мъка ...

В миналите дни чертахме път,
по който след това да минем.
В ушите ми до днес кънтят
шепоти от тез години.
Търсихме в живота своя праг - ...

На Никола Вапцаров
Приятелю,
машините, мотора
липсват ти понякога, нали?
И мисълта, обгърнала простора, ...

Скитницата и вятърът
Те седяха сгушени на пейката - тя и вятърът, който безпощадно раздираше косите й, но тя не го усещаше... сякаш бе статуя. Нея я раздираше една друга болка - в душата, която беше обладала цялото й тяло, крайниците й се бяха вкочанили от студа... да, навън бе ужасна зимна виелица. ...

Вратата се отвори и в чакалнята влезе някакъв мъж, който сякаш се беше търкалял по земята. Той седна на пейката до другия мъж, който четеше вестник.
- Блъсна ме кола – оправда се новодошлият, когато другият го погледна. – Изхвърчах на няколко метра. Помислих си, че ще умра.
Мъжът извади кърпичка и з ...

Ако има кътче на земята,
при което вечно ще се връщам,
то е кръстено със имената:
"роден град" и "бащината къща".
Там е спряло времето за мен – ...

>> На терасата излизам да пуша... не ми е вече студено... светлините извън града не са вече сиви и студени, вече са толкова красиви и достижими... преди тази гледка ме нараняваше, напомняше ми за моя път към теб... но сега този път е толкова близо! Не ми е студено - мисълта, че ще те видя утре, ме т ...

СЛАВЯНИНЪТ
Добромир излезе пред дървената, вкопана наполовина в земята, селска хижа.
Наблизо се носеше шумът от триещите се едно в друго стъбла и листа на тръстиката, в блатистите площи на околните меандри.
На югоизток проблясваше в златистия си цвят узрялата ръж, насята върху нераждалата още земя, ...

Днес разбрах...
Днес разбрах, че любовта ти
е лъжа!
Днес разбрах, че любота ти
е самота! ...

Познавам те, не разбираш ли?
Обичам те, не чувстваш ли?
Моля те, не ме поглеждай - много ме боли,
този студ никога не съм усещала преди.
Спомените плачат, миналото пак да върнат ...

Сънувано...
Чувам камбани в съня си,
чувам нечути слова -
чувам над мене гласът ти,
как тихо ми вика: - Ела...! ...

ОГЛЕДАЛО
На стената срещу мен виси парче стъкло.
Сигурна съм, че има такова и над твоето легло.
Може би е скрито в гардероба ти
или във някой прашен скрин. ...

Научих се да мога да се радвам,
когато радостите оредяха...
Сама на себе си да изповядвам
греховни мисли, дето ме гнетяха...
Отучих се да плача и да страдам, ...

Капки кръв се стичат от очите.
Сърцето препълнено е със сълзите.
В душата на едно прекрасно дете
всичко красиво с лекота се чете.
Тъгата и болката в душата напират. ...

Дървото, казват, имало душа.
И аз привикнах да общувам с нея.
Длетото и резците са неща
скимтящи. Ала могат и да пеят,
докато раждат образ на жена, ...

Тази нощ
някой дръпна луната.
Нареди й да спи.
Забрани й да спира във нашата стая.
После в облаци скри и безброя звезди ...

Мечта
Да вярваш сляпо в туй, що чезне в пустите поля на твоята душа,
и не просто да гледаш, а очите си да смееш да дариш,
там своето сърце във жертва да оставиш,
а разума навеки да забравиш. ...

Ж И В О Т Ъ Т
Животът е злато - вълшебно богатство!
Животът е нашият път през света.
Но има ли смисъл да живеем напразно,
щом нашият път е ключът към смъртта? ...

Обичам те, защото си различен -
нещо повече от другите си ти!
Знаеш, че от мен си най-обичан
и че с теб ще бъда, дори и да боли.
Някак за човек си нетипичен... ...

Когато ти си с мен в тиха и студена нощ, гореща тръпка плъзва в мен. Когато ти си с мен в ранна утрин, денят ми е прекрасен. Когато ти си с мен в миг на радост, чувства още по-силни нахлуват в мен. Когато ти си с мен в печален ден, тя, скръбта, си отива. Ти си тази, която прави живота ми красив, ти ...

Ти не знаеш...
Ти не знаеш как боли,
когато любовта си тръгва.
Ти не знаеш как кърви
сърцето... крещи и не млъква. ...

Искам да съм кафеварка
във самотния ти кабинет.
Та в почивката ти малка
дойде ли и моя ред,
със кафето да напомням ...

Светлините изгасяха мрака.
Булеварда превърна се в плаж
и коли като прилив заляха
с много нерви и малко багаж.
Вълнолома минутно растеше. ...

Безкраен блян са мечтите ми.
Безкраен зов са очите ми.
Безкраен вик е душата ми.
Безконечно е търпението ми...
И ето, аз имам: ...

Ние сме две тъжни, самотни сърца,
загубили се в тази Сивота.
Копнеещи за ласки и думи нежни, страстни.
Загърбили живота свой,
отдали любовта на деца и дом. ...