„От миналото ще вземем огъня, а не пепелта.”
Жан Жорес
Нашият свят е сатирична пиеса с черен таван и черен под, а всеки от нас играе роля и други подроли. Апатично ми е да пиша за този опиат, който е обзел масите. Въпреки това аз съм участник в същото представление и дори да вярвам в редакторските с ...

Не съм тази глупава грешка -
неразумна е тя и сън.
Аз мога да бъда човешка,
макар, че се правя отвън
тъй често на зряла, пораснала. ...

ТИ
Ти си морето,
разбунило
мислите ми.
Ти си залезът, ...

На кръстопът
мъждукащи
съдби
самотно
чакат ...

Ако си капка вода - удави ме в океан!
Ако си пламък - изгори ме в пожар!
Ако си снежинка - затрупай ме с лавина!
Ако си лек полъх - отнеси ме в буря!
Ти си човек, затова ела и ...

Празни хора...
шаблонно усмихнати...
Безизразност!
Страх от нощна
самота… ...

Любов, стига се сърдила,
излизай от прашното шкафче.
Аз ли те затворих, не помня,
но е късно да искам прошка.
Любов, ...

Интимно
Докосване. Стон.
Шепотен дъх.
Миг разкъсан,
лек като мъх. ...

"Изчезнете!" - учтиво към всички,
не виждате ли колко сте мънички?
Грозни, разкривени човешки подобия,
каква е болестта Ви - може би фобия?
В какво да вярвам, за да мога да пиша - ...

Изписах стихове безброй,
пролях сълзи порой,
косите дълги си изскубвах,
бавно душата си погубвах –
и всичкото това е все за теб... ...

Потърси ме в залеза,
когато светлината изкрещи
за последно преди да се скрие.
Изпий ми душата,
когато мракът реши ...

В сребристобяла пелена
превърна се сънят.
И като приказна стена
ме огради зеленина.
Уханна цветна планина ...

Сардияна се беше свлякла на колене, силите й бяха напълно изчерпани, опасяваше се, че ако си позволи да издиша, едва ли ще смогне да поеме дъх след това. Погледът й, премрежен, губеше контрол над образите, които самоволно се вмъкваха в съзнанието й, разбъркваха го и сякаш присмехулно отлитаха далеч, ...

Часовникът удари полунощ
и на приказката сложи края.
Сякаш някой ме прониза с нож
и изгони ме от рая.
Срути се кристалният пиадестал, ...

Не знам какво ми става,
но мисълта за тебе ме влудява!
Не знам дали да го призная,
но с теб ли съм, не мога аз да се позная!
Не виждам, умирам, треперя! ...

Ако някога без теб остана,
аз няма да съм повече човек,
ще съм само труп с дълбока рана,
за която няма лек!

Отиде си и сбогом ти дори не каза,
душата болката разяжда, все едно проказа.
Сълзите капят, дали ще угасят пожара
на пустотата в мен, която ме изгаря?
Сърцето твое колко топлина бе скрило ...

А всичко беше друго някак си... Рояците от мечтите й се множаха с всеки изминал ден. Изправена пред прага на големия свят, тя не знаеше накъде да поеме. Чакането я обезсърчи. Направи я по-малко целеустремена... По-несигурна... Макар че дълбоко в себе си тя знаеше какво иска... И колко далеч беше от ...

>> Понякога усещам се безкрайно уморена,
>>
>> безсилна, неспособна с живота да се боря.
>>
>> Когато някой в къщи от вирус повален е, ...

Стоиш самотен до прозореца, разперил белите си копринени криле. Но ти тъжиш... Не тъжи, ангел мой. Аз съм до теб, макар и не физически. Душата ми бди над теб, не тъжи. Аз съм тук. Затвори очи. Унасяш се в спомени, нали? Красиво, нали? Иска ти се да полетиш, иска ти се нищо да не ти тежи, но такава е ...

ЕСЕН - 2
Късна есен със сив полумрак,
със златиста и тъжна украса,
с изгорели от мъка листа
и дървета без цвят и гримаса. ...

Ела с мен, мое щастие, и виж как се раззеленява сега гората. Как природата се възражда всеки ден в прегръдката на живителната пролет. Подай ми ръка да те заведа до планинския поток, пенливо подскачащ между скалите. Усещаш ли вечната любов - движещата сила на нещата, плода на висшата духовност. Тя е ...

С акордите на птица ще си тръгна.
Симфония за дъжд и раковини.
Пенливата вълна ще ме прегърне,
а дюните от обич ще се сринат.
С брега ще се сбогувам - като с мама... ...

Краят на тази любов
Тази нощ се простих със теб.
Изпразниха ме сълзите,
напълних сърцето си лед,
за последно повиках те ...

В моя приказен свят
имам свой каубой,
с коня скита в нощта
и любимец е той.
Само пролет пристига ...

Не ми казва да си тръгна,
аз знам, че няма място за мен...
в любовта третият е излишен.
Не ми казвай да не те обичам,
това вече е много... ...

Не ми трябва седмо небе
Когато съм с теб,
загърбвам тишината изчувствана,
забравям борбата със себе си,
приласкаваш душата ми купеста, ...

Поредна, неслучайна среща,
в царство на болезнена амнезия.
От непридворен жест, приклещена,
крада от тебе късче смях, нетленно.
Нова чаша искреност, не искам лед, ...

Посветено на К.
Вървя сама по улицата прашна,
безмълвна, тъжна, обезнадеждена.
А около мен тъмнината страшна
разгръща се, сякаш за да ме поеме. ...

Да понесеш загубата,
заврян във малка стаичка, мизерна...
Сам...
Изолиран и безсилен...
Да посрещнеш болката... ...