В навечерието на голямо събитие нищо не може да пречупи волята ми за живот. Нищо не може да ме събори, макар и да успее да ме разклати. Нищо не е по-силно от мен, нищо не е по-важно от мен и това, което искам аз.
Секундите текат, дните си минават. Брадвата разсича въздуха със свистене и се насочва п ...

Изповед
Събуди в мен един копнеж,
събуди някакъв стремеж,
забравени чувства породи,
появата ти ме плени. ...

Знай
Едва ли ще те имам някога пак.
Едва ли отново ти ще се върнеш.
''Едва ли'' е въпросът, от който нямам миг покой.
Като черен облак виси над мене той. ...

Очаквах те да дойдеш с нетърпение.
Трепереха и двете ми ръце.
Подреждах всичко със вълнение и гримирах измореното лице...
Часовникът е спрял навярно... Не може толкоз бавно да върви!
Позвъня ми телефонът - ШЕФА!!! Господи, дано затвори! Всичко ще се развали... ...

Студена нека е душата ми,
в нея болка неразказана лежи,
отвън съм хладна и студена,
но в дълбините едва вдишвам.
Кървяща роза съм аз, ...

Изстрел
И стана езерото блато...
Замлъкна пясъкът във тиня...
Продаваш ли душа за злато?
Споделяш ли Вода в пустиня? ...

Гримирам с усмивка лицето,
макар и плаха, едва доловима!
Дарявам със сила сърцето,
с воля - несломима!
Отново разпервам ръце, ...

Ако си изгрев, ще те имам
с гласа на първите петли,
които от съня ми взимат,
за да ти кажат: "Остани..."
Ако си утро, ще те имам ...

Този опит за творчество посвещавам на хората, научили ме какво е любов.
Позволили ми да почувствам обичта на майката, на сестрата, на приятелката. Един ден вярвам, ще се появи човекът, който ще ме научи и как обича жената.
Поклон пред всички вас !
Настроение Tchaikovsky - Swan Lake. Scene
http://sto ...

Някак си всичко се е разпиляло, останала е само бездната, в която съм аз и моята няма душа, която известно време спря да ми говори.... мълчание... тишина, в която откривам онова, което дълго време не съм поглеждал. Моето променено съзнание, от което изплуват спомени... Вечер е и отново тръгвам без п ...

Прокудена от своята родина,
любимата ми тръгва за чужбина.
А аз, като църковна мишка беден,
стоя до нея блед и непотребен.
Какво от туй, че толкоз я обичам, ...

Сълзите се стичат,
образувайки локви от кръв,
толкова много приличат
на капчици дъжд.
Мечтите отлитат ...

Заспиваш ли? Прости!
Открадна тихия ми сън.
Едно сърце не иска да заспи
и две очи те чакат вън.
При теб ме води сладка мъка, ...

Защо си толкоз близо, а всъщност толкова далеч...
Не мога аз да те забравя, дори и вече да те няма.
Ти остави траен спомен в моето сърце разбито
и седя си аз сама и дъждът ме мокри на открито,
но продължавам да рисувам скицата, която в мислите е жива, ...

Пристигна ми на помощ дама свежа,
затече се, ръка подаде даже.
- От хляба свой, дете, ще ти отрежа...
Не можех, гладна бях и как да и откажа...
Притисна го към топлата си гръд. ...

„Да оставим на земята добра памет" са думи на Климент Охридски. Но какво означават те? Какво можем да оставим ние? Нещо от нашия живот - спомени, пари, място за живот, поколение? Истината е, че всеки човек живее и умира и рано или късно от него не остава и следа, само блед спомен за това какъв е бил ...

Понякога човек не гледа с очите си, а с това вътре в него, търсейки в другия нещото, което го допълва... а то не се крие във външната обвивка...
Хора губим и плачем, затова, когато нещо липсва, не трябва да продължаваме да скърбим, а единственият начин е да го преодолеем чрез усмивка.

Тази нощ сняг не вали.
Но вали из ведро във душата ми.
Край мойта елха ти се спри.
Закачи ми отгоре звездата си.
Че жесток вятър мойте клони изви. ...

Не бих те изоставил никога.
Не, за нищо на света!
Ти си полъхът на пролетта.
В теб е коренът на обичта.
Всеки ден е райски плод, ...

Сънуваше ли? Или така ми се е сторило?
Мълчаливо до тебе стоях
и не смеех да мръдна от място...
Мислено скъсах завесата на съня -
бях любопитна да надникна в тебе, ...

Моля те, ела.
Искам те завинаги,
Грешнице, в съня.

Запознах се с едно момче, усмихнато. Шегите обича, смее се с глас интересен. Образът му от снимки, безброй изградих си. Тъгува и то за проблеми свои. Та кой ли ги няма в живота суров.
Обича то музиката жива, весели се с приятели много. Китара една обещах му. Ще изпълня мечтата в знак на приятелство. ...

ТВЪРДУШКА, МЕКУШКА
И СЛАДУШКА
Отиде баба в гората
да събере дръвца в торбата.
Но там я срещна вълк голям. ...

Като прокажени с греха сме се срастнали.
Посрещаме нощта интернетно откраднали.
И пак сме си длъжни, че не се обичаме.
А в гротеските само на себе си приличаме.
Навличаме дрипи от думи фалшиви. ...

Имам и силни дни...
Но "слабите" са в повече.
Превивам се, пълзя, куцайки крача,
към деня нов с надежда за спасение...
Имам сбъднати мечти, ...

Повиках римата на помощ,
но тя избяга... И сега
редя разпилени слова...
Опитвам, вярвай ми -
опитвам да ги подредя... ...

Погалих те за последен път
оставих те в съня
за да не усетиш
как отново се отронва сълза
не откъсвам очи ...

Станах строител!
С мен си нося отвеса...
Гравитация.

ТЪГА ЗА ЛЯТОТО
Не тъгувай, преди да е свършило лятото,
преди да поеме лятното слънце на път.
Погледни как се слива морето със сушата.
С колко обич залива вълната брегът. ...

Живея простичко и семпло -
далеч от всяка суета.
В душата ми - простори светли,
в които цял живот летя...
Когато все пак приземя се, ...

Какво съм аз?
Аз съм дете без желание за живот.
Питате защо? Защото светът е жесток.
Бавно ме измъчва и подтиска.
Сякаш дере бавно по черната дъска. ...

(Тува гу пиша ут благударнус
и малку къту идно извинение.
Нъ Мара и Иленъ зъ пупулярнус
и с идна две капки съжъление.)
Знам съ ощи ут дълечнити си млъдини ...

Бъдеще
И малкото сила ме напусна
и душата ми остана пуста,
и не мога отново да възкръсна,
как ли ще се спася и тоз път? ...

Тя...
Гледа с очи невиждащи,
посреща деня с ръце
вече нищо не усещащи.
Безразлична и хладна. ...

Кой е казал, че трябва да сме щастливи?
Кой създаде тази илюзия?
Искам те... Искам го... Трябваш ми... Няма го...
Къде си? Мълчание и Горчивина.
Още един ден без отговор. ...