Денят изглежда готви се за бал,
облечен е в одежди снежнобели,
след есенно подгизнали недели,
нощес сребрист снегът е навалял.
Окичени шпалир са засиял, ...

В този град нямам приятелка стара,
не чакам четвърто и пето дете.
Седя на перона на пустата гара,
а когато ми писне да пуша цигара,
пия бира и ям сандвич с мъртво кюфте. ...

Вдигат цената на цигарите – по-малко да се пуши, вредно е.
Вдигат цената на алкохола – по-малко да се пие, вредно е.
Вдигат цената на храните… Защо ли?
хххх
Гледам новините. ...

От известно време ми досаждаше приятен дамски глас. Гарниран с писма по електронната поща. Непременно, ама непременно да се обадя на един телефон или да отида в банката. Не казвам коя – навред е същото, познавам я отпреди десетки години, още като беше спестовна каса за народа. После си я грабнаха и ...

Не подценявяй живота, той е артист
и избира своите роли.
Не го мачкай като стих, недописан на лист,
а дописвай, превръщай го в оди.
Той е скитник, уморен е от път ...

Лео
/ Роман /
Част пета
…
Днес съм сама на работа, шефът каза, че Лео си е взел отпуск. Чудно къде ли е отишъл? Започнах да обработвам едни анкети, но непрекъснато мислех за него? Дали не се е запилял някъде с инженерката? Не, сложно е, тя все пак е омъжена. Ако ще ходи с нея, не е необходим отпуск. ...

Беше загубил доверието й. По-лошо – беше я наранил. Нажеженият нож в гърдите му се завъртя, като си спомни как се опитваше да сдържи сълзите си. Но беше много повече от това – тя искаше да скрие чувствата си от него. Както бе правила с баща си. Както правеше с Калахан и Франк. Но не и със Сам Казра. ...

Кирил вървеше по тротоара до главната улица. Поздравяваше познати, а и те него. И всеки продължаваше по своя път. В късната есен вечерта предразполага към размисъл. Хладно е. И тогава най се усеща липсата на топлина. Но не на тази от запалената камина, а от хората. Кирил бе в такава възраст, че вече ...

Последните години прекарах сам,
защото за последен път дадох сърцето си на някой.
Беше такава бъркотия, бях толкова депресиран.
Просто разбрах, че трябва да изградя самочувствието си наново.
Не бях на мястото, където трябва да бъда. ...

От стихосбирката на Ия Кива "Свидетел на безименност" (ИК "Знаци", 2022) в превод на Денис Олегов.
***
така са писали музика оглушалите композитори
движейки се с връхчетата на пръстите си в изкълчените пространства
към определеността на маковете, цъфтящи по железницата ...

... ако простакът винаги държи на твоя труд със кеф да се присмее,
лъжецът да те хвърли във лъжи, крадецът да изчезне – ненадеен,
глупак да ти налива своя ум! – като че ли му плащат три заплати,
или злодей с последния куршум душата ти в отвъдното да прати,
завистникът да те покрие с кал и в черната ...

Под кестените силуетите
играят.
С листа рисуват устни и
очи.
Захласнати не искат и да ...

Тъмен облак иде, паст раззина.
Бяла врана грачи на комина.
На комина бяла врана грачи –
тъмен облак по небето влачи.
С грак подкарва и Луна от свила – ...

...Българина ядене ще има,
Малко остават гладни...
Духовността от тук замина,
повечето са няк'си гадни...
Та кой ли вдига глава към небосвода? ...

Възмездието понякога закъснява,
като мечта преди сетен дъх;
в подножието на бездна към връх-
възмездието стъпките ни отброява.
И може в миг небето да се стовари ...

Симпатичните български дами се прибират отново към пет,
извисени над битови драми, тъй решени да стъпват напред.
Крачат мило към своите къщи, към другари, съпрузи, деца.
На мига от душа ги прегръщам! Аз след женски осанки летя.
Вижте младата дама, която през живота ефирно върви. ...

Вихрушка атоми довея празнотата.
Живея две-три преки по-нататък.
Покоят за душата стана лукс.
Епилепсира тя в тръба на Крукс.
И риза усмирителна наденват дните ...

... и – нали със лудите в приюта
всички сме си малко тра-ла-ла,
тръгна и за мен мълва раздута! –
че ми плува в мозъка мъгла.
Че не знам къде съм, нито кой съм, ...

НА ТВОЕ МЯСТО
Колко прилича на мене; тя е непознат
двете обаче делиме; тъй подобен свят.
И тя като мене; чака мъжът
и пак като мене; носи страхът ...

Едрите капки дъжд мокреха безмилостно дъждобраните им, а вятърът ставаше все по-пронизващ и студен. Въпреки, че я държеше здраво за ръка, Роза не успяваше да попречи на Камелия да цопне във всяка изпречила се локва. Звънкият смях на малкото момиче огласяше улицата всеки път щом маратонките ѝ се озов ...

Тя беше измежду най-грозните жени, които съм виждал някога. Не твърдя, че съм виждал повече от две такива, но все пак другата беше мъртва и това донякъде я оправдава. Не се брои.
Дамата срещу мен бе съвсем жива и притежаваше топчесто и отпуснато тяло, омесено сякаш от лошокачествено брашно, имаше дъ ...

Образованост и духовност не са тъждествени понятия. На добротата не ѝ се присъждат научни звания и степени.
Истинската доброта е безшумно деяние. Тя не познава користта.
Моят критерий за добро ли? Слово и дело, които будят радост в душата. Има обаче хора, които са радостни и щастливи, когато навредя ...

... печално е да скиташ по руини и да си Никой, сам във вечността,
преминал вихри в гибелни пустини – и кротнал се на края на света,
от ден на нощ по-чужд и непотребен, незнаен като образ във албум,
да няма със кого да хапнеш хлебец и да вървиш по своя дълъг друм,
забравен и от чужди и от свои! – от ...

Тази буря аз познавам.
На пламък прилича повече.
И този огън във душата
слага край на капките,
Които сълзите ми изплакват. ...

Тихо пада снегът,
закичва с венци
главите на храстите,
буковете се оглеждат
в огледалото на мъглата, ...

Ела, "приятел", хладно е и нощ е,
да пийнем, без мезе ще е, комай.
От шипковото вино имам още,
бодличките успееш ли - изтрай.
С тръпчива нотка – сложих малко трънки, ...

Душата ми - камбанен звън.
В мене яростно кънти,
че време страшно е навън.
Вътре всичко се руши.
А тя държи една греда. ...

Така викахме в наше село. Официално се нарича „преточване“.
Няма как да го забравя, особено в този период, когато всеки ден слизам до мазето и пускам кранчето да църцори.
През което време цепя подпалки за камината и оглеждам какво да взема от рафтовете. Пълните с буркани рафтове – малки с лютеница, ...