Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
388.9K resultados
Напуснат Храм
🇧🇬
НАПУСНАТ ХРАМ
Кой отсече кестена на двора – да си топли задника зимъс?
Циглите отмъкна от стобора и от храма – килнатия кръст?
Кой открадна светлите икони и дамгоса притвора с дамга?
Кой божественото в нас прогони ...
Една светулка лута се в дъжда,
без цел и без въпрос къде отива.
Светкавици пронизват небеса,
а гръм зловещ покоя мек разбива.
Навън е буря - лее се порой. ...
Бях много малка, когато пристъпих
през прага висок - светиня за мен,
когато от рафта прашните книги
покриха ме сякаш с нежен сатен.
Протягах ръце. С очи ги прегръщах, ...
Може би, вече е видно, че Еленко не замина с родителите си на село,а остана в Стара Загора при баба Мария и дядо Янаки.
Еленко се появи на този свят в Охрид през смутната за Македония 1903 година. Илинденско-Преображенското въстание както избухна като августовски пожар, запалил главите на българите ...
Сега е малко по-късно, отколкото трябва
и си те спомням с усмивка сърдечна.
Времето ли си е свършило работата
или изживели сме нещо извечно -
страстта младолика без капка пощада ...
Село Змейково
Глава 4
Под моста на селската река, в тайна пещера се криеха Брегините. Те бяха две жени, едната млада и красива, а другата възрастна и сбръчкана жена. Двете бяха майка и дъщеря. Едната винаги си мечтаеше да има дъщеря, а другата внуче. Но Упир злия дух покровител на всички духове им б ...
Духнах двете догарящи свещи.
Джейн се беше настанила в спалнята на каютата, увита като египетска мумия в чаршафа.
Последвах я. Ръката ми остана извън завивката. Почувствах плахото докосване на дланта й, обхвана моята, преплетохме пръсти. Лежахме така безмълвни и немърдащи.
Шумът на почистващата техн ...
От тялото ти глас бездумен чувам -
Дантелата беззвучно ме зове...
Под нея искам да целувам, да целувам,
но трябва първо да се съблече...
Под нея са ръцете ми и галя ...
От грапавото гръбче на рапана блестят в очите ни зрънцата сол
и юни ми се моли да остана, усмихнат до ушите, млад и гол.
Къдриците, до бяло изрусели, очите с цвят на лятно зарево,
целувките му биха ли ме спрели? И има ли изобщо за какво?
Дошло е вече време да си ида, при моя синкав, тайновит Балкан, ...
Радвам се за всички мои несбъднати желания.
Не са били за мене.
За всички неосъществени планове,
които след време ми се виждат глупави
и егоистични, и си викам; ...
Когото се събудя сутрин, преди да поздравя слънцето, прегръщам и целувам детето в мен и му обещавам:
– Днес ще дишаш свободно, миличко, ще се радваш на птичия хор сред простора, ще се забавляваш безгрижно цял ден. Никой нищо не иска от теб. Да, няма да те насилвам. Обещавам!
Изведнъж с настойчив тон ...
Душа на Воин (Глава Осемнадесет) (край на книга първа)
🇧🇬
Бяха изминали три дни от победоносното излизане на Грен от пещерата. Той се появи през нейния вход, носейки безжизненото тяло на ранения командир Кайсен, както и неговите сияйни меч и шлем. Брънт и Гравин го посрещнаха с облекчение и широки, радостни усмивки. Птицата-воин разказа на приятеля си как ...
Радост и наслада
От Слънцето радостта произтича, от света външен-природен-предметен разнообразен.
На мисълта разходките, книжните описания радост пораждат.
Изречение едно прочел си, квант радост, оживление в теб настъпва.
Погледът човешки слънце е - гледаш, мислиш, връзваш. ...
4.
- Мистър Смит, цел в живота патрицият има една – служба на обществото. На нашето общество. Служба, изразяваща се в точно изпълнение на изискванията и законите, както и стриктното им спазване…
- И тези закони идват от?
- Мистър Смит, не е важно откъде, а какви са. Кастовото деление има огромното п ...
Къде се е чуло и видяло да се яде злато и сребро, безценни камъни, печена кокошка да се залива с мед?
Ангел Каралийчев, „Най-скъпото“
Посвикнах с тишината
над тревния килим.
Не ми е непозната – ...
Повече от седемдесет години бе извървял старият художник Калин Илиев. През своя път бе рисувал пейзажи и графика. Портрети. Натюрморт. Бе се отдал изцяло на рисуването. Така бе изградил свой свят. В него се чувстваше добре. Сякаш не виждаше какво се случва навън. Намираше муза във всичко, което го з ...
Сам плъзна поглед по нея, отчитайки наперената й походка. Изправени рамене, вирната инатливо брадичка, без дори намек за желание да се свие въпреки лошото му настроение. И при всяка една друга ситуация щеше да е щастлив, че Лизи е толкова уверена и му се опълчва. Това значеше, че страшникът не е усп ...
Май започнах да не разбирам
и объркан прехапвам устни.
Против себе си протестирам.
(Да не раня нечии нежни чувства)
А тълпата - отбор от "праведни" ...
Лежи в покой из тази пустинна нощна приказка,
топлина и мекота го пренася в мир с очи затворени.
Далеч далеч от вечна жажда за мечтана усмивка,
но толкова празно в пустоштa тъжно заровени.
Втренчен поглед над хоризонта в тази фантазия, ...
В залата беше сумрачно. Литературен клуб. Една носталгия се четеше между звуците на пианото, съпровождано от вехт гражданин, облечен в нещо като кимоно. Това вероятно е било костюм.
– Поздравления да кажа, ще е е малко! – възкликна поетесата на микрофона. Понеже беше ниска, вдигна го и той ехтеше. П ...
ПРОЧИТ НА ПРОКЪЛНАТИТЕ ПОЕТИ
... понякога с търсача на монети седим върху напечения плаж,
четем си прокълнатите поети – и пием си тютюнеца яваш,
обича той Вийон, а аз си падам по Едгар По, Верлен и по Рембо,
а Шарл Бодлер е смъкнал право в Ада ведно със мен, и земното кълбо, ...
Твоята любов е за мен.
А може и да бъде споделена,
но трябва ли да делим сърцата си,
и трудно ли е да сме заедно завинаги?
Събличай дрехите си, може и голи ...
Рапорт подаден и рапорт приет!
Дигнал пушкалце пред гранатомет.
Нека се пробва, не пръска талант,
ние ще кажем тук кой е гигант.
Туй е законът, без лаф мохабет ...