СЕЛФИ С ВАЛЕРИ СТАНКОВ
... понеже старостта опроверга надеждите ми за красива вечност,
понякога се смъквам на брега – човече под Съзвездието Млечно,
милувам с поглед морските вълни – и тихите светулчици на фара,
и чакам най-красивите си дни да ми стовари Бог на Морска гара, ...

От толкова любови...
От толкова любови разпиляни,
стоя обгърнат в самота.
И от всичките...
Във времето запиляни. ...

Тях никой ги не помни -
що за позор, Боже, е това?
И пред паметниците им
на заветни дати единствено
да скланяме глава. ...

Не жалете за него потомци!
Не подгъвайте днес колена!
Споменът за Левски живее
ежедневно в нашите сърца.
Със синият пламък в очите, ...

Не е то ни в имоти, ни в пари,
то ние го носим в нашите души.
Там е скрито някъде дълбоко,
да открием доброто и го пуснем широко...
Богатство е когато те очакват у дома, ...

О, майко моя, родино мила,
в невежество тънат журналята -
преди 150 години си родила
Апостола ни на свободата!
https://www.nbox.bg/2023/02/%D0%B8%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%B2-%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B8-btv-%D0%B2-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1 ...

Казах ѝ, че не си струва. Да захвърли мечтите си и своята същност на боклука , заради мъж.
Мъж , който грам не се интересуваше от жени като нея.
Страстни. Огнени. Изпълнени с романтика, на фона на нежна еротична музика и като добавка капка сексапил.
Той си падаше по лесни. Бързото му беше сладко. То ...

Наричат те Великият герой,
наричат те Апостол и Икона.
Ти носиш на сърцата ни покой,
ведно с това издигаш ни в простора.
Щом стъпя върху хладната земя, ...

БИРАРИЯ
Поетите на майчица България
мълчат като загърлени със тел.
Цанят ги за пазванти на бирария.
За портиери в някой скъп хотел. ...

Тъга намери пристан в нашите сърца.
В душите ни развихри се торнадо.
Отиде си от нас детенце мъничко-
любимото вълнисто папагалче сладко.
Девет години бяхме все заедно. ...

Човечността изгубва своя облик
и гърчи се притворила очи.
Тиктака в скръб житейският часовник,
и търси съкровените мечти.
Проскърцва изтънялата сърдечност ...

Котарак Росини стегна всичко вкъщи.
Нещо във комина влязло бе и всъщност
пушеше и черни ставаха стените.
Сузи пренебрегна своята защита
и се покатери на гредата горе. ...

Говорим пак, и пак, и пак
за "странния" човек роден в България
отдал живота си за мен, за вас
да имаме държава, биография.
И пак го вeличаят леви, десни ...

Не руският ботуш от свинска кожа,
не острият ханджар за мъст изваден –
щом липсата на хляб го разтревожи –
народът сменя с бунтове парадите!
По Чинтулов, по Ботев и по Вазов, ...

Събуди се на обед с главоболие и болки по цялото тяло и пак заспа. Доколкото разбираше, живееше в непозната къща и всички крушки бяха изгорели. Тя търсеше светлина, щракаше подред копчетата, но вътре оставаше все така тъмно. Тогава намери един стол и реши да пробва да ги завинти. Светна само тази на ...

Той се мислеше за пръв
между първите поети.
Закален с хайдушка кръв!
Едноокият сред слепи!
Но - в съветската война ...

Изписвам ситно думите на листа,
а те от гняв безсилен пак горят.
Република – ни свята е, ни чиста
и гробът ти обраства неопят.
Народът овчедушно коленичи ...

Поетът сваля звезди,
поетесата рони сълзи;
поетът пуши лула,
поетесата рисува луна;
поетът с трици поетеси лови, ...

Присядам тихо в мрака,
никого не чакам...
Но виждам как звезда
пада бавно сега...
В танца й вълшебен ...

Отеква звън в нощта безлунна,
звезди загадъчно трепят.
Сънят пиян мираж бленува -
да срещне своя светъл път.
Отпива глътка руйно вино, ...

КЮЧЕК НА 19 ФЕВРУАРИ
Очите ви са сини като вис,
застинала над тих, безлюден остров.
И ти Васил. Но само че – Азис.
И той Васил. Но само че – Апостол. ...

Имаше хора, които не казваха нищо на Павел по отношение на външния му вид. Те го приемаха както и да бе облечен. Може би премълчаваха, за да не го обидят. Но имаше и такива, които му се подиграваха директно в очите. Той мълчеше. Не отговаряше на напрадките. Но не беше чак такъв темерут, че да не се ...

За бастуна тука ще отворя дума,
този тъй полезен трети крак
(стига да не се огъва като гума...)
"Я млъкни бе, ти, простак с простак."
Пресече одата ми стара баба ...

Говорихме често за братче
в корема на мама.
Сестриче роди се, обаче.
Сюрпризът голям е!
Че не е на баткото волята ...

/сериен хорър/
Д а м и п о п р а в и
дисплея хром,
да ръсне
д ъ б а ...

Притихва светът във разкош кадифен
нощта ни омайва с магия от мрак
изтичат последни секунди във плен
на светлия ден, угасващ с кървав знак.
Туптим и треперим и жадни сме с теб ...

Цветя за теб дойдох да сложа,
а иска ми се да крещя,
да викам и да срежа с ножа,
въжето дето удържа.
Поклон за жертвата огромна, ...

Хубаво е от време на време да чувстваш летливостта, неопределеността на Вселената. Получава се, особено като удариш няколко питиета.
Мислите му бяха хаотични, малко тъжни, може би от времето, но той не беше тъжен защото мислите на един човек са едно, а настройката му е нещо съвсем различно.
Посегна ...

Как да напиша стих,
който от сърцето излиза...
как да накарам в ритъм да влезе.
И да бъда почувстван, надеждата може.
Вятърът не винаги Пролет усеща... ...

Самодива за теб съм, така ме видя,
Самодива стройна в очите ти,
боса пристъпвам и към тебе вървя
да отнема тревогата в дните ти.
С дълга роба съм, току до нозете, ...

Нощният полъх на февруарския студен вятър му напомни отново за мразовитите дни на изгнание в килията му. Разказите на невидимия съседен изгнаник за образа на света, с които обрисуваше стените на клетката си, му помогнаха да запази съзнанието си. Дращеше криви черти, постепенно кривите черти придобих ...

МЪЛЧАЛИВО ПО ИЗГРЕВ
Красиво се мълчи на зазоряване –
щом тръпне тишината – овъглена.
Небето бавно кожата си сменя,
преди със сол да си посипе раните. ...