ФРИКАСЕТО НА МАМА
Понеже все се връщам отдалече,
стърча на ветровитото шосе –
и си мечтая мама – утре вечер,
да ми приготви пиле – фрикасе. ...

Влюбеният месец
В малка къщичка в гората,
в горски свят и красота
си живеела самичка
най-красивата мома. ...

"О,майко моя,родино мила"
Защо ний тебе ,
почитаме само на празник,
защо в делник ,
ние забравяме те? ...

Когато вятърът престане да бушува...
когато времето часовника ни спре,
когато спрем на лъжи да вярваме
тогава ще сме най-добре.
Но до тогава ще търпим...не себе си ...

Нощта превърна се във клада черна...
тишина.
Пламъците зейнаха във прах и пепел...
бездна.
Гората с пукот в мрак безпомощно изтля... ...

на Господ Бог се
нрави - някому човек
добро да прави
....................................................
друга подредба ...

Ще ви излъжа ако кажа, че не мисля
за портата на вечния си дом,
където недописаните листи
отдолу ще допишат със - Поклон!
И как ще си припомням всички хора, ...

СЪН
За вечни времена заспах.
Живял ли бях или умирах,
отидох си,
след мене само стон и прах ...

Знаци
Малките инциденти на деня - знаци те са.
Поличбени знаци.
Лакът си удариш, пръстче на крака - не случайно е това.
Има духове на мястото това - знак подават. ...

Тихичко брои, брои ятата
август и приготвя ги за път,
капки дъжд в очите му блестят.
Есента златисто рухо мята,
тихичко брои, брои ятата. ...

АВТОГРАФ ОТ ПЛАШИЛО
Полегна вече слънцето на лакът
по заник – на баира да поспи.
А лятото вехнее все по-яко –
и дрипавеят старите липи. ...

разочарованието яло е попарата на надпреварата

Лятото вече събира багажа
за дълъг път.
Морето се пени сърдито на плажа,
вълни реват.
Дървета размахват клони зелени - ...

Човек и добре да живее, понякога го убиват.
***
Преходът от живота към друго латентно състояние дебне всяка стъпка.
***
Един ловец сподели:всеки дивеч е обречен.Понякога и дивеча бива ловец.

Лятното море не стига,
искам есенен мираж,
корабът сърдечен вдига
всичките платна с кураж,
върна ли го, имам нужда, ...

БЕЗГЛАГОЛНА ВЕЧЕРЯ НА СВЕЩ
Един мъж. И една Жена.
Тераса. Маса. И два стола.
Бутилка водка. И Луна.
По-криворога от гондола. ...

Когато обществото е бедно и кално
и от много неща в него ти е жално,
когато мафиотите са го деградирали
и ценностите са тотално дерайлирали,
когато много жени продават своята плът ...

Августовска жега и покрай морския бряг.
Наперена мама в оскъден червен бански наблюдаваше внимателно детенцето си, играещо с лопатка и кофичка на пясъка, на няколко крачки пред нея.
А слънцето пече ли пече. Коремест мъж се поспре наблизо, отегчено гледаше ту морето, ту околните. Почесваше корема си. ...

В кафето ми отново е небето
побрало се във капките дъждовни.
Ухае то на мляко и морето
кодирало се в облаци гальовни,
а те съблекли пухестите дрехи ...

В Англия някога казвали: „Овцете изядоха хората“.
В България, понеже овце са си хората,
туй мечките ще го сторят.

* * *
Гергана бе започнала да свиква
със новото си място, труд и хора.
От снимка малка, станала реликва,
я гледаше Полина. Тъжен, взорът ...

ДОНЕСЕ ВЯТЪР
Автор: Мубера (Пашо) Исанович, Босна и Херцеговина
Втората ни среща през ноември
на Деветдесета ни донесе вятър
и мухъл в басейните и в избите, ...

Тази нощ не може да бъде истина
запознахме се и ти обещах
Бързо влязохме в ритъма на твоя такт
свиреше на барабани, по-голям беше от мен
мечтаех, че си ми брат! ...

Понякога сънувам, че се връщат
и черна нишка тегли ме натам,
и става тишината като къща,
и всяка дума искат да им дам.
Дали ги помня? До един ги помня, ...

От хаоса на дълбините
се ражда сребролюспест бяг.
Подръпнах лекичко юздите
и укротих вълна и бряг.
Луната, литнала с прибоя, ...

Оставям цигарата да тлее,
и на нея вече не и се живее.
Бавно по бавно изгаря
и чака своя край.
Дали ще постигне своя рай? ...

Колко отчаяни трябва да бъдем...
че да се мразим взаимно!?
Толкова скарани с себе си,
че да загубим споделяне.
Самотата поднася ни тъгата ...

Щом с мислите останем насаме,
отпиваме на глътки самотата.
Понесли буен вятър на крилете,
в галоп летят към своята голгота.
Стрелките спрели бързо се завъртат, ...

"Чашката бързо дайте,
здраво аз ще се напия!
Защо има смях, трайте,
за малко да се пребия!"

2 глава
Утринните лъчи проблясваха върху клепачите на Дрю и го събуждаха от най-дългия сън, който наскоро бе сънувал. Режимът му беше пълна неразбория след пътуването му в тази страна, но той бе привикнал към тези промени. Бе му интересно как тя ще се държи на сутринта, дали щеше да бъде от онези ср ...

Нека бъда твоя герой!
Нека бъда твоя герой, принцесо...
Позволи ми...
Позволи ми да бъда силен за теб...
Позволи ми да бъда усмивката в очите ти... ...

Отлитат пойните птички на юг,
опитват се да оцелеят на лошото време напук,
напускат ни с последна песен,
предвещаваща идващата есен.
Оставят ни без вълшебния си глас, ...

Глава 24
Хесос бе малко деспотство изцяло васално на холораните. Но въпреки това си имаха своята самостоятелност. Големите им градове всичките бяха пристанища. Нямаха армия, защото холораните им бяха забранили. Народа се препитаваше предимно с морски риболов и търговия. Митра и момчета предния ден б ...