Съботата ли да бе, не знам, та него ден вървя из парка.
Пред мен поляни нацъфтели в пауново-богати шарки.
Не щеш ли, от едно дърво дочувам мяукане протяжно.
Ах, пусто котешко тегло. На помощ да се притека е важно.
Незнайно от кога така стои си там и пее соло. ...

Светкавици раздират нощното небе...
Тъма обзела е душата, страх...
Злото обладало е земята,
и ражда само алчност, грабеж и смърт.
Старци приказки разказват... ...

Рошавото лято
жарко избуя,
с мараня трептяща
къщите застла.
Пътищата морни ...

Месец юни - той напомня дестство,
с клони натежали от череши.
Онзи Юни - бос, безгрижен, весел
пак с поройни дъждове валеше.
И затичано от мен детето ...

Когато те ударят във сърцето
и всичко почернее...
И дишайки усещаш че се давиш
и се душиш със собствената си ръка,
Тогава празен и кървящ разбираш, ...

Трудно се приема това знам...
Но да тъгуваш няма да ти дам
Защото ти си моето слънчево приятелче Еми.
Която ще се справи с всички проблеми.
Не тъгувай ти. ...

Аз съм слънчевото момиче което не иска да бъдете тъжни мои слънчеви приятели. Искам просто да сте усмихнати такива каквито ви запомних и ще помня това много дълго време. Не искам да страдате защото вие сте моят стимул да съм щастлива. Вие сте моите приятели които ме мотивирате да творя вие сте моето ...

Глава 15. – Доктор или милиони
(декември 2020 г. – януари 2021г.)
Измина почти година от операцията на Барие. Още на следващата сутрин след оперирането на момичето стана ясно за кого бе дошла Черната мория. Бенев бе получил инсулт в дома си. Открили го бяха след няколко дни, когато не се бе явил на ...

И мен ще ме отмие някой ден
априлски дъжд от белите прозорци,
ще ме разнасят майски ветрове
навярно в малки улички крайморски.
Не ме е страх, ще дойде онзи час, ...

Детство на дните пъстри,
към теб аз се завръщам,
спомням си весели игри,
с щури приятели добри!
Ето, сега пред мен изпъква ...

Вятърът близна с език върбалака
и рошна перата на дивите гъски.
Не е срамежлив и не може да чака,
яхна файтона на залеза лъскав.
"Хей, твърдоглавке – подхвърли припряно – ...

Клеча си сама, подпирам дувара
кирпича предава са, веч са руши.
Козата дори си мълчи и тя страда,
как години натрупа и на ней и тежи.
Красиво у село е, цъфтят си цветята, ...

В душата ми отеква, като камбанен
звън твоят глас, така разтърсващо
дълбок и единствен. Като Зорницата
на небето и мечтанията на една жена.
Камбана извисяваща се, отекваща ...

След малко всеки, ужаса надскочил,
седеше гръб до другия облегнал.
Вълните в близост все така клокочеха,
страхът у тях бе възела затегнал.
Морето чак почувства се виновно, ...

Високо горе розите цъфтят,
в тревата снежнобяла маргарита,
с оченце златно смига и се пита:
—"При мен пчели дали ще долетят?
Дали ще милват скромния ми цвят, ...

Когато душата ми плаче,
а мечтите ги изяжда прахта,
тогава теб ще очаквам,
да си светлина през страха.
Когато съм паднал в калта ...

Пак гръмнали едни складове с оръжие и боеприпаси…
Както гърмяха погребите край София, както гърмяха други складове…
И всичко завършваше щастливо – обречените отлитаха в Рая като невинни жертви, оръжията и обеприпасите заминаваха по надлежния път, парите за тях кацаха в нечии сметки.
Както ще стане и ...

Според някои – омраза и страх от българите, проявявани от чужденци.
По-лошото е, че реално това е съчетание от омраза и страх, смесени с високо самочувствие и дълбока ненавист към самия себе си, отправени към народа ни.
Казано директно – реално усещащи нищожеството си хорица приписват всички свои по ...

За лятото си имаше причина –
мушица – среброкрила еднодневка,
която в маранята ще затрепка,
ще пожужи, преди да си замине,
безгрижната усмивка на жасмина, ...

Щорите в стаята бяха спуснати, но въпреки това светлината проникваше и хвърляше отражения по стените.
Той беше легнал в леглото, гледаше сенките и във всяка от тях намираше нещо скрито, било то същество, или пък форма.
Напомнящи му детството когато си намираше такива игри.
Но сега всяка видяна форма ...

Тъжна е съдбата на човека днес,
вярвам, че по-добри дни го чакат!
Вярвам аз в бъдещия ни прогрес -
че един ден ще се разсее мракът!
Хората трийсет години живели, ...

ЕГО
Умовете крещят "Говори ми!"
Сърцата крещят "Прегърни ме!"
А очите са празни на сила...
И ръцете са вързани клони. ...

ДОБРЕ ДОШЛИ СТЕ В МОЯТА ПАЛАТКА!
... живее ми се нейде на палатка – щастлив да се събуждам призори,
на островче в Егея, на Камчатка, или – вдън Тилилейските гори! –
далеч от моя гнусен телевизор, подгизнал от фалшиви новини,
че – видите ли, Раят е наблизо, и там ще стигнем след броени дни, ...

Празник
Когато дойде ден, наш празник
моята душа е весела, празнува!
Като е здрав човек празник е и делника,
когато са здрави близките му той ликува. ...

ЧУВАМ ТЕ, ПОСЛЕСЛОВ: А КАКВО НАПРАВИ АНА СЛЕД ТОВА....
Ана едва се довлече до колата и сериозно се замисли дали ще може да се прибере до града. Според нейната логика, щом като вече беше се озовала , за втори път, на пътеката във времето от преди хиляда години , трябваше да настъпят промени. Най-мал- ...

Всички ме упрекват,
че шефът все е ,,вънка".
Безкрайно ми намекват:
,,Пич, пак си във издънка!
Ти що народ нахвали, ...

Зорнице-звездице, пазител на моите дни,
В душата ми заран посаждаш стрък маргаритен.
По пладне, Денице, изплиташ златисти мечти,
на заник, Вечернице, миеш копнеж ненаситен.
И после се скриваш, оставяш ме в самота. ...

Усмихва се живота ми, ехидно
на моята борба за оцеляване.
На голия инат във всички битки,
победите и тежкото ми падане.
Отдавна разделих се с тази вяра, ...

Кой, ако ли не поет,
с думички така ще те омае,
че дори за девственост обет
ще забравиш, щом той те желае...
Правилно ли думам, или да?... ...

ВЕЧЕРЕН ШЕПОТ
... доде белеех на брада и кичури пилеех – гъсти,
изтече толкова вода през моите широки пръсти,
не скътах бели пет пари за черните си дни в килера,
и моят дух не се смири, разпънат между днес и вчера, ...

Времето
Времето е капитала на живота.
То е енергия - то е пари, но повече от пари буквално.
Енергия на живота.
Предметите енергия съдържат също. ...

Арабела отпътува, без дори да ги погледне в огледалото на колата си.
Като напусна „Макадъм плейс“, тя се отправи към централния площад… Първо свали твърдата си шапка. После съблече и колата-рокля. След това, осветена от мигащата реклама на „Големия Джим“, застана сред увеличаващата се тълпа и зачака ...

Сам успя да открие Сянка.
Отне му повече време, отколкото му се искаше, защото предпочиташе да приключи с вещицата възможно най-скоро, но също така се случи и по-скоро, отколкото се бе надявал.
Не искаше да го прави. И преди не му беше допадало съвсем, но тогава не се замисляше особено. Сега обаче г ...

О, Беатриче –
ти си мойто райско птиче!
Без тебе аз линея
и не мога да живея!
О, Беатриче – ...