ПЕСЕН ЗА СВОБОДАТА
… сега, когато маските са спомен за тъп – и минал вече, маскарад,
въпросът ми е повече от скромен – кой Изрод ни държа във този Ад? –
защо ни взеха вкупом за калинки, които могат да летят под строй,
в дистанция – по двенки и по тринки, на метър от живота мой – и твой, ...

Щурчо съм, спиране няма!
Целувам снежинки, ами -
мъничка, пухче, голяма,
пък, тази - със сини очи...

Обича ме... не ме обича,
животът ми, така през ден.
В последен цвят на маргаритка,
скрил е отговор за мен.
Обича ме... не ме обича. ...

Тайно ми говорят вековете
пак за Витлеемската звезда,
тя и за човечеството свети,
че родил се в пещера Христа.
Силата небесна направлява ...

уви - при все че
са успешни - срещат се
и безутешни
...........................................
друго ...

Отивах сам,
държан бях сам,
излизах сам.
Икони да няма там,
човеци да има в храм! ...

Когато сам отново оставам вечерта,
когато спомените ми преборват съня,
появяват се пред мен лицата на моите деца,
те не са до мен но са ми в сърцето, в душа.
Седя си заедно с една любима нарича се Тъга, ...

…
Изминаха няколко месеца, в които нищо съществено не се случи. Но след това започна войната между Русия и Украйна. Този факт тревожеше Лео, точно това не трябваше да узнаят тези, които бяха го изпратили тук на Земята. Залогът беше много голям. Той знаеше, че човечеството е в опасност. И рискът него ...

,,Щом вий пред нас за миг се спрете,
парите в миг ще ни дадете-
по-харна стока на пазара няма,
пипнете, вижте, че не е измама!
При нас цената е прилична, ...

Тоест – забрава..
А и за какво ти е друго? Работиш – за хляба. Дори да правиш това, което ти харесва и те увлича – пак трябва да го продадеш. За хляба…
Изборът не е лек – потен или гладен. Потен – човек се изпотява не само от мотиката, а и от далаверата. Защото вътрешно усеща несигурността…
А искаш ...

СНЕЖНОПИСНИ КУПЛЕТИ
Завръщам се в самото си начало
и без понятие какво е краят.
Не помня беше ли безкрайно бяло.
Забравих и едва ли ще узная. ...

Замръзна Земята и зъзне заметната.
Зелени зеници във здрача затваря.
Задряма за миг - засънува звънчета,
а здрача заспа - и зората завари го.
И зимна завеса заметна залисана. ...

Извинявай, че пиша така, както знам.
Съжалявам, но точно това не завърших
и редактори нямам, сама бера срам
стихосбирки ли, имам си няколко... дръжки!
От Луната ми идва неземния хаос, ...

Като мисля за теб, ставам твърд като пернишки винкел,
нищо не е в състояние да ме свърне от правия път –
трябва да те намеря, не ми стигат за влака 37 стотинки,
а на гара Варна хората с много пари са ужасно кът,
терца яки ченгета по перона със мен са тъй мили! – ...

свят
и стих са
едносрични
думи - о̀бичнообѝчни
стих ...

Сега съм сляп. А ти
на приказките сякаш знаеш края.
И колко дълго ще съм жив,
когато моят дъх на теб ухае.
И колко дълго ще съм сляп, ...

" Подаръците за Коледа се раздават по списък срещу подпис."
детски бисер
Журналистката: - Здравейте, уважаеми зрители! Намираме се на мястото на събитието - пред къща, в която Дядо Коледа съвестно е оставил подаръци. Част от тях, обаче, междувременно мистериозно са изчезнали. Разкажете ни, Дядо Коле ...

Ще съм толкова твоя,
доколкото ме припознаеш.
Наруших ти покоя
в добре подредената стая.
Прикадих топлината ...

Единствено на клона то остана –
най-горе, на върха – там, сам-само.
От пролетта последното писмо,
от идващата зима – първа рана.
Ръждивозлатно и нямо, и горестно, ...

... есента по хълма си подфирди жълтите кашмири от листа,
време за налагане на джибри, сух горун да тръшна във жарта,
да извадя бащината брадва – и да насека коджак дръвца,
на какво ли друго да се радвам под безброй избягали слънца,
време е – лула тютюн на пруста на кълбенца дим да издимя, ...

/ Авторите сме сестра и брат /
Лео
/ Роман /
Част осма
… ...

В душата си пазя светлината
на звездната си същност
и няма нищо, че времето
мрежите отровни си намята
в клетка ме поставя ...

Реших елхата коледна сега,
да украся с най-ценните гирлянди.
Накичих я не просто с красота,
а с изповед, с магия от брилянти.
Знамение за щедрост тук ще има – ...

А този глад за теб не стихва!
Поглъщам те с очи и искам още!
Изпълваш ме, но аз съм ненаситна...
Не стига! Искам още! Още!
По тебе бавно се разтичам, ...

Умри в любов и заживей вечно.
Руми
1.
Вечер, щом и последната светлина на етажа угасваше, и последния чужд глас затихваше по коридора, Неон сякаш се събуждаше и даваше свобода на мислите си. Не ги насочваше - малко време им оставаше, нека се реят накъдето поискат.
Леглото му бе точно до прозореца. П ...

Що струваха, що правиха -
тъй народа си ошашавиха,
че изгубил и ума и дума,
зарече се повече да не продума.

НАДПИС НА КАМЪК
„Страшни времена настанаха,
всеки пише, никой не чете.”
VІ в. пр. н. е. в Асирия
Живея сам – ...

Езикът на камбаната – изтръгнат,
бръшлян отровен, бавно храмове руши.
Свещениците под носа си гъгнат,
продават скришом и по няколко душѝ.
В очакване светът съвсем претръпнал, ...

Градският автобус спря за малко пред хоремага, както все още викаха на кръчмата.
- Сряда – каза Митето.
- Ако не е петък – заяви Пешо.
- А може и двете – обади се Кирето и с това информира, че е на петата ракия и скоро ще почне да разпява любимите на селяните стари градски песни.
В кръчмата влезе Лю ...

Основният порок на демокрацията – равенството.
Еднакво важно е мнението и са равни идиотът, некадърникът, специалистът…
И при изборите гласовете им са равни и еднакво решаващи…
хххх
Демокрация – хирург искал да е премиер. А таксиджията, икономистът, продавачката – ще оперират… ...

Музика на Ангели аз чух,
звучна и вълшебна.
Обгръща ме с любов,
и нежно ми нашепва.
Посрещай всяко утро, ...

Кой слу́шкал – слу́шкал!
Хайде, дружно пак –
гирлянди, топки, лъскав декорейшън.
Снежанка ще покаже дълъг крак,
джудженцето – брада с екстеншън! ...

Такава съм, каквато ти ме виждаш:
не крия с маска своето лице ,
каквото във очите ми разчиташ,
написано е в моето сърце .
Такава съм, каквато ме почувства ...

На горската полянка
се срещнали Глезан и Глезанка.
Глезан бил детенце
на мама Прасенце.
А Глезанка, дъщеричка ...

Помниш ли онази нощ?
Когато погледите ни се сляха.
Почувствах тази топлина,
на две свързващи сърца.
Ти ме прегърна нежно, ...

До морето, някъде на юг,
в царството на принца Дюк,
имаше закътан залив до селце
и водата беше там до колене.
На скалата, във водата мида се родила. ...

Не предизвиква излишни истерии,
където и да се появи, какъвто и да излезе,
влиза в кръвта, в белите и червени кръвни телца,
на случващото се, на замълчаващото се.
По режисьорско изкуство посяга в живота, ...

Вървим сега по стъпките на зимата
и сякаш студ сковава ни душите.
От цветно, в бяло се мени картината,
а пламъкът в огнището ни топли дните.
Пропуква бъдникът, дарява светлина, ...