За скитника понякога се сещай.
Без твоя взор е страшно беден той.
Към ъгъла на тъжният покой,
когато имаш време пак поглеждай.
Към ъгъла на тъжният покой, ...

В мълчанието на нощта се раждат
видения и образи, и цветове.
Във утрото красиво те изчезват,
остават скрити само в моето сърце.
Вълшебството на чудните нюанси ...

Ирина живееше в малка къща в края на селото. Отдавна се бе пенсионирала и колкото можеше се грижеше за своя дом, който остаряваше заедно с нея. Останала сама, тя гледаше да не остава без работа. Постоянно бе в движение и вършеше нещо. Ставаше рано сутрин. Слагаше чайник на печката, която палеше и пу ...

/сериен хорър/
Д и л а ф а г р а б н а х,
тя с върл ритник
е к р а н а
с ч у п и ...

Къде си пленен?
Не идвай в ден.
Ела в мрака.
Нека тишина ни оглуши
Тогава, ...

Спрях да питам. Хаотично
покрай мен светът се срива.
Спрях да помня. Хипнотично
дъжд илюзии приспива.
Спрях да дишам. Систолично ...

Стълба от грехове нагоре към светлината
На дядо Иван когото така и не опознах. И вдъхновено от романа „Хамово семе” на Й. Атанасов
Луната е увиснала като коледна играчка в зимното небе. Сиви, намръщени облаци са скрили звездите. Селцето спи. Не се чуват никакви звуци. Само от комините се издигат син ...

Шепот от пепелта
Шепна ти тихо, за да ме чуеш. За шумния ми плач си доказал, че си глух. Оставям те. Сбогом. От твоята любов боли. Спрях да броя безсънните нощи, в които бълнувам и се въртя в леглото, докато визуализирам теб и твоите ръце. Представям си как ги протягаш към мен и крещиш моето име. Ис ...

Пролетна рапсодия*
* Рапсодия, от гръцки: rhápto - съставям и odé – песен. Музикална творба в една част. Епизодична, но и цялостна. Свободна структура. Много настроения и тоналности. Пъстро. Спонтанно вдъхновение. Почти като импровизация.
Пролетта е безвремие, сякаш е дошъл края на всички студове и ...

Силен си не когато мачкаш, а когато помагаш.
Богат си не когато имаш, а когато даваш.
Израстваш не когато гледаш "отгоре", а когато можеш да приклекнеш.
Въпросът не е в имането или в нямането.
Понякога имаме толкова много, но сме се насочили към нямането и там наистина няма нищо. ...

Вървим към смъртта - нито стъпка назад;
крачещи бодро към земи неизвестни.
Животът пред нас скъсява се час по час.
И все по-широко отварят се тъмните бездни.
тъжна песен пее се тихо на глас ...

Добро поле, поле на вечната мъка.
Поле страдно, символ на тежка разлъка
При теб, там в планината кости белеят.
Сред скали и долове - мъртви линеят.
Без гроб, без плач, без мъчна мелодия ...

Не идваш вече...и колко си далече!
Нима не сещаш топлината
на сърцето ми,което свикна
да се радва пак на свободата ?-
Че теб те има,че тебе мога да обикна, ...

Живеем в неспокойно време. Светът се намира в постоянни вълнения, протести и недоволство. Ние напоследък – също. Едно от последните изследвания на European Social Survey (ЕSS), сред 43 хил. души за ценностите на европейците от 21 европейски държави показва, че българите са "най-киселата", най-недово ...

Българйо, от теб какво остана?
Една недоизкупена земя!
Една недоокрадена държава,
а всъщност недостигната мечта.
Ограбваха те свои или чужди. ...

Птицата летеж сънува.
Земята жадна е.
Слънце без билет пътува
на лодка във безкрая син
от небеса грамадни. ...

Нагарча времето - от спомени нагарча...
От призрака на красотата,
останала завинаги встрани.
От светлото око на необята,
което всеки тромав миг скверни. ...

1 ЛЕВ ЗА ПОЕТА
... самораслече в гората, кацнало на трън – щурче,
снощи – гледам във „Zaplata”, търсят опитно момче,
почвам одма! – след беседа, здравен статус, стаж, CV,
чистя, гладя, готвя, гледам, пей сърце и с'est la vie! – ...

Нямах никакви чувства към зимата,
сняг и студ, вой на вятър провлачен.
Не усещах промените в климата
покрай списъка с дневни задачи.
И не виждах игрите на времето, ...

Далеч си вече от мен и сърцето ми го боли, но ти обещавам, че някой ден ще се срещнем отново.
Ухаеше ми на лято, но на лятото с теб трепетно утро, горещ следобеден полъх, мирише ми на теб, на море на океани.
Сълзите ми текат по страните, не знам къде си не знам какво ти е в сърцето, дали някой е зае ...

Черен път...вещае бъдеще странно
Тъмен път със дупки и тръни осеян
и скитащи хора в тъмата вървят
мъченици,безродни души на смъртта.
Родени със болка за радост една ...

4. Изгубени в превода
Не знам какво си мислят мъжете, когато стигнат до секс с една жена. Може би смятат, че всяка една от нас се ражда с умението и желанието да бъде ошлайфана подчинена в поредната BDSM история и че си умира да я шибат, удрят, стискат най-чувствителните части от тялото ѝ, причинява ...

***
През целия живот
умът води човека.
Плаща си скъпо!...
*** ...

Пълно е с малодушие около нас,
всеки мисли само как да оцелее,
затуй народът ни е с такава участ -
да пропада, да отслабва, да линее!
Като хамелеони ние цвета си сменяме, ...

Събуждам се. Денят просветва в синьо,
червено, жълто, после в резеда.
Подобно сън щастлив край мене мина,
понесъл свойта крехка свобода.
Живея го, усещам и празнувам ...

Задай ми път, та аз да следвам,
да драпам скришом, да бягам сам.
Да крия сълзите пред честната усмивка
и тайно всичко да ти дам.
Кажи ми пак и пак, отново, ...

Среща
(на Рина)
Отново само за броени часове
очите ти дълбоко ме пронизват
и аз ще моля времето да спре, ...

БАЛАДА ЗА САМОТНАТА ЖЕНА
Тя отдавна си няма съпруг.
И дечица не виждам край нея.
Тя ме кани на пилешко с лук.
Или просто да слезем на кея. ...

***
Не падайте! Не ви отива прах!-
макар земята да притегля.
Макар че в нея страх-не страх,
и тъй, и иначе ще легнем. ...

Направи ме инструмент на своя мир,
ти Боже дай ми част от свойта сила
любов да сея в пътя си безспир
омраза и агресия дето има
И там където има тежка рана, ...

Животът миг е, който си отива.
Благодаря ти, че остана с мен!
В усмивката сълзата ти попива...
Но в този миг от обич съм спасен!
Прекрасна! И до болка всеотдайна! ...

А надеждата-защо е тя?
Мисля, че на пиршество ни кани
с празни думи, заедно събрани
да подсилят нашта суета.
Смисъл в думите едва ще разчета, ...

Баба Пенка се замисли,
скучно ѝ е много днес
и във Фейса профил ще си прави
да си чати тя нощес.
Първо име взе да търси, ...

Петгодишният Ивайло с нетърпение очакваше родителите му да го вземат от детската градина. Един път в седмицата Павел, Ваня и синът им посещаваха заведение. И този ден дойде. След като си обу обувките и облече якето, Ивайло се усмихна. Искаше по всякакъв начин да покаже, че днес бе слушал. Че си е из ...