Какво съм аз без теб?
Една отрова смъртоносна
за света, деня, нощта...
Унищажаваща живота,
несъзнателно, без звук, без глас... ...

Дъждът се слива с тишината,
дърветата се къпят в сълзи.
"Обичам те!", крещи душата,
а в сърцето не спира да боли.
Ти бе за мен стихия ...

Може би аз вече те намерих,
моя дълго чакана любов,
щом цяла пак се разтреперих,
усетила любовния ти зов.
Може би наистина това си ти, ...

Съзнанието ми е стая
с безброй врати,
но ключът един е
не за тях, а за душата ми.
Отпаднала, умираща ...

Недей да ми казваш, че любовта е лъжа...
няма да ти повярвам.
Как да повярвам, щом съществуваш ти?
Недей да ми казваш, че живота е самота...
няма да ти повярвам. ...

Седя си сама в тъмната стая. В къщата всички останали спят. Чува се само дъжда отвън... Приятно е след всички тези
слънчеви и горещи дни поне за малко да се появят облаци, които да ни напомнят, че света не е само слънце и горещи летни
нощи, изпълнени със страсти и безумни флиртове. Два дни не излиза ...

Не можем да върнем времето наЗад,
в жар да превърнем беЗдната от хлад.
Изгубихме всичко в любовта,
в старание да ЗапаЗим своята душа.
Всеки по своя път да върви, ...

ЕДИН ПО-ДОБЪР СВЯТ
Лутам се, лутам се между миналото и настоящето, не знаейки и самата аз кое е минало и кое настояще. Постъпките ми, определени от безвъзвратното минало, до една се губят в нищото. Няма смисъл вече от хилядите жертви, няма смисъл от изречените думи. А какъв е смисълът от моето същес ...

Е, не е като Елин Пелиновата... спокойно!
Обаче...
Ама - чакайте - да започна от начало.
В началото бе Словото...
В началото... нямахме мобилни комуникации, отивахме на почивка, пътувахме едно денонощие (тук му е мястото само да ви спомена как пътувах веднъж от Хисаря до Нови Пазар с БДЖ! Хисаря - Д ...

Мъката рони се по моето лице.
И вижда се във всяка част от моето тяло.
Сълзите попиват във моето сърце.
И го карат да блъска, само, полудяло.
Лудостта се преплита със моето "аз". ...

Очите кървясали, пълни със злоба,
ръцете треперят, готови за унищожение.
Да запазя самообладание - единствената ми молба,
мечтая да изпитам истинското удовлетворение.
Добра ли? Не! Вече съм злодей! ...

Тази вечер при морето ще ида.
И в неговия скут ще притихна смирено.
После дълго ще си бъбрим
като стари приятели, верни.
Гледам в сумрака, притихнала, ...

Енрико Масия - Жената на моя приятел
La femme de mon ami
Je sais pourquoi tu as pleuré
Et tristement m'a regardé
Je peux te prendre dans mes bras ...

НЕ СЛУЧИХ НА МЪЖ
Съвсем от скоро съм омъжена. Има-няма десетина години. Дето се казва - почти младоженци. Снощи за първи път мъжът ми ме изведе на кръчма. А като си спомня, ние в кръчма се и запознахме, но пусто безпаричие... По-евтино ни е да си поркаме дома, нема спор. Но може и да съм проста, ама ...

Спи ми се...
А как искам
на гърдите ти
да склоня глава,
да ме прегърнеш, ...

Щастливи ли сте?... Интересен е въпросът ти!... А знаеш ли, този въпрос го чувах от един човек непрекъснато, винаги, когато се случи нещо, нещо важно, дори и маловажно наглед... А сега, като чета написаното от теб, си давам сметка, че онзи ден не ме попита дали съм щастлива, а със светнали очи ми ка ...

Пристъпи с дъжда.
Донесе го в пазва от облаци.
Пълнеха капките очи-езера.
След туй притъмня.
Като напукана стара земя ...

Бурята хлопна и на моя прозорец.
Напълни терасата с буйна вода.
Цветята поглъщаха и викаха "Стига!"
(Нали пак бях забравил да ги напоя.)
Изгубена лястовичка от нейде довяна, ...

Имам много повече от време,
мога да ти посветя един живот,
само и единствено до тебе,
всеки миг, завинаги, до гроб.
Имам много повече от длани - ...

(пенсионерско настроение с посвещение
на всичките ми баби)
Баба пострада. Изведнъж започна да вдига кръвно и това я удари в очите. Не беше изненадващо за нейните осемдесет и три години, но пък изненада нас. Някой трябваше да се грижи вече за нея, защото й беше трудно да ходи, губеше равновесие, не м ...

Някога замислял ли си се, другарю мой,
за нещо много интересно,
че все пак идва онзи вечния покой,
предполагам, че ти е известно.
И тези мисли все напират, ...

Нали ги знаете онези умопобъркващи чревни вируси - имате чувството, че в стомаха ви е заврян миксер на бързи обороти, а живота ви за около 48 часа се изнася в най-подходящото за целта санитарно помещение. Та и мен ме беше пипнал един такъв. Със страшна сила! Така бях свикнала с вида на теракотените ...

Болят ме всички гари
от посрещане и изпращане
на неидващи влакове.
От взиране да слезеш на перона,
изсъхнаха реките на очите ми. ...

Аз зная, че за мен мечтаеш, аз зная, че за мен гориш
и ти си вечно в мойте мисли и вечно там пламтиш.
Не спирам вечер да си мисля за нощите без сън,
за времето, в което бяхме неразделни, за времето,
когато бяхме само аз и ти. ...

Life is bigger
It's bigger than you
And you are not me
The lengths that I will go to
The distance in your eyes ...

Сълзи се стичат по лицето тъжно, сълзи от самота.
И няма вече нежни ласки, а само таз тъга.
Обръщам се да видя де си, но няма те до мен,
отиде си, без да ми кажеш, отиде си далеч от мен.
Не спирам нощем да се моля, не спирам да тъжа, ...

В съня ми се яви,
сърцето ми те долови,
нечакан гостенин от дни избелели,
секундите притихнало са спрели...
Погали косите ми с очи ...

Със сребърни очи като море бездънно,
ти търсеше кристалната луна
и окован в тъга полусънна,
замръзваше в снега...
Орисан си да гледаш в криво огледало ...

Как си отиват добрите приятели -
по въздух, по вода... или със влакове?
Помахвам на изпращане с душата си
и след раздялата остава само чакане...
.................... .......................... ...

Затворих се в себе си... Защо го допуснах?
Защо причиних си самичка това?
Изгубих се във времето - изящно, изкусно,
но безсмислено без твойта топлина.
Заключих и времето - спрях го завинаги, ...