Ceca - Zarila sam zar
U ovu casu vise niko ne doli ni kap
Prepuna je tvojih lazi i prevara
U ovo srce vise niko ne donese ljubav
Nemam ja vise snage ni nerava ...

Разлива
сладко съвършенство
приспаният следобед...
женственост
отвъд ...

Когато животът направи завой
и мъката те мачка безмилостно...
Когато сълзите в песъчинки безброй
са превърнали тягостни мигове...
Когато ръката на някой приятел ...

В косите среброто настани се.
И линии кожата браздят.
Душата, на всичко ненаситна -
не признава тоя видим кръговрат.
Сърцето вече стана по-голямо - ...

Колко често сме намръщени.
Още по-често пък, грешим
и внимание на нищо не обръщаме
питанките щом не можем да решим.
А животът е толкова кратък - ...

> Късна есен.
> Свободни от плодове
> голи клони.

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна
Тя седеше скрита в сянката на ъгъла - удобно местенце, хем си невидим, хем всичко, що става по две барем улици, чуваш - къде клюка, къде разправия, къде седенкарско мероприятие... пикантии разни. А с тях изпълваше същността на живота си - сол и ...

През сърцето ти преплувах, за да дойда
и да донеса при теб деня.
През своето сърце преплувах после,
за да кажа „твоя съм”
и да заключа в мен нощта. ...

Такива сме си ний,
във твое име всичко се кълнем, че правим,
във твое име и прелюбодействам,
и крадем, и братя си убивам,
във твое име срещу теб вървим ...

Не допускай грешка
Чувстваш се разкъсана, нали?
Сякаш виждаш се на хиляди парчета,
усещаш, че много силно те боли,
че в кръв обляно е сърцето клето. ...

Когато се превърна в леден вик,
ще потрепери ли душата ти от спомени,
ще се превърнеш ли в невинен стих,
когато счупя дните непотърсени?
Във тъмната си скръб ще ме очакваш ли ...

Ема се разхождаше нервно из улиците. Имаше малко време до потеглянето на автобуса, но нея не я сдържаше на едно място. Пристигна буквално в последната минута, настани се удобно и въздъхна с облекчение, когато той потегли. Искаше час по-скоро да се махне от тук. Градът на големите мечти и надежди, гр ...

Ушите ми си измислиха симфония!
Тялото диктува отчаянието.
А копнежът помъдря... когато го убих.
Изкуствено дишане и черен бял дроб.
Безкапилярно сърце... ...

Страх ме е
от собствените ми
предчувствия.
Плагиатствам
от бурите, ...

„Размисли и страсти"
с Професор Вучков
- Ало.
- Да.
- Ало. ...

Той и тя са всичко на земята!
Карат и помиряват се, тъгуват и смеят се!
Опияняват даже любовта!
Галят всички земни сетива!
Повтарят звъна на щурците! ...

Глава VI
Главоблъсканици
Алексис излезе замислена от дома на вещицата. В този миг къщата засия и изчезна на фона на сияещите искрици.
- Всичко изчезва! - прошепна тя. - Това наистина е едно смахнато лято.
Момичето влезе у тях и рече на дядо си: ...

Глава V
„Танцувала ли си дявола на лунна светлина"
Алексис отвори очи. Тя бе у дома си в Лондон. Стана от леглото и погледна през прозореца. Утрото бе хладно и спокойно.
- Какъв странен сън?! - прошепна тя.
В този миг майка ù влезе в стаята. ...

В стаята ми влезе една светулка малка,
светва и угасва, с мантията, тъжно.
Красива и вечна като малка "весталка",
нощта ми озари, докато съмне!
Бе тази нощ не като другите, ...

Вървя сама, а край мен - толкова хора.
Всички в черно! Черни ми се струват и цветята,
които й нося, черен е денят, черно е слънцето...
с черна пръст изпращат една душа...
Душа, обичала и мразила, обичана и мразена... ...

Можете ли да си представите нещо розово, нещо много розово... толкова нереално дори? Нещо толкова чисто и невинно! Можете ли да си представите свят, където да не знаете какво е това страдание, болка самота... Нещо толкова красиво, до което никой не се е докосвал... Една любов, каквато никой не е виж ...

Като орел гониш простора
и литваш далеко със взора.
По много измамни пътища,
със скрити нейде краища.
Като славей сладкогласен, ...

Валутният борд
на "финансовите акули"
и помен не остави
от нашите цървули!

Валежи тайни по прозореца ми се изсипват
и никой друг не чува ги, не предполага.
Капките потръпват, във нощта се викат,
едва гласовете странни им долавям.
Малки капки по пода се разбиват ...

Тишината самотно гаси
уморените свещи.
Уют и тъга, но тъгата е
някак красива.
Стара тетрадка и молив ...

Седнала съм на сивата ни каменна пейка, любов моя, и мислено крещя нашата парола:
"Обичам тееее!"
Думите ми летят към теменужения залез - невероятно красив - в розово, лилаво, люляково. Красив е толкова, колкото е красива любовта ни.
Дали любовта ни може да се опише с цветове?!
С всички цветове! ...

Сбърках за теб. Просто сбърках деня,
планетата и всичко останало.
Искам да напусна за дълго града,
в който всичко е изостанало.
Пей ми, Джулиан, изпей ми душата. ...

Греховете на Алкистис
византийска народна приказка
Имало едно време, една много загадъчна земя, която се простирала на юг от студени, студени планини. Това било древна земя, обитавана от зли вещици, добри горски духове, надарени нимфи и кръвожадни върколаци. В тази земя, в една отдалечена и много гъ ...

Малък реверанс към безупречните диалектни рими на Романтик, Пинче, както и на други автори тук... Дано да успеем да запазим и пресъздадем богатството на многобройните диалекти в България.
На прабаба ми, която обичаше с часове да ме "съветва ". Мир на праха й.
Седни, Миле, слушай, майка,
да ти кажа а ...

Пиит...
- Обажда се телефонният секретар на семейство Карамфилови, след сигнала моля оставете съобщение. Пиит...
- Ало, Марийке, Дишо е. Ще те чакам утре у 5 часа на прелеза до денонощното кафене.
Пиит...
- Обажда се телефонният секретар на семейство Карамфилови, след сигнала моля оставете съобщение ...