Увереност
Където и да идеш, ще ми светиш -
Зорница в утрото - Вечерница в нощта.
Където и да ходиш, ще усетиш
божествения лъх на любовта.

Разхождам, вързана с каишка,
една малка, тъмна особа.
Не. Не съм герой от някоя банална детска книжка.
Защо си прегърнал така плюшената бяла мишка?
Нима не ме позна?! ...

В ресторанта тъжен пристъпвам сама.
Със устни и китки, посинели от злоба,
из вените си от стъкло видях смъртта
да разпръска в мене отрова.
Във мрака сенките допиват със тъга ...

Чия усмивка ти възпяваш?
Чие сърце си приковал?
Да не раниш дали внимаваш?
Или любов кога си дал?
Живееш в чуждо измерение. ...

Ще те докосна със ръце,
които с нежност са се обковали
и сякаш пеперудени криле,
със златен прах покриват
нежното ти тяло. ...

Във вдъхновение се сливат
бои и светлина
и рисуват врати на светове от хоризонта.

Какво е Бог?
Един, но с много имена.
С легенди и пророци, обвит като в воал портрет,
Тъй че не може никой истинския образ да открие,
дали не е страхът от силата над нас? ...

The piercing radiant moon,
The storming of poor June,
All the life running through her hair,
Approaching guiding light,
Our shallow years in fright, ...

Where'd you go?
I miss you so,
Seems like it's been forever,
That you've been gone.
She said "Some days I feel like shit, ...

Асен замина за една седмица в командировка. Беше, както винаги, унил, мрачен дори. Когато Ирка се прибираше вечер от работа, го заварваше да слуша радио, четейки нещо във връзка с работата му в Стокхолм идната седмица. Винаги така се отчуждаваше от всички и от всичко преди заминаване. Не обичаше да ...

Nick Dracula – My confession
Поглеждам огромната кръгла луна и ледени тръпки пробягват по цялото ми тяло. За първи път от десетилетия я виждам такава. Сякаш всеки миг ще се пръсне от напрежение. Нощта не е особено приятна за разходки, защото всеки момент може да завали, а студът е направо ужасяващ. ...

Живееха едно време една Скала и един Водопад.
Толкова сплотено беше тяхното семейство, че настъпи момента, когато започнаха да им се раждат дечица - малки камъчета, които се отронваха от скалата. Татко Водопад ги поемаше и им намираше местенце покрай Мама Скала, за да се чувстват добре и да са защит ...

Океани ме разделяха от това, което исках да бъда. Малко по малко полудявам и не намирам истинското си аз. Дали е късно да се спася от това, в което сама се превърнах. Нима е късно да започна отново отначало.
Не помня първото начало, когато започнах да живея и поех първата си глътка живот. Помня само ...

Надникна нощта и погали леглото,
застлано със спомени стари.
Леглото, в което без шум се кикотят
любови безброй и кошмари.
Заимах се с време, умора и бръчки. ...

Открито
Творя
Крадешком
Радостта
Облачно ...

Ще идвам винаги - безкрайно
в онези минзухарени ливади,
които само в твоите очи открих.
Ще ме докосваш до забрава.
С криле от песни ще летим. ...

На клада бих горяла
само за да виждам твоите очи.
Душата си на дявола бих дала,
за да спре да ме боли.
Бих скочила във бездната бездънна - ...

Отново всички прожектори теб осветяват,
хиляди те аплодират, а много малко те познават.
В теб виждат звездата, силната, смела жена...
А когато всичко свърши? Оставаш сама.
Свикнала си вече с заучената усмивка, ...

Обичам те толкова много,
но чак сега си давам сметка
колко изпуснах от живота ти.
Сега видях, че разбираше всичко,
за което затварях очи. ...

Сънувам те...!
Вплетена във теб, как
от захладъка на вечерта
завивам те със устни!
Луната охтичава е ...

Не искам никой да ме съди,
съдника съм си сама,
не искам и да ми прощава,
щом аз не мога да простя.
И ден, и нощ ще бродя ...

Залези
Животът ми бавно край мене минава.
По пясъка ситен следата остава.
Далече се губи и тихо умира,
но стонът последен в пътя мой все ме спира. ...

НА ЕДИН БИВШ
Гледам те -
беден,
оскъден...
Очите ти сиви и ...

Аз не съм тишина,
аз съм стон, аз съм вик
от гърдите на млада жена,
непокорна и дива,
неразумно щастлива, ...

Как ли не търсих под старите шуми,
как ли не рових със пръсти и нокти...
как ли не молих, и моля се още
забрава да тегне над лудите нощи.
Да схлупи очите си пустата жажда, ...

БЕЗКРЪВНА ГИЛОТИНА
Стоманена врата,
или пък от олово.
Все едно -
дори да е от злато. ...

.
.
.
Мълчаливи алеи под парещи лъчи
Пейка под сенчеста корона ...

Ти замина.
Аз дълго плаках.
Утешаваше ме мисълта,
че ще се завърнеш.
Обеща, че ще се обадиш. ...

Филофосфски погледнато...
Всичко тече,
всичко се променя.
Някои неща омръзват,
истинските - Не. ...

Налей ми чаша отлежало вино,
да ме напие с буйната си страст,
за да забравя неговото име,
да падна немощна в прегръдките ти аз!
Отпий и ти от чашата кристална ...

Пътят към вечния простор
Вятър спи на върха на лунен сърп,
сънува мечтата си, обгърната в мъгла,
протяга ръце, надига вой,
вечно дирещ своята душа, ...

Месеци наред, години...
след всяка болка плачех...
сълзите си в буркан събирах,
да помня колко много съм живял...
Мина време... много или малко - ...

И не мога спомените да изтрия, и непосилна съм чувствата да залича и вятъра, пищящ в ушите, и думите крещящи "Остани!"... Страха ми - орисия страшна, в погледа мъгла се рей, душата ми за топлoта бленува и радушно да се смей... Усмивката е сякаш толкова далече, като жадуван, недокосван блян. По пътя ...

Равнодушно
Равнодушно всеки ден чакаме да дойде вечер,
всеки сяда уморен, вместо близо - все по-далече.
И загледани встрани, все за нещо съжаляваме
и замислени мълчим, и по-бързо се забравяме. ...

Кал
Тихият мрак, посивелите устни,
свят без любов - само тъга.
Един топъл дъх, едни ръце изкусни,
забравили трепета на любовта. ...

Все към теб пътувам,
а ти,
дали си същият...
Казват,
време се не връща, ...