Пеперудо моя, тази нощ в колко?
Кога да чакам щастието ми?
С какво да го нагостя,
охх, как да му угодя...
За такваз любов, от мед ...

Изкушавам се
да посветя сърцето си!
Не поема, нито разказ,
нито стих обикновен...
Заслужава си ...

Нямам вече сили.
Прости ми, мили!
Пак лицето изгарят
нежните сълзи.
Пак в мене се повтарят ...

Защо не мога аз да те забравя?
Защо не мога спомените да оставя?
Защо още имам сили
да обичам тебе, мили?
Защо самотно е морето? ...

Познавах аз едно момче.
Живеехме в едно градче.
То бе добро и мило.
В някой друг бе се скрило.
Познавах аз едно момче. ...

Било е някога така,
Било е някога, но не сега.
Сега остана само пепелта,
и нищо друго от това,
от предишнато ни топлота. ...

Подпрях те, когато залиташе.
Обичах те, когато всички те мразеха.
Спрях кръвта ти, когато изтичаше.
Разкрих ти тайната, която другите пазеха.
Върнах те назад, когато стигна до ръба. ...

Знаеш ли какво е да си победен,
преди да разбереш, че си във война?
Знаеш ли какво е всеки ден
те тъпчат и да ти крадат от любовта?
Знаеш ли какво е да живееш ...

Захвърлена сама, в тъмната килия...
Без храна, без вода... само плъхове пълзят.
А някъде във нищото вълци тъжно вият.
А аз се свивам на кълбо и моля се да спрат.
Силният им, леден вой, разкъсва нещо в мен - някъде там... ...

Искам да съм утре, вместо да съм вчера.
Искам да се боря, вместо да треперя.
Искам да съм детски, вместо да съм малък.
Искам да съм Хляба, вместо само залък.
Искам да те имам, вместо да те гоня. ...

Лятна зима
Аз на лятото съм щерка
и на зимата съм син.
Ту зелена като вейка,
ту пък бяла като сън. ...

Момче синеоко
Той е момче синеоко.
Много се смее и трудно се сърди.
А сърце има дълбоко.
Той е момче синеоко. ...

Изпразнена от смисъл съм... до дъно.
Стените ме притискат от мълчание.
И всичко в мен е тихо, много тихо...
(Поредна съм), това ми е призвание.
Дали съм пристрастена към тъгата? ...

Добре дошла, сред скъпите ми гости!
На моето последно тържество!
Гуляй на еретици посред пости.
Безбожен пир току пред Рождество!
Добре дошла! И давай да наливам ...

Да съм обидена ли?! Не!
Не съм сърдита даже...
Обидена е моята душа.
Един кристал във мен се пръсна
на хиляди, мильони стъкълца. ...

Лимонови дръвчета разцъфтели,
череши алени узрели,
ветрец, полъхващ нежно от морето...
Това е мястото, където
дори и слънцето забавя своя ход ...

Те всичките са тъй красиви,
засмени като слъчев ден,
но знай че слънцето омръзва,
дори в пустинята да си роден.
Те всички имат жарък поглед ...

Изящната магия на сълзите
- сърца на птици, паднали в простора
на твоите очи - за мен изплита
капан от болка. Давеща умора
са те за мен. Опитвам се да плувам ...

Не... няма нищо ново под слънцето...
все същите хора...
... все същите роби.
И оня гарван – птица проклета
зловещо грачи на свободата над зрънцето... ...

Ненормален свят - да.
Ненормални хора - да.
До кога? не знам...
Сам човек може ли да направи нещо, освен да се обеси!
Защо сме сами, Юлия, неми свидетели на чуждите оргии, което стават все по-често арогантна разюздана нормалност; защо разрешаваме да ни сочат с пръст или презрително присмехулен погле ...

ЦВЕТНА ЛЕХА
ЮНСКА ВЕЧЕР ТОПЛА И КРАСИВА,
ВЕТРЕЦ ПОГАЛИ ГРУПАТА ЩАСТЛИВА.
ПРЕД СЛАДКАРНИЧКА ПРЕКРАСНА,
ПОГЛЕДНЕТЕ ТАМ КАКВО ИЗРАСНА! ...

Нима е вярно, че ще те забравя,
нима е вярно, че болката ще отлети
и няма спомени за теб да има,
и сърцето няма да кърви?
Нима е вярно, че ще свърши всичко ...

Душата ти ако бе кула разрушена от мечти,
бих събрала всички до една в моето сърце,
бих забила копие в моите гърди,
бих гледала през твоите очи,
когато си самотен, студен, ранен от есенна тъга, ...

Разтегнах си деня,
гръбнакът му изпука.
Без сън съм! Искам нощ!
Ела, ще
чакам ...

Загубите - неизбежна част от живота
Загубите са част от живота, от това, че сме живи, че сме хора. На всеки се случва да преживее загуба на любим човек - при раздяла, развод, смърт. И като че ли всичко в този миг рухва, всичко губи своя смисъл, като че ли няма за какво повече да живеем. Но животът п ...

Пиянствам пак... но от обяд...
Та днес е събота, за Бога!
Пиянството е Рай и Ад...
Отдава ми се... И го мога...
Така приспивам съвестта, ...

Поглеждат ме
две палави очички.
Припламва закачлива
светлинка.
Усмивка пак чаровна ...

Искам да ви кажа какво мисля за думите и римите.
Някои казват, че римите са излишни. Банална класика. Демоде.
Защото поезията е това, което те стисва тук, отляво, и не е нужно на всеки от пръстите на ръката й да има пръстен, за да усетиш стисването.
Но, виждате ли, дори в съвременната дума
"де-мо-де" ...

Скромна, искрена, засмяна
родих се, бях и съм,
горда, дива и желана,
като отнесена от някой сън...
Боса ходя по тревата, ...

Дъжд вали
Капки наранена любов
търсят спасение.
Сивота и печал галят
повърхността и всичко над нея. ...

Аз съм всичко, до което се докосваш
с тялото и с мисълта.
Толкова далечна и невидима
и все пак в твоята душа.

Ти си мощна стихия,
и влюбен и див ураган!
А тегне над мен орисия
да бъда нестихващ вулкан!

Падна той в бой за свобода и
загина с надеждата една -
други нему подобни
мисията светла да довършат,
че България ни е една - ...

На брега на морето песъчинки брояхме.Като малки деца със вълните играхме!С бяла пяна опръскани,мили думи шептяхме,с гларусите се гонехме,със делфини летяхме!Кораб бял в хоризонтаплатна е разперил.Като птица могъщау дома се завръща!На брега на моретокули от пясък строяхмеи за поздрав на всичкибяло зн ...

Преглъщай ме бавно, на глътки!Недей ме отпива на екс!Не бързай в нощта да събирашот сърцето ми кървав прашец!
Чертай по лицето ми с пръсти!По-бавно... Точно така...Затварям очите си дръзки!Забравям за твойта вина!******************Ще отпивам със устни дъха ти!Ще попивам от твоята плът!Ще празнуваме ...

Какво от туй, че рано си си тръгнал, преди да се събудя аз дори.Аз няма повече да плачамакар без глас, без сълзи, без очи!
Какво от туй, че друга те целува,нима целува по-добре от мен?А в мислите ти вечно да робуваедна любов, обречена на плен!
Какво от туй, че другаде живееш,нима ще можеш дълго да т ...

Сбогом, моя любов
Всичко свърши...
Всичко между нас
се промени!
Няма го вече слънцето ...

Налей ми вино -
нека да тежи от истина!
До капка ще изпия чашата
със нямата ти изповед.
От истината ще остана ...

Какво да ти дам? Нищо си нямам,
което да струва обичане.
Съшивах, посичах и падах, и тичах...
Предадох се. Празна от ничийност.
Какво да простя? Нищо не нося, ...

Не спи ли неспокойния ти дух,
та пак боде гръбнака на деня ми
с игла, по-тънка от девичи косъм,
за да дочуя тежкия ти глас?
... Не прося! ...