Отдавна ме измъчва
тоз въпрос трагичен.
Макар и леко нелогичен,
в съзнанието ми като
червей рови и търси някой ...

Нощта е приказно красива!
Изпълва тялото с любов!
Нощта безплътна, мълчалива –
тя на далечното е зов!
И отпочиват сетивата ...

Събудих се на сутринта
и есента ми подари усмивка!
И есенната красота,
на слънцето прощалната милувка!
Поисках да я задържа ...

... и кой ще ми помаха, ако не
на детството порасналото лято,
в унил чаир, смутените коне,
от полета на жеравното ято.
И кой ще ми даде в сърцето кът, ...

От скелетите призрачни и страшни,
тръпки ще полазят по гърба ти.
Душата ти ще стреснат черепи пищящи,
тази нощ да подпечатат гибелта ти.
Скелетите призрачни и страшни, ...

Аз вече не искам,
не искам да те обичам.
В сънищата да те събличам,
дори и името ти да изричам.
Болка моя, мой кошмар, ...

С пръсти нежно - погалѝ ме.
С целувки жадни - проучѝ ме.
Ще бъда твоя - прегърни ме.
С поглед див - накажи ме.
Над нас луната, нека се засрами. ...

Ти ли ме погледна носталгично?
Или е синдром на любовта?
Две очи, които мигом заобичах!
Две души слети във една.
Есента край нас тихо ни променя. ...

Неспокойна съм. Душата ми стене.
Задавам въпроси. Каква безсмислица!
Животът ми хаос е и иска да вземе
тези неща, които всъщност бяха измислица.
Какво съм аз? Смес от дух и материя, ...

Зъбите ти - страстни мрежи
Толкоз здрави и добри
Децата ни са нашите копнежи
Че ще раснат в бъднини
Очите ти - дупки за надежда ...

" Мечтите са мое убежище, когато съм ядосана, и най-голямото ми удоволствие, когато съм свободна."
Мери Шели
I
Магазинчето за сувенири се намираше в малко френско туристическо градче. Там се продаваше какво ли не. Собственичката - жена на средна възраст беше осъществила мечтата си, която дълго бе но ...

Какво като годините растат?
Душата ми да се смири не иска.
И все по-непознат ми е страхът,
а мъдростта ми май си струва риска
да хвърлям рози, де свинете спят. ...

Стъпка по стъпка,
лека полека
утъпква човекът
пътека.
Къде ѝ е края, ...

Светът създава нови правила.
(Обаче ни едно от тях не спазва.)
Дори да бъдеш доверчив и благ –
зениците на совите са празни.
И те не са това, което са – ...

Във днешно време ние сме богати
на чувства всякакви и на сърца,
защото в гардероба ни прикрити
си имаме достатъчно лица.
И просто имаме лице за всеки, ...

любов - донесѝ
се - пленѝ ни - спасѝ ни
и в нас изкласѝ

с трупането на
парѝ се вдъхновението
изпарѝ

че заслужават
винаги отлични — са
прeнеобѝчни
.....................................................
друго словоподреждане: ...

Край мен минават ветрове
във опит да ги задържа…
Денят се ражда и умира
дълбоко в моята душа.
Приятелството – шум навярно, ...

"Да се завърнеш в бащината къща."-
написал бе известен наш поет.
Но, блуден син как се завръща
след скитанията безчет?
"Да те посрещне старата на прага." ...

... дали защото дишам много леко
и ходя все по праведния друм,
живея си – без пукоти, без екот –
и никога не вдигам лишен шум.
И всуе думи нивга не приказвам. ...

Пред Парламента куче се чуди що за господа?!
Облечени със дрехи марка Гучи,
а няма хлебец кой да му даде!
Загрижените господа за хората прииждат с лимозини,
уж са любимци, а пък народа не дойдè! ...

Щом се прибра обратно в дома на Ираж и замени тялото на стареца с това на Казра, Сам седна зад бюрото в кабинета си и затвори очи. Отърсвайки се от всички мисли за Малора, за частицата от него, която държеше в окото си, и какво ще му се случи, когато вещицата научи, че е изгубил ножа, потърси съзнан ...

Фирма за производство на лекарства обявява конкурс за названия на продукцията си.
Моля, побързьйте, защото сме претоварени от нови хапове и сиропи без имена.
Обявяваме и конкурс сред лекарите за измисляне на болести, които нашите лекарства премахват…
хххх
Урсулата на ЕК сведе политиката до професион ...

И ми е звездата в мрака,
и най-непрогледната тъма.
Спасението, дето чакам
и проклятие, избрала го сама.
И ми е сладостта в сърцето, ...

Без бял ден да отвори -
несбъднат, без спирка, без грях,
един кръговрат изолиран -
убийствен, но някак познат.
И взира се... ...

Нямам нищо перфектно и в себе си
съм преборила всички стремежи.
Аз съм тяло, сглобено от белези
и съзнателно стъпкана нежност.
Не търсѝ в мен скандал, нито драма, ...

Иванчо: Тате, защо хората се женят?
Бащата: По недоразумение, сине!

Oх, да можех аз да пиша,
щях да се обезсмъртя,
щях като Луций Ахенобарба
поеми в пепел да творя,
Щях да възхвалям красотата своя, ...

Ужасно ми се иска да ги няма: съседите; стената помежду ни;
онези шест излишни килограма и месеците, северно от юни...
Съседите навярно са ни чули — мълчим си. И на тях им е конфузно!
Хем зрели сме, презрели като дюли. Хем още да сме честни ни е гузно.
Симптом е. Вероятно е заразно... Сърцата ни в к ...

Есента житейска пред вратата
сетното си цвете ми остави,
топъл шал – пред сън да се намятам
щом засвири вятърът октави.
Топъл чай, ми спретна за минута, ...

Разхождах си се кротичко навън,
вглъбена в листопада на октомври.
Отрочето въздишаше насън,
загърнато в количката на топло.
Как бях спокойна! Даже, всъщност, бях ...

Все по-оскъдни са дните ми есенни.
Отлетяха птиците на любовта.
Далечно ехо ли ми навява песните
или е мнима среща с младостта?
Все по-рядко ме докосва слънцето. ...

С огнен залез нощта начерта кръстопът
и подхвърли Луната, като златна монета.
В тишината отдолу заспива светът -
ще сънува звезди и красиви пътеки.
Само вятърът горе на покрива бди. ...