Там бурите се вият в безжалостна игра.
Там тъмни вихри веят свирепо над снега.
Дърветата там стенат и плачат в тъмнина.
Вият, лутат се душите, в плен на вечността...
Загинали герои... Там, на Шипка под върха... ...

Махам препинателни,
запетаи и възкличателни—
емоционални до болка.
Отварям бутилка вино,
и наздраве — Бъдете обичани! ...

Не ревнувам на успелия за добитото...
На сиромаха не се подигравам
за туй че с труда си едва прежвява!
Но за пошлостта и лъжата не се продавам.

Хортуваме си с тебе двама:
- Отколе време е било?
Ти беше момък снажен
най-личната пък аз мома.
Дойде на извора по изгрев... ...

Чуваш ли, чуваш ли ти,
вятър унесен танцува.
Голите клони дори
той ги люлей развълнуван.
Късно е, но посвири! ...

Тръгвам си бавно и полека
тръгвам си завинаги от теб.
Защото най-накрая аз разбрах
че ти не искаш мен до теб.
Ще минат години и ще осъзнаеш ...

Хуля сърцето си, защото не те забравя.
Ръцете си хуля, заради желанието им да те докосват.
Обвинявам ума си, че там стоят,
спомените за гласа и усмивката ти омагьосващи.
Отричам те и те гоня от дните си, ...

До днес аз чувам,
Виждам и усещам,
Виковете и гласа,
Там де забравя се страха,
Някой казал е: “България да живее”, ...

Насред жълтото нежно платно
оранжеви лъчи битието разсичат
там те се сливат ведно
и на обич един друг се вричат.
Вперени тъмните тъжни очи ...

Важна, свята дата. Но не ми е празнично, а тъжно. Натрапиха ми се чужди емоции и отношения, които ме уплашиха. Много! Днес кой ли не си пробва езика, за да възхвали деня, Шипка... Не малко използваха датата, да се поразходят до върха, да хапнат скара... Не им беше до речите. И на мен не ми е до тях. ...

Вече крайно е време
и ние да реагираме,
като изпровокираме
(по наш си сценарий)
завръщане на македонските българи ...

Нали си спомняш, че хартиените корабчета стигнаха до лагуната, където крушението на ценности, системи и възгледи изхвърли многострадалния ни герой? Но жената , която ги изпращаше, не узна това. Той просто се съвзе на брега, стана и си тръгна.. Аз обаче знам какво стана с нея, защото съдбите им са св ...

Том се събуди от кошмар. Отвори очи панически. Стената пред него крещеше през пукнатината си, която започваше от тавана, разцделяше се в средата на стенат и след това отново, преди да стигне до пода като делтата на голяма река. Река, която излъчваше студена, остра, пулсираща болка. Болката се повтар ...

БЪЛГАРИЙО
Българийо мила, Българийо свята,
за нас си ти всичко - една на земята!
Родина си мила, родина си драга
и с кръвта на борците за Свобóда залята. ...

Навремето имахме къща в Айтоския Балкан. Където съм изкарала не една и две незабравими ваканции като дете. Знаех, че баба ми и дядо ми по майчина линия са от това село. След като са се оженили са заживели в Бургас. След време си купуват място в селото и построяват къщата.
Веднъж бяхме на гости на пр ...

Сенокос. Голямата ливада ухае. Натрупани са копите сено. Върху едната е тя. Не сама. Гледа през замрежен поглед към висините. Красиво небе, ярки звезди, бляскава луна… Прекрасно… В синхрон с душата и тялото й…
И си мисли със съжаление: „Горките мъже… Никога няма да видят тази красота…“
хххх
В планин ...

ЩРИХИ ОТ БЯЛА ПРИКАЗКА
Все по здрачно тъках на октомври ръждивата черга
и пришивах мъгли по ръба на плешивото било.
С къси криви драскулки от листата на тъмния кедър
върху ската му рукна лилаво небесно мастило. ...

РОДИНА
Защото става все по трудно в пристъпи ужасни
дванайсти път* да викам името ти във глухите уши на необята,
от урва на урва и от век на век*,
защото – даже лозето си да копая под облаци, ...

Дощя ми се да стана емигрантка.
Животът ми се стори много труден.
Омръзна ми от пътищата грапави –
напред-назад да тъпчем сме принудени.
Омръзна ми да слушам клюки, дрязги, ...

Дали от сянката си можеш да избягаш?
Обърнеш ли се - няма я зад теб.
Преследва те безстрастно и се сляга
в настилката на градска сива степ.
Без сянка сякаш ти си никой. ...

ПОРТАТИВНИЯТ ДЕМОН НА ВРУБЕЛ
... ще изчезна в дъжда, който тихо над Варна вали –
по-печален дори от дълбокия Демон на Врубел,
и – додето си гледам как през локвите съскат коли,
ще си мисля за теб – благо старче с душица на пубер. ...

Моми харни, моми кръшни,
вият снаги на мегдана.
Дертове забравят къшни
чорбаджии и чобани,
млади и пергиши дърти ...

/сериен хорър/
Тъмен прозорец.
Пълзи ластар.
На рафта –
пищов ...

Приседнала кротко, докато спиш -
мислено аз те целувам.
И в сънищата ти сладки, дано да ме видиш,
мигът си с мен да споделиш!
Рано сутрин, докато ставаш ...

Докосвам те със устни и с очи,
погалвам те с усмивка и със глас.
Сърцето ми неистово тупти,
душата потопена е във страст.
Със мисъл те рисувам, не греша – ...

Нов ден,и след него вечер настава
Денят своите мигли затваря.
Уморени очите за покой си мечтаят
а умът ми говори,заспивай,заспи.
Очите затварям,но съня бяга ...

-
- Днес отивам на лекар.
- Болна ли си? А, не знам. Както каже докторът. Затова ще ходя.
- Скъпа, пи ли си хапчето за глава?
- Да, скъпи. ...

Подава чашата с отрова,
денят лукав с лъстива длан.
И в новините – нищо ново,
а пътят ни – предначертан.
Жалони кървави издига, ...

ИЗВАЙВАМ ТИХИ СВЕТОВЕ
... тъй както старият резбар говори тихо на дървото,
и го превръща във олтар, огрян от благата му кротост,
с внимателното си длето с любов дълбае същините,
и доверчиво гледа то в ръцете своя повелител – ...

ИСТОРИЧЕСКА ЗАБЛУДА
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Живеем в заблуда
между миналото и реалността
на събитията, ...

Малка страна с истински хора,
малка страна със здрава опора,
малка страна с достойни деди,
малка страна в нея аз и ти.
Същински щастливци сме с минало бурно, ...