Последен порив
Когато устните ти спрат да лъжат нежно моите,
и знам, че всичко свърши и остава в паметта,
във нищото последната надежда ще заглъхне,
безсилна пред безмилостно затворена врата. ...

Есента ме връхлетя. Неподготвена и тъжна. Пак - отново. Спиралата на живота не ме кефи да е спирала и изобщо протестирам - нещата не се случват по правилния начин. Ако може вселенските законотворци да променят малко стереотипа. Толкова хилядолетия, време е за промяна! Искам нови правила и преуреждан ...

Много родители приемат като лична вина факта, че не са успели да разберат децата си. Това ги измъчва и травматизира, особено ако са интелигентни и чувствителни. Най-много страдат успелите в обществото или личния си живот, при тях „падането” е най-отвисоко. Този „провал” с най-близките им същества е ...

На него ...
Не навеждай главата си от мъка -
има нещо скрито в твоите очи .
Кажи ми тази съкровена тайна -
говори ми тихо, за да не боли. ...

Together
Something just isn't right
I can feel it inside
The truth isn't far behind me
You can't deny ...

В ПАМЕТ
Небето черно надвисна,
биеше денят в окопите.
Сълзеше хлябът клисав -
неразчупен и сиротен. ...

В ЕДНА ПРЕДЕСЕННА ВЕЧЕР
ЯБЪЛКАТА
Цветан Бекяров
|
Тази носталгия ме преследва дълги години... ...

В ЕДНА ПРЕДЕСЕННА ВЕЧЕР
ТАЗИ НЕУМОРНА СКИТНИЦА
Цветан Бекяров
|
Дъжд се сипе отвсякъде, шуми в листака, в натежалите клони на дърветата и пее своята извечна песен. Водата шурти, тропа по пътеката и събрана на потоци хуква надолу в гъстокафяви ручеи към овалните камъни на близкия бряг. Притъмнялото м ...

Котел
Песен до песен и връх до връх,
бисер - отронен в камени длани!
Като човек - със вик и кръв,
и с възрожденски звън на камбани. ...

Усмивка от предишен ден...
Но вече знам - не всичко се върти около мен!
Беше хубаво тогава, помниш ли?
Онази слънчева разходка със приятели...
И ти беше там. Завиждах ти. Завиждах ти, защото всички бяха около теб. Защото всички те ограждаха с вниманието си. А аз бях излишната... поредната теглилка, ...

ЛЮБОВТА КЪМ ЖИВОТА
Цветан Бекяров

Много отдавна, все ми се иска да напиша една история, която да няма нито начало, нито край.
История за историята, или за любовта към живота... ...

Въздишка и няколко още след нея я следват.
С ръце се придвижвам, сякаш слепец съм във времето.
Мълчаливо е, а някак скрито и тихо ме дебнат.
Гласове ли чувам, или на вятъра ехото.
Въздишка и няколко стона добавени. ...

Защо не ме остави да си тръгна?
Защо дойде до мен и ме прегърна?
Нима така по-лесно ще ни бъде?
“Върви си!” защо не каза...
“Махай се!” защо не каза... ...

Книгата е словото в човека.
Книгата излъчва светлина.
С книгата живота става вечен.
Съкровищница с думи и слова.
Звезден прах от книгите се сипе. ...

Защо пораснах?
Защо така живях?
Защо нищо не ми остана,
нищо, дори и живота...?
Защо остана само тъга? ...

Ако можеше със сълзи да те върна такъв, какъвто бе преди,
бих изплакала очите си...
Ако можеше с молби да бъдеш, какъвто бе преди,
бих те молила цял живот и след смъртта дори...
Обичах те, ти беше мой приятел ...

(съвременна приказка)
ІІ ЧАСТ
- Може би моето - предложи Плюшеното мече. - Оттук се вижда половината улица, а пък и аз съм на най-горния рафт.
- По-добре моето - изджафка Голямото черно куче. - Оттук мога да виждам кой влиза, кой излиза и какво става на съседните щандове.
- Особено на щанда за шокол ...

Беглец
Уморих се след тебе да тичам,
да те гоня по пътя безкраен.
По следите ти все да се скитам,
да те търся, унила и отчаяна. ...

(съвременна приказка)
І ЧАСТ
В магазина за играчки беше тихо. Продавачките отдавна си бяха отишли, а вратите - заключени. Само старата сребърна луна любопитно надничаше през прозореца.
- Утре ще дойдат да ме вземат - важно каза куклата Барби, която стоеше на най-видното място на щанда. - Видяхте ли ...

Girlfriend
Chorus:
Hey Hey, you you
I don't like your girlfriend
No way no way ...

Сега се носиш с вятъра безплътен,
танцуваш в облаците като мъничка принцеса,
блестят одеждите, но погледът е мътен...
И питаш се: "Онези дни къде са?"
Не си забравила за миг дори лицето, ...

Ведрин
Велик си ти като история.
Един си ти, неповторим.
Дори за мен си като фобия.
Ред по ред чета незабравим. ...

Сълзите ми - нестихващ водопад.
Поглъща полудялата стихия
останали спомени, а моят свят,
на хиляди парчета се разбива.
В сърцето се пробойните множат. ...

Навън вали... всичко е потънало в мрак,
а аз в нощта мечтая теб да зърна пак...
Но те няма и в мен боли,
мисълта за тебе ранява душата ми... КЪРВИ!
Обичам те до болка аз и от тебе имам нужда в този час! ...

Малко закъсняло за 3-ти март, но за всички които наричат себе си българи...
Паднаха борци безчет
за народа наш любим,
майко, дай ни мъжка сила
пътя им да продължим. ...

Безкрайно
празно време...
Момент в тъмнината,
когато ще живея.
Пропадам. ...

Свобода за медиците в Либия!!!
Минаха 8 години,
а още нашите
сънародници са
в затвора. ...