Преглътнати, красиви думи,
мълчание във страст безумна
и шепот недочут през мрака,
покрит със сянка на заплаха.
Пречупени крила ранени, ...

Мълчи
Гледаш ме сладко с невинните си очи,
споделяш сякаш с доверие своите мечти.
Но аз познавам те и знам за какво копнееш,
не моето тяло, a нечие друго искаш да владееш. ...

Моят ключ единствен
отваря каменни сърца
и ледените късове разбива.
Моят ключ единствен
открехва ми света - ...

Решетки. Перваз. Мъгла.
Над перваза – свобода.
Но свобода отнесена в мъгла!?.
Един прозорец сам проблясва,
окъпан в топлина. ...

напомнящи за своето безкрайно,
затворено съществуване…
Искри в нощта,
тръпнещи в очакване…
Светещ сноп лъчи, ...

Своите малки звезди навярно получават
своите малки искрици...
с тях навярно тъгата ослепяват...
заблудени, че щастието си личи...
Сред своите измислени звезди, ...

Сред полето сиво,
обгърнато с черните воали на нощта,
понесе се магьосница зла -
днес тя щеше да прокълне
навеки човешката съдба... ...

Опитах спомените да удавя...
опитах да забравя...
опитах истински да те намразя,
опитах обещанието да спазя -
онова, което последно аз ти дадох... ...

Ще ви разкажа приказка една,
която някой може и да разпознае.
Но истината бе такава... някъде. Сега
в театъра на сайта "..." тя ще се играе.
Събрали са се някъде накуп таланти ...

Не ме лъжи Не може ти да лъжеш, Не може ти да мамиш Мойта влюбена душа, Която вярва ти безумно. Не бива да нараняваш, Не бива да изоставяш Човека, който те обича И ще страда за тебе. Аз не те задължавам, Аз не те принуждавам, А просто те обичам. Ако можеш – обичай ме и ти! А ако не ме желаеш, Не ме ...

Нямаше любов Моята наранена душа Пак остана сама. Ти остави ме сега Да скитам по света. Но не съм тъжна, Не ми липсваш. Знаех, че рано или късно Ще се случи това. Въпросът беше: „Ти или аз? Кой пръв ще се осмели?” Нямаше любов между нас, Ще останем приятели, нали?
Ти беше много мил, Това харесвах в ...

Върни се Моля те, върни се при мен! Аз плача нощ и ден. Вечно в сълзи съм обляна, Отдавна не била съм засмяна. Слънцето пак се скрива, А мойта надежда загива. Животът ми няма смисъл, Без теб той е кисел Или безвкусен, може би, Защото душата ми разби. Не знам какво да сторя Или с кого да поговоря. Зн ...

Да бях

Крадец да бях, за да открадна
блясъка на твоите очи,
който ден и нощ ме мъчи и кара ме да плача, ...

СЪРЦЕТО...
Сърцето ми плаче
със кървави сълзи,
кат' горко сираче
пред чужди врати! ...

Зима е. Виелица навсякъде.
От вятъра или от студ се скършва клон.
Подпрял глава, замислил си се някъде,
но чувам твоя нежен стон.
Ставаш, приближаваш се до мене, ...

По пътя

Тъмната пътека, водеща натам,
изминавам я със страх в сърцето
и ще се върна ли – не знам. ...

Дълго пазих топлината замразена
и цветето, притихнало във мен,
пазех го от суетата наслоена
от света, злобен и студен...
Той моето цвете крадеше ...

Първият ми стоп
Хе-хе, беше наистина приятен ден. 24-ти май – денят на Кирил и Методий. Заслужава си да се полее... Все пак сме българи! По центъра на Добрич плъзнаха редици от ученици,чакащи гордо да преминат, развявайки лентите си за отличник, и техните баби, дядовци, лели,чинки, вуйни, бащи, тръп ...

Различни от земята до небето,
аз - вкъщи, ти - по пътищата все,
аз - примерна, а ти - детето,
което не обича да чете!
Ти - див и неспокоен, аз - душица, ...

Днес е по-специална вечерта,
но отново преобладава любовта,
всъщност тя е като всеки ден -
мечтая аз да си до мен!
Страхотно! Ставам друг, убеден - ...

Сврях се, кротка Пенелопа,
в ъгъла да си тъка... плета...
Чувам ги – приятелки, колежки:
„Абе, тъЙ дъската да ти хлопа,
че не смяташ с кръшкане и със забежки ...

... За миг си спомням, че обичах преди години слънчево момче. За него само сутрин се усмихвах. Живех в свят на ярки цветове. Обичах да усещам как ме гледа, когато гушната в него спя. Обичах и целувките солени, избухнали под слънчева заря... Понякога ми липсва тайно вечер, когато знам, че друга го пр ...

ПО БАРДА
Както плисват върху клоните в леса,
тъй избухват – малки нежни звездопади.
Метеорни чисти звуци – крехки чудеса,
сътворени пак от твойте серенади. ...

В залеза на тридесетте,
когато чувстваш дъх последен,
наново в теб любов расте -
с вкус божествен, толкоз меден.
Мнозина този залез плаши, ...

Колко кратък е пътят към теб!
Само крачка и... ето ме.
Но и дълъг - като бездна е!
Само крачка разделя ни,
но ни спира страхът. ...

Често се чудя - имаш ли мечти?
Гореща тема - за любовта мълчим.
Истини искам - какво търсиш ти?
Тревоги, съмнения - всеки греши.
Вятъра гоня - от какво се боиш? ...

Неусетно минават годините...
Хей, приятел, я забави!
От туй бързане забравих минало,
за бъдеще не мисля дори.
На къде полетяло си, Време?! ...

Част 3
Наближаваше краят на учебната година. Питър и Джейн стояха на крайната маса в едно от любимите на всички млади хора заведение и водеха отнесен разговор. Той усещаше, че са се сближили достатъчно, за да направи първата крачка към нещо по-сериозно. Затвори очи и се наведе към нежното и лице. Ус ...

2 част
8 сутринта. Поредната сутрин от неговия скучен, непривлекателен и заскрежен от студенината на заобикалящия го свят живот. Питър за хиляден път отвори очите си, които видели много несправедливости от съдбата, предпочитаха да останат затворени за бъдещето, което, според него, едва ли имаше какв ...

1 част
Беше рано, но очите на Джейн бяха широко отворени и кристално-синия и поглед пронизваше стаята. Не беше спала почти цялата нощ. Днес беше денят. Щеше да му каже, че вече не иска да са заедно. Как ли щеше да го приеме той? Винаги е бил твърд и е понасял всичките и капризи, и задоволявал желани ...

Стенания. Въздишки.
Танцуваш тръпнеща в ръцете.
Гореща си. И огнена.
Притискаща се до сърцето.
Целувките. Копринени. ...