Трябва да кажа на мама, че я обичам, но кога?!
Майка все се оплаква, че нямам време за нея. Вярно е. Тичам след работа на пазар, после да сготвя на децата и за нея все не остава време.
- Кога ще дойдеш да ме видиш? Срамота е да не се обаждаш на майка си!
Реших! Един път в седмицата ще ходя да я вижд ...

Любов,
всичко почва с теб.
Любов,
осветила моят ден.
Аз дори не знам кога ...

Ден 1 срещнах любовта.
Ден 2 се сбихме.
Ден 3 тишина.
Ден 4 се сдобрихме.
Ден 5 целунах я нежно. ...

Може ли с две букви да се изрази любов?
Може ли с две букви да се види за какво всеки е готов?
Може ли с две букви болка да се изрази?
Може само с две букви - и това си ТИ.

Когато някой ден закъснея
И по гладкото движение в полето
Поникнат чакащи да ги полеят
Цветята за теб
Ще има ли кой да ти се обади ...

Пет минути остават
До сблъсъка на нашите вселени
Дъжд по покривите трака
Хора карат велосипедите си
В надпревара ...

Съскат звездите под ходилата на утрото
На Ясен-Хенри
Ами... жив съм... Живея!
Да, искам, налей ми.
Защо ли така не умея... ...

Няма да те пусна,
няма да си тръгваш!-
Добър или лош -
но какъв ли ще е следващия?
Оставаш и толкова! ...

Даже да е късно,
даже вече да няма смисъл,
ще запаля свещ във тъмното
и пак ще ти подам ръка да тръгнем
заедно по нашата пътека, ...

Стрелките тракат в странен такт.
Те сякаш губят се във времето,
за да се върнат с падащия сняг,
дошъл
от дълбините на Вселената... ...

Малка птичко,
виж,
един интелектуалец
под твоя клон седи
и песента ти бърза да препише... ...

Гоня срокове,
спазвам обещания,
раздавам си душата,
свита в тъмното стоя.
Преследвам целите си, ...

„Топло, топло, топло"
Извика подритнатия камък
И се гмурна
Под концентричните разширяващи се
Вселени ...

Никой няма да те слуша, докато не надигнеш глас
(На Андриана)
Намръщена, изоставена от доброто си настроение,
Ти отново ставаш повод за ново мое стихотворение.
Защо ли винаги се налага да страдаш, сама си създаваш ...

Прости ми
Прости ми ти,
не, не ми се сърди!
Погледни ме с очи,
още ми вярваш, нали!? ...

:) Дъ ни забравити дъ съ усмихвати кату читети.
Ох риших съ, вечи съ ни трай
точка слагам, нужнъ е смяна.
И дури ут сички, дъ съ узнай
в градъ утивъм, зъ прумяна. ...

Предстои ти буря,
от кристалния син небосвод изви се гръм,
макар да чувствам че сърцето ми трепти,
знам, че от друго ще го заболи...
Застинала мъгла, разстилаща се в миг на просветление, ...

Завоят не може да каже същото за пътя.
Не е наясно с асфалтираната покривка.
И аз не съм наясно с много неща...
Едно, от които, си ти!
Обаче моя милост поне си признава, ...

Мисля да издам стихосбирка
Или за приятелството и злобата
Когато напиша нещо, първо го давам на приятели и чакам техните реакции. За фейлетоните ми няма нужда от много приказки. Щом се смеят, докато четат, значи съм добре. Или следва: „Това е за боклука, а върху това поработи още малко!” В стиховете ...

Много силно боли,
боли от любовта.
Болката не спира -
навява самота...
Самотата те погубва, ...

Не спирам аз да те мечтая.
Във мислите,
във стихове дори.
Не спирам обич да желая,
за теб, за мен, ...

Варовият ми разтвор. Никой няма да ме лиши от него. Насочвам се право към неговата бездна. Защото си го обичам. Той изгражда моята същност. Така е. Аз съм вар. Съдбата ме остави да правя каквото си искам от себе си и аз избрах да имам варова същност. Съдбата ме остави да бъда свободен и да избирам д ...

Очите ти - тъй пламенни, игриви.
Ръцете ти - топли и нежни.
В погледа ти, пламъчета диви,
разпалват страсти безметежни.
Нежно ме докосваш с длани, ...

С липов дъх ме опива отново нощта,
капят капки сребристи от клоните
и надбягват се в унес въпросите,
аз ли съм твоята мисъл във нощите...
Не ме забравяш, а от време за помняне ...

Бяло...
Под очите на дъгата.
Бяло от замръзнали сълзи.
Венно синьо...
Като за отплата. ...

Ти можеш и сама в мрака да ме оставиш,
можеш и нашата любов набързо да забравиш,
но знам, че ти до края там дълбоко ще стоиш,
там дълбоко, в моето сърце, ти тихо ще си спиш.
Аз тихо ще плача, но знам, че ти просто ще мълчиш. ...

Разцъфна новата ми утрин.
С лъч от сънни спомени.
И с росна усмивка.
Погали ме Слънцето.
И ме целуна по очите. ...

КРАЙ
В лъжи сърцето се заплита
стрелата в него е забита
и от днес светът е сякаш друг
и не те обичам аз напук. ...

Отива си лятото, отиваш си и ти,
отиваш си до болка уморен.
Отиваш си,
а тези две очи
гледат към мен. ...

Бог слезе на земята
и рече нека всичко е любов
дявола не го отрече
но пък го зарече
нека да боли и от любовта ...

Давах ти... а връщаше петорно.
Обличаше ме цяла - до понятност.
И бранеше ме яростно от другите,
прикриваше... душевната прозрачност.
Високо ме издигна, за да виждам. ...

Ако някой ден забравя
Да дишам и да туптя,
Моля те, извини ме...
...И напомни ми да се потърся...
Ако ли пък се счупя по пътя ...

Имаше небе в прозорците
И наливахме облаци в шепи,
Търсихме не-истинни загадки...
Чакахме сенки от спомени
Да ни съживят, чакахме ...

Убодох си пръста
И капките кръв
По снега запечатани
Бяха отмити от случайните минувачи,
Защото живея в приказки, ...

Болката отдавна ме предупреди с далечното свистене свое...
С рицарско достойнство си отиде тя тогава.
Да. В началото и капчица съмнение не съществуваше.
Но, случаят ми бил патологично личен - и
почти предопределен. ...

Той се събуди от дълбокия сън. Беше около два-три часа през нощта, но вече не му се спеше, защото мислите за прекарания ден с нея отново изпълваха цялото му съзнание. Един от най-щастливите дни в живота му, искаше му се той да продължи и утре, и други ден, цял живот. А всъщност утрото на този ден бе ...

Град на греха... моят град... техният град... улиците понякога толкоз мълчаливи... или прекалено кресливи... залезите в прегръдка сладка с изгревите слени... хората забързани в ежедневието си еднообразно...
а аз седя и гледам... гледам, но не виждам... съзнанието замъглено сред цигарен дим с дъх на ...

Чувствам се толкова самотна, но защо? Напоследък никой не може да разбере мисленето ми.
Послушах приятелките си, след десет месеца убеждаване да зарежа приятеля си, най-накрая се разделих с него. Не знам защо, но го направих. Може би болката ми дойде в повече най-сетне или може би исках той да ме сп ...

Аз зная - има Измерение
където няма Разстояния,
където Времето заспива
върху ръката на Живота,
където Пролет, Лято, Зима ...