Зима е. Стоя седнала до камината, където пламъчетата весело се гонят и пръскат топлина наоколо. Макар и заобиколена от уют, в душата ми цари хлад. Нощта отново замести деня, но този път тя не бе така тиха, както обикновено. От някъде в далечината се долавяше детски смях на едно малко момиченце. Кога ...

Понякога се чувствам странно! Избива ме на чувства и се отнасям далеч от
този свят. Отивам на едно красиво, топло място до морето. Да, до морето съм,
но съм в гора, влажна и топла, със зелени листа, а дърветата ме обгръщат от
всички страни като пухена завивка. През клоните им виждам изгрева над морс ...

За теб
Писмо за теб написах… отговор не получих! SMS за теб измислих… но пак без отговор останах! Сълза за теб пророних… ти не я видя! Извиках твойто име… но беше глух за мойте думи! Тръгнах аз към теб… но се загубих! Хвърлих се в дълбоко море… но се оказа, че е от любов! Скочих от високо… но паднах ...

БЕЗ ТЕБ
Мрак и студ… Така е в моето сърце откакто ти си замина! Не мога сълзите да спра, а сърцето… гори за теб, изгаря! Няма друг като тебе, който болката ми потушава, сълзите ми пресушава!... Вече с мисълта, че те няма, аз живея и знам, че сама в студ и мрак ще си умра… далеко от любовта и страстта!

(Импровизация)
Да, и то най-голямата.
Лудостта се основава на това, че често се захващаме с неща,
в които знаем, че ще загубим, но въпреки всичко,
се борим точно за тях. ...

миличко,защо ме нарани така,
с тази тежка за мен дума?
Как можа?
Не ти ли стига факта,
че страдам в любовта, ...

- Искаш ли да почетем? – попита тя плахо.
Той я погледна, ей така, с онзи студен син поглед и се обърна на другата страна. От вън се чуваше преминаващия влак, а в стаята все още се усещаше дъха на замръзналата плесен. Бяха з ...

Добър вечер,
мило мое слънце...
вечер е,
но винаги си там,
и мислено разголваш ме ...

Размисъл
Защо винаги се смеем ?
Защо не възприемем веднъж сериозно живота ?
Защо обръщаме в смях неща, за които
би трябвало да се плаче ? ...

Последвай ме,
нуждая се от теб.
Не питай “Защо?”!
Студено е в мен –
дай ми само ...

Тъжен дом
Полуоткрехната врата,
пътека затрупана с есен,
прозорците са ослепели вече
и пак врата, която скърца пусто, ...

Сктита между облачета бели
бледоликата луна,
стои и с мъка гледа
как разделят се две влюбени сърца.
Момиче на момче се врича- ...

Жена открих… с душа, о Боже,
жена открих с моята душа,
разбрал, в живота ми, че може
да градя, а не само да руша…
Навлязох в нея чрез лъчите, ...

Хора смирено
показват лицата си.
Маските падат.
Цялата в бяло съм,
но те ме изцапаха. ...

Все още не мога да си спомня кой си. Не помня името ти, мястото, от където идваш, годините ти. Но помня много други, по-важни неща. Сърцето и душата ми ги събраха и запазиха. А и как ли могат да ги забравят - та ти ги жигоса с тях! Остави траен отпечатък в мен за това каква бях и каква съм днес. И а ...

Обичам, когато ме гледаш в очите,
да откривам във тях любовта,
нежно когато ми галиш косите -
да чувствам твоята топла ръка!
Обичам, когато ми влюбено шепнеш: ...

Хайде, довиждане, сбогом, върви!
Няма сбогуване, няма сълзи.
Мъката тихо, коварно пълзи.
Пак патетично, трагично мълви...
Аз ще се справя, ...

Седнала на камък
с наведена глава,
стои и плаче млада,
прегърбена жена...
Около нея бяга весело ...

Една отчаяна въздишка
Донесена от ветровете
Една сълза солена
Събрана в малко цвете
Едно ухание на пролет ...

Останах насаме със спомените,
за да се върна към живота,
за да забравя самотата
и да почувствам красотата им.
Останах насаме със мислите - ...

И вниквайки в дълбоките копнежи,
откривам своята желаност дивна,
в мига по-кратък, пълен с надежди,
без страх и в огън ме помилва.
Седя и гледам в празнотата, ...