Омайниче
Няма те вече четири века,
любовта на заем боли...
часовете да броя не искам,
жестоки...секундите са като дни! ...

Искаш с теб да бъдем просто приятели,
как да разбирам това!
Нима мислиш,че мога да захвърля
любовта си просто така!
Та аз те обичам и за теб копнея ...

Прости ми, че те желая до полуда -
не си мисли, че за мен това е някаква заблуда.
Сърцето ми ридае, а разумът крещи
да не се влюбвам в тебе, защото много ще боли!
Но разумът си да послушам е много късно вече - ...

Ето, че отново съм сама.
Стоя замислена и пиша -
пиша за моята душа,
неопознала истински любовта!
Не искам без любов да живея! ...

Гласове
Трепваш и отваряш очи. Нещо безмилостно те измъкна от безкрайните полета на съня. Мрак. Дори очертанията на предметите не можеш да доловиш в стаята. Къде е лампата от улицата, която хвърляше своя отблясък тук вътре? ...

Едно момиче в мен ридае морно,
утеха ведра в Храма то намира,
грехът очища е облещил най-позорно
и дебне тихичко, до него спира.
За миг то само да склони глава - ...

Пак мъжки поглед ме погали,
поспря, с лъчи ме той опари
и с устни нежно ми зашепна,
в сърцето той по турски седна.
Протягам свойте скверни длани ...

Лениво вълните докосват брега,
морето притихна, завито с лунна светлина…
В моите сълзи се огледаха звезди,
ветрец погали разпилените ми коси…
В миг видях – пред мен стоеше ти! ...

Копнеж - прогнила ябълка лежи на пода... Аз не я искамq а ти, ще я опиташ ли? Зов за любов - некролог на неизвестен човек, ти спомняш ли си го, като няма дори написано името му? Спомени - надрани с болка - реалност жестока са те... Да питам ли още? Сега видя ли нашето минало с теб? Та то сякаш
и мин ...

Липсваш ми... без теб не е същатото както преди... погледай вечер звездите и си мисли,
че и аз може би ги гледам в този миг... пожелай си нещо, пожелай си да съм с теб. Ще видиш как
изгаряш, ще почувстваш топлина по устните ти - това ще е моята целувка, която ти
праща луната, за да знаеш, че те обич ...

Добре, че имам него - моето момче, да ме пази от теб, да брани моето сърце, да ми е опора, да ми вдъхва сила и кураж и да ти пише вместо мен... Иначе ще полудея от твоите емаили, ще ме погубиш с твоята омраза, ти как ли не си ме наричал, аз за съжаление чак сега видях това. А после за пред света - щ ...

Мрачен поглед, вцепеняващ хлад, ледена покривка те обвива. Замръзнал рай, разтърсващ ад чете се всичко в усмивката ти сива. Устните до кръв си хапеш, мръщиш тъмни вежди и все пак кимаш ми вежливо. Но знам, каквото и да правиш, дори пред мен да се преструваш, аз виждам, че омразата във теб е още жива.

Махни тези свещи, не мога да виждам очите ти,
счупи тези чаши нека отекнат в душите ни,
нека стъклата прорежат съдбите ни,
нека кръвта се разлее в телата ни...
С какво би сменил в света тази страст, ...

ПОНЯКОГА
Понякога, поглеждайки звеэдите,
си спомням за онези дни,
когато ти ме гледаше в очите
и нежни думи ми реди. ...

Джорето бе издънка на едни от най-видните русенски аристократи. Баща му беше зъболекар, завършил във Виена, но имал глупостта да се върне и задоми в родината. Майка му – възпитаничка на италианския колеж, бе въплъщение на изяществото, дори когато остаря и изнемощя.
В първите години след комунистичес ...

***
Очите ми са утринни –
прелели в сладостта
на нощните видения,
на пълната луна. ...

Здравей, любима!
Жеста ти ще върна
и ще приготвя
празничен обяд.
Ще те нахраня, ...

Самотници двама с наранени души,
без път и посока се лутаме ний,
без лъч светлина в тъмните дни,
без капчица радост, живота върви.
Сърцата ни пълни са с мъка и гняв ...

Бях сама,
Лутах се сред тъмнина в душата
И тогава Бог разкри ми красотата -
Прати ми го,
За да усетя топлотата. ...

И сега замислям се дали си заслужаваше.
Да се крием като палета
от малко капки истина,
които ни настигнаха.
Да бягаме от него, ...

Любимата
Погледни, в тая снежна гора
ти дойде и доведе ми слънцето.
Погледни, в тая бяла гора
моя йив, моя пролетен сън си ти. ...

“Смолян има сини очи,
Смолян има в небето звезди.
Откъдето да дойдеш, от север, от юг...
ще намериш приятели тук!”
Звъни звънецът пак и пак, и пак... ...

Подхвърлям коан –
Самозапалвам се
Но и прелиствам живота...

“Ти ще ми подариш един Париж
със цялата тъга на чужденеца.”
to4ka
Той търси работа,
а няма риза, ...

В отчаяна прегръдка
ръцете ми се сблъскват.
И само празнота,
и всичко ми е чуждо.
От въздуха изгаря всяка тръпка. ...

Море, ти знаеш любовта ми,
ала с нозе не стигам твоят бряг.
Вълните ти, единствено в съня ми
заливат нереаленият ми свят.
Небе, ти знаеш всичките ми тайни, ...

Усмихвам се,
но ми е
тъжно.
Във град вървя.
На кръгъл час ...

Дар
Моля те...
Гали ме със перото си творецо,
помилвай страдащата ми душа,
сънувай птици в облаците леки, ...

Не се предавай, мила!
Вярвай в глътката живот, в утрешния ден!
Не се предавай, мила!
Вярвай в щастието, вечността, във любовта...
Повярвай в мен! ...

Колко различен е този свят
и само как ми харесва...
Прах от праха и
ражда се пак
нова, красива надежда. ...

Гледаш ме и в мене виждаш просякиня една,
без душа и без морал.
Подвластен си на тази твоя проклета суета,
но попита ли се кой остави ме в тази кал?
Гледаш ме и в мене виждаш скитница една, ...

И какво ако не дойда навреме? И какво ако въобще не дойда? Няма да се обадя, няма и да вдигна ако ми се обадят. Просто ще изчезна от лицето на земята и мрежата на телекомуникацийте. Затривам се и толкоз. Ще остана тук, при музиката и осветлението на милионите лампички - монитор. Ще слушам музика и т ...

Крилата златни във небето
айсберги на севера топят,
разказват приказка, където
пламъкът е страж и съд.
Реки текат - горещи, подивели, ...