Не те обичам, мое момче
Не те обичам, мое момче,
идеален образ на детски мечти.
Не те обичам , отмина вече,
но спомена в мен за вечно гори. ...

Питаш, как е моето име
и какви по цвят са моите очи.
Измисляй каквито искаш имена
и каквито искаш цветове, дори и на дъга,
но аз, във мрака на нощта, ще пазя ...

Нека се напия! Нека се разбия...
нека да зaбравя всичко!

Нека се напия! Нека се убия...
нека си замине всичко! ...

Седя сама в стаята,
сама...
Преди споделях я,
с моята сестра...
Сега сама в нея, ...

За написването на този разказ идеята ми дойде от една компютърна игра и реших да пресъздам някои от героите по свой начин. Другият ми замисъл е да напомня на хората за последната световна война и това как ние не трябва да допускаме това отново да се случва. Приятно четене!

Ти си пролетта,
ти си вечността.
Ти си моето мълчание,
ти си моето мечтание.
Ти си болката във мен, ...

Отрони се,разпръсна се,
като смарагда чист
върху сатенената тишина,
лъскава и плъзгаща се.
И се стопи. И онемя. ...

Имам право на последно желание,
имам право на последна надежда.
Години наред аз бях твое наказание,
а в списъка ти, само като бройка се нареждам...
... ...

Паля една след друга безброй свещи,
слагам навсякъде твойте снимки.
Паля в мене страстите горещи,
и те гледам ли, гледам, на стената...
Вечеря богата приготвям, ...

Тръпна... всяка секунда...
Чакам да те зърна... Да те видя...
Какво не давам, да те прегърна?
Когато си до мен дъхът ми спира...
Тупти сърцето ми забързано и диво... ...

За човека бе истина страшна,
за онези, книжчица прашна,
за народа то бе светлина,
за народа, що в кръвта си заспа.
То бе носител на трепет и страх, ...

В очите ти виждам как свети искра,
обикнала него – човек и душа.
И чуваш как бият сърцата в едно,
усещам, за нея е време дошло.
...

Мъка, когато хората късат парче по парче доблестта,
Мъка, когато хората искат да смажат с дела съвестта,
Мъка, когато ги виждам как грачат над малък, безпомощен труп,
Мъка, когато хората плачат, на други да чуваш смехът.
...

Има любов
Повярвах вече в нея,
открих я в твоето лице,
красивата любов – има я:
ти вдъхна живот на едно сърце. ...

Любов… и лице,
любов… и сълза,
Любов… и неприязън.
И продължава…
Защото животът не прощава. ...

Тръгвам си, защото те обичам!
Когато ти, любима, си около мен,
че с поглед те изпивам, не отричам,
тъй гасна постепенно ден след ден,
но тръгвам си, защото те обичам. ...

Кратък коментар от Автора : Есето е писано в 11-ти клас, за час по Литература, заглавието плътно следва
учителското задание :)

БАЙ ГАНЮ И ОТНОШЕНИЕТО МУ КЪМ ЖЕНИТЕ
Простак, грубиян, мерзавец! ...

3 Doors Down
"Let Me Go"
One more kiss could be the best thing
Or one more lie could be the worst
And all these thoughts are never resting ...

Остави ме да спя.
Искам да съм там и да те имам!
Всяка нощ аз те санувам,
там сме двама, обичаме се.
Реалността е така различна, обаче - ти си с нея, а ...

Сълзи вече от очите не излизат.
Омръзна им да капят.
Вече с поглед замъглен те гледам.
Пак е пълно в мене с болка.
Аман от приятели! ...

Поверие има, че идваш последна,
Бяла Надеждо.
За всички, като последно
спасение, идваш.
Затова недоизказана, недобленувана ...

В гърчове завършва денят,-
трезвият ден без въпроси.
Колко дадох и колко изпросих?
В гърчове завършва денят.
Необятност на тъжните мисли,- ...

Много мислих и реших, че мога да ви се доверя и да ви разкрия една голяма тайна.
Но първо искам тържествено да ми обещаете, че няма да казвате на никого за това!
И така, дойде моментът да разбуля загадката. Мили дами, недейте да чакате
принцът на белия кон. Той никога няма да дойде за вас и то не за ...

Девствена гора,
шепнещи листа -
половината ми детство мина
в тази долина.
Сенки стари, забравени, ...

> Студена пролет -
> зъзне сливовият цвят.
> Самотно дете..

Влизам в училището любимо
и отивам аз да карам час,
но по пътя срещам няколко деца,
които съсипват младоста си.
На възраст те са малки, даже прекалено, ...

>> Сливова пролет!
>> Облаци в небето-
>> вие ми се свят!

Не мога да заспя,
сълзи изпълват моите очи
и не мога аз да разбера,
защо от думите така боли.
Да беше ме ударил, ...

МНОГО ДЪЛГО ТЕ ТЪРСИХ И ЗНАЕХ,
ЧЕ ТЕ ИМА, НЕ СИ САМО БЛЯН,
МНОГО ДЪЛГО ЗА ТЕБ СИ МЕЧТАЕХ
И НЕХАЕХ ЗА ДРУГИ ОЧИ И ЧУЖД ПЛАМ.
СИЛНАТА БУРЯ НЯМАШЕ ИМЕ... ...

Я сипи ми една...
Че до болка е празна
душата ми.
Искам да я отхапя...
Болката. ...

На лов, отново с ризница изляна,
излизам бавно в тъмнина,
подобна на прекрасната Диана,
причакваща деня.
Защото днешните трофеи ...

Ти стоиш втренчен в мен,
гледаш ме с поглед толкова студен.
И аз те гледам, но в погледа ми няма даже студенина,
ти не заслужаваш дори това.
В погледа ми няма и безразличие, ...

Това Е моят свят: В него няма омраза между хората. Различията не предизвикват
недоверие или насмешка, а биват толерирани и поощрявани заради най ценното им
качество – да създават разнообразие. Никой не съди за другите само спрямо
собствения си интерес, нито пък по цвета на кожата, или ръста, или пол ...

Ха ,ха, ха, моногамни,
не ме разсмивай,
и принципи немеродавни
в главата не наливай!
И не играй на мъж – жена, ...

Започна да мълчиш.
Намрази ме.
Защо ме караш понякога
сама да си говоря?
Знаеш ли? Я по-добре ...

Едно сърце умира
Една душа се дави
Едно дете се спира
И опитва да забрави
Ала споменът се връща ...

Омръзна ми да пиша за тъгата.
Омръзна ми да гледам как слънцето игрява,
а в душата ми все още да е тъмно.
Омръзна ми да сядам пак сама
и дори и сълзи да не мога да пророня. ...

Каде згреших, кажи, моля те, поне,
до живот да се проклинам,
да мразя своето сърце!
Кажи нараних ли те
или нестига любовта, ...

Какво ще стане, ако си отидем
и всеки тръгне в своя път,
и някой ден без поздрав се разминем,
а лампите край нас блестят?
Какво ще стане, ако се загубим, ...

Как чакам,
желая и мечтая
да сме пак с теб двама
–
двама в миг от вечността. ...