Капят ми сълзите,
а в тях се отразяват думи -
петна от кал в бисерни води,
и напомнят ми за пламък на свещичка,
угасен от бедни и измръзнали души. ...

Моля те, пусни ме да си ида,
душата ми копнее вълча песен да пее,
моля те, не я затваряй в мида
не я обричай вечно да тлее.
Знам, нощ е, но звездите осеяли пътя ми ...

Безмилостно ме гледаш в очите
и отваряш пропаст между нас,
огромна тежест в гърдите
поражда грубият ти глас!
Защо въобще не ме разбираш? ...

Пред нас на опашката се целуват.
Ние стоим благопристойни.
Мислите ти вече пътуват,
а пък моите са неспокойни.
Раничка отваряш.Подаваш билета. ...

Преводът е съобразен с мелодията на песента.
Изрекох шега,
от нея цял свят заплака.
Но аз не видях,
че шегувам се с мен, о не... ...

Ти виждал ли си падаща звезда?
И пожелавал ли си нещо в този миг?
Очите на обречен виждал ли си,
долавял ли си в тях отчаян вик?
Живял ли си във дом с порутен покрив? ...

Последните лъчи на виолетовото слънце вече се скриваха зад планината, когато тя започна да звъни отново. Знаех, че е тя, дори без да поглеждам към телефона. Нямаше кой друг да ме търси по това време: нито бе сутрин, за да съм нужен на някого като кошче за душевни отпадъци, нито бе нощ, за д ме канят ...

ДАМСКИ ГАМБИТ
Леките вибрации в камерата спряха. Хуманоидът му се усмихна, както му се стори – съчувствено, и кимна към отварящата се плавно врата-люк. Никола се поколеба няколко секунди, внезапно припомнил си максимата “Ког ...

Здравейте! Може ли да седна
на топло ? Вън навява сняг.
Благодаря , бездомна съм и бедна ...
Ще ме почерпите ли със коняк?
Ще Ви допуша фаса. Нали може? ...

Да бях принцеса в замък бих живяла
в далечна приказна страна.
В градината си-сребърни цветя засяла.
В душата си-сияйната зора.
А мислите ми-бисерни потоци ...

КОГАТО ТИ
Когато идваш,
автобусите летят задъхано насам
и светят радостно зелено светофарите.
Когато идваш, ...

Нощта е моя, времето е спряло
и светлините са отдавна изгасени,
град угаснал е във сенките на мрака,
нощта е тук, единствена за мене.
Вратата на сърцето още зее, ...

Момчето се качи във влака в крайно отегчено настроение,беше сложило слушалките на уолкмена си и искаше само да се настани в някое празно купе и да си слуша музика и да си мисли за това ,което щеше да го чака когато влака щеше да спре на гарата.
За негово съжаление нямаше много празни купета и се нал ...

Вървя по път от нажежени керемиди
към изкушение без име, без лице,
към полет нежен и невинен,
но с груби и решителни криле.
Под мен морето диша все по-тежко, ...

No Name
Странно е, но пак за теб си спомням,
Тъжно е, че няма те до мен,
Всеки миг прекрасен съм запомнил,
Всеки светъл, светъл летен ден. ...

Сънувах, че някога (много отдавна)
бил Дяволът с кръв и със плът.
Душата си щедро на други раздавал
и сторвал на мравката път.
Презирал парите, раздал си имота ...

Ръцете ми са целите във кръв...
Стремежът ми загина пръв,
помогнах на любимия си мъж
да го убие. Черен дъжд
валя след това, ...

Днес ходих за пръв път на погребение. Госпожа Петрова умря. Мама не искаше да ме взема, но аз настоях. Татко мисли много и накрая ме взеха. Беше тъжно. Всички плачеха, а една баба само викаше високо "Цанке-е-е-е, Цанке-е-е-е, къде ме оставяш?...". Казаха, че тя била на госпожа Петрова майка й.
Лицет ...

Липсваш Ми
Липсваш Ми , когато съм сама
Липсваш Ми , в студената тъма
Липсваш Ми и без да крия ,
че ти със мен се подигра, ...

Какво ми носи Новата Година?
Вече е 12 в полунощ
И усещам как съдбата ми забива нож
Нова Година е сега
Не! Не ми се смей,това не е шега. ...

Не ми каза,
не бива,
не трябва,
не мога,
не искам, ...

Толкова малко от тебе съм искала.
Разбиране малко.
Помощ едва.
Да ме целуваш на тъмно.
Да ми подаваш ръка. ...

Една Роза
Преди не забелязвях цветето така,
не чувах неговата молба.
То ми шептеше нежно със своя цвят –
“ Виж Ме, Ела , Обичай Ме! ...

Не те познавам
Никога до сега не съм се чувствала така.
Тъжна, но и изпълнена с надежда е моята душа.
Знам, че не те заслужавам
и не бива да се обвинявам, ...

Ако те срещах любов без да те търся,
ако те имах без да те искам,
ако обичана бях без да обичам,
ако посрещна те днес
подминала вчера, ...

It`s Me
Всичко, което мога да дам на този свят
It`s Me (Това съм Аз)
Аз живея
Аз обичам ...

Искам Обич
Знам ,че не ме искаш...
Знам ,че си зает..
И ме забравяш всеки път..,след като се прибереш.
Но докато си с мен мисли за мен.. като дете. ...

Нима вече си тръгваш, моя малка принцесо?
Усмихната тичаш към свойте мечти,
а мен ме остави сама в тишината,
беляза ме само с тези тъжни очи.
Недей си отива, в мен остани, ...

Две сърца упорито спорят
И не могат да си отговорят
\'\'Аз обичам ли те или не
Или мамиш ти моето сърце\'\'
Как излъга ме ти ...

Виждал ли си приказната нощ
Как събира в своя кош
Чудесата от деня
И разкрива ги в нова светлина
Как цветето затваря своя цвят ...

Утрото настъпи постепенно, разпъна победоносно бледорозовото си знаме. Слънцето се появи от изток, отначало се озърташе плахо, но като забеляза, че хоризонта е чист – засия усмихнато. Градът се пробуждаше...
През нощта беше паднал дъжд. Въздухът, пречистен и влажен, носеше дъха на скъп омекотител за ...

-Врабченце, врабченце,
къде ще се скриеш ,
когато дъждът се превърне във сняг,
-Под топлата стряха,под топлата стряха,
високо,високо над къщния праг. ...

ЩЕ ТИ РАЗДАМ
На една любов
Ще ти раздам късче по късче мечтите си
и стремежите свои ще дам...
Ще те окрилят моите блянове, ...

Не искам да остана само спомен,
забравен в кашонче във килера,
а вятър луд, дъжд пороен,
като вълна в скалите да се разпилея.
Не искам да съм песен недопята, ...

Нарисувай сърцето ми. Дрипаво, нямо,
препускащо нощем с дивите бели коне,
нарисувай го - празно и цяло,
в него са тъпкали толкова чужди нозе.
Нарисувай живота ми. Черен и бял, ...

Гущерчето - тъй зелено,
По телцето не гали,
То от страх е заслепено,
Нежността ти го боли.
Със опашчица в ръцете ...

...това не е стих, а състояние...
Понякога
(само понякога)
ми идва
да накажа ...

Отрони сбогом и си тръгна
без капка жал, съдбата ми отновио се обърна
и всичко свърши между нас.
Не можех да повярвам че те губя,
но нямах сили да те спра ...

Минава времето безспирно
живота бавно си тече,
отлетяха и младежките години
от онзи свят на учители, учебници, дъски.
Ние бяхме ученици ...

До вчера искряха твоите очи,
до вчера сияеше и твоята усмивка,
а днес на гроба ти стоя
и цветя полагам с болка тъй горчива.
Ти беше тъй красива и добра ...