Когато нощем падне мрака, нощта нахлува и в моето сърце.
Поглеждам пак към тъмнината и виждам твоето лице.
Виновна съм и нямам право да искам твоето сърце.
Пронизвам с вик ноща и изнемощяла протягам треперещи ръце.
Но мрака безжалостно поглъща и малкото останала ми мощ . ...
Прощално...
Как от толкова копнежи избрах си точно теб?
Как го правеше не знаех, но от спокоен-в лудост превръщаше ти моя ден!
Нещо хубаво изживях с тебе и да искам, вече го няма.
Не мога да го върна даже за час, не искам да превръщам спомена в измама. ...
I Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството. Да нямаш други богове освен Мене.
II Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята д ...
Какво усещаш днес? Какво е чувството?
Какво е да погледнеш на смъртта в очите?
Да видиш как е взела твоето, най- близкото.
Това, обаче, от което ти отдавна се отрече.
Ще плачеш ли сега? Недей, за бога! ...
Приюти ме в мрачните си мисли
и ми дай надежда за по-добър живот
Не ме отблъсквай-аз съм твоя
с никой друг напред не мога да вървя.
Приюти ме в мислите си, ...
Защо трябва да правим такива саможертви за една невъзможна любов,защо трябва да страдаме и да се самосъжаляваме , сякаш е дошъл краят на света! Вярно има страшно много болка от несподелената любов.Иска ти се да забравиш , че човекът за който си готов да дадеш цялата си душа ,не иска и да знае , че т ...
Обичах те,но ти не ме разбра.
Плаках,ала ти дори не ме видя!
В съня си те срещах
Като принц,облечен в ангелски одежди.
В тебе всеки миг се влюбвах, ...
Дойде ангел във нощта
И ме погали той с нежната си ръка.
Тръгнахме двамата по пътя сами
Той ме отведе в приказка чудна,
Без измама, без никакви лъжи! ...
Искам да не дишам, но не мога!
Искам да не чувствам, но не мога!
В друг искам да се влюбя, но не мога!
Любовта към теб в гроб аз да заровя.
Искам, но не мога! ...
Едно дете се хлъзна във водата,
докато си играеше край Сена.
Но бдеше бог над детската съдба
и то се вкопчи във една върба.
Докато се удържаше за клона ...
Защо разби сърцето на парчета?!
Защо превърна душата ми в гроб?!
Нима се различавам от другите момчета?!
Защо ми е да чуя твоя зов?
Достатъчно присъстваше в моите мечти, ...
Отиваш си, не мога да те спра!
Ръката си протягам аз безсилно.
Опитвам се да тичам, но стоя.
Мълча, а искам да извикам силно.
Зад ъгъла се скриваш ти и в миг ...
Далече беше. Ледената кралица. Недостъпна и безбожно желана. Лунно красиво цвете.
Бе усмихната... но в чистите и сини очи мъждееше някаква тъга. Неизплакани сълзи, недостойни за нейния красив свят. Тя плачеше в съня си, той ...
След загубата на човек или предмет,
в душата ни открива се голяма рана.
Изпълнени с омраза кам всичко живо и познато,
изгубваме надеждата да продължим,
дори и собствените си дела ...