Който може – да помни, който не – да заспи,
да сънува огромни, полудели вълни
как люлеят телата и владеят скръбта.
Няма суша позната, не припада тъма.
Епицентър предишен не утихва, трепти ...

Ръчичките ми вкопчени треперят
в меченцето – със стъклени очи.
И тази вечер сгушен съм в килера,
вън татко ми подпийнал е – гълчи.
Наказаха ме, че съм без домашно, ...

През лятото съблякох тъгата.
Най - после смелост събрах…
С тази спътница толкова стара
май доста дълго вървях.
Без нея сякаш не съм същата - ...

Момчето от последния етаж
се движи трудно - в счупена количка!
За него - даже грубият паваж
е място за една ранена птичка...
Крилете му сега са две очи, ...

В някой тих и тъжен, нощен час,
попаднала в плен на непрокудна самота,
ще събудиш неразумно спомена за нас,
и по лицето ще изгаря мъничка сълза.
Сълзата мигом моят образ ще извае - ...

Бородино.
Буджак тонет в холодном ситнике, стонет уходящая осень. От мутного Дуная - до Аккермана, с оголенных верб Прута - и до самого Чёрного моря стоит сплошная морось, всю южную Бессарабию охватили окладные дожди. Падает с заволоченного серого неба мелкие шуршащие капельки воды, однообразно шумя ...

Какво си ти, животе мой? Светлик,
от плачеща среднощно свещ от болка.
Аз, слабият, се мисля за велик,
а тя догаря бавно. Още колко,
в очите ми звездите ще горят ...

Свиркам си. Здравите зъби строши
в мойта уста битието.
Учат ме: Никога то не греши,
сам си подритваш късмета.
Да, късметлия съм, вярвам си аз – ...

- Учителю, има ли универсална справедливост?
СОКРАТ (саркастично): Да, твоята чаша с бучиниш е равна по количество и качество с моята. Това не е ли спаведливо?
Но ти искаш твоята да бъде по-малка, по-хладна и по възможност инкрустирана с неземни скъпоценни камъни.
Ако тази твоя мечта се сбъдне това ...

Чуваш ли ме? Свиркам – вярно и фалшиво,
и пека мисирка, и варя коливо.
Питките са топли, песента – попътна,
сто хиени с вопли, чакат да се гътна.
Покрай мене мракът легнал е на лакът – ...

Кажи ми душа, като кристал,
дълбоко свита в моето тяло,
колко години, без милост и жал,
аз те носех ранена, но цяла.
Не те познавах като млада, ...

Всеки август децата в квартала
заминават на юг на море.
Край Созопол, Бургас и Кавала,
а понякога… и в Сен Тропе.
Те са винаги… с майка и татко. ...

Есенната репетиция
в черно-бял репертоар,
птичи ноти върху жиците,
още лятото е цар.
Готви се, отива някъде ...

Те са там, тихо присъстват
в нежния бриз на морския повей.
Невидими до нас съществуват
с грижа, поверена от горе.
Шумолят с листата, шепнат в снега, ...

Граница като че ли е последната дума, която ни идва наум, когато разсъждаваме за това какво представлява свободата. Нали свободата затова е свобода, защото не трябва да има нещо, което да я ограничава? Така е, но само на пръв поглед; така е, но е много важен контекста, в който боравим с понятието. Т ...

ИЗДРАСКАНА КЛЕЧКА КИБРИТ
Потегля ли към оня свят,
навярно всичко ще забравя –
по пътя римите тежат –
и по-добре да ги оставя. ...

/История от далечната Римска империя/
Излезе рано от Паладиума, където беше наел стаичка. Рано-рано, но клиентите са готови, време е за жътва, защо да губи време? Днес очакваше поне двадесетина клиенти – обол по обол, сестерция по сестерция и в кесийката щеше да задрънчи ползата от знанията и умения ...

Подмладяване на нацията
чрез евтаназия на старците.

Твоето гуш е толкова сладко,
че се разтапям във него изцяло.
И цяла нощ да ме гушкаш е кратко,
Обичам прегръдката на твоето тяло...
И аз да те гушкам Обичам, Обичам - ...

С фенерче в ръката
лети из гората
малката светулка.
Утре ще е булка!
Затуй сега ходи ...

Погледни ме в очите, приятелю.
Нима си струва да живееш в страх?
Спомни си за вълните, приятелю,
свободен си - точно като тях.
Не се предавай след всеки провал, ...

Как се молех и чаках,
исках място във твойто сърце,
но от теб не очаквах
да получа частица небе,
да усетя сърцето ...

Свиркай си! Болни и криви са зъбите на битието.
Страшно излиза на снимките, още по-страшно - на живо.
Лайква основно красивите. Другите чуват "заето".
Гълта ни жадно стотинките, после облича ни в сиво.
Днес си разхожда мисирките, вързани здраво с каишка. ...

Властва той от кулата на своите суети,
а тя не може нивга да го доближи,
защото в гърдите му бие камък, а не сърце
и няма как чувствата да разбере.
По заник тя го чака да се появи, но не успява да го зърне и уви - ...

До кафето и часовника
на масата
блестят карфиците -
на купчинка.
Внимателно те наблюдавах ...

Един мой Живот, една моя борба,
седя сега и пиша с тъга мойте слова.
Лицето ми каменно е, но спускат се сълзи,
две сълзи, от едната и от другата ми страна.
Тези две сълзи изгарят моето лице, ...

Жената, която съм аз,
си тръгва достатъчно рано -
преди да разкрият тайните ѝ,
преди да стане излишна,
преди да се превърне в позната земя. ...

С токчета чаткам по улиците пусти,
вали, чадърът ми прави компания.
Локви неонови светят в краката ми
по паветата, подредени в хармония.
Обичам да скитам в мокрите вечери, ...