Как да се престориш, че в книжовището
не се разпознаваш с любезния прием?
Всеки вестник, всяка школа, всеки хор
те притеглят и ти влагат делото за съдеец.
Положително, читалищният взор ...

Ставащото сутрин слънце огря синьото небе,
през полето минаха коне,
веселите хора готвиха храна,
работата започва в седем сутринта,
камбаната удари точно в осем, ...

Уж бях твойта Дулсинея,
но май по пътя нещо се обърка.
Принцеса срещна и по нея,
умът ти лудо взе да хвърка.
И пак за нея в принца се превърна! ...

Предвождани от шайка от дебили,
набиват делниците в строя крак,
душите си в юмрук от страх са свили,
различните кълват ги – няма как,
че някак на живот се осмелили, ...

Подобно на зрънце пшеничено
в утробата на майката - Земя
засяваме с грижа, отглеждаме напоително
доброто в детската душа.
С пример учим, че доброто е заразно. ...

Знаех си, че теб те има, че си нейде въплътен.
Дишаш въздух посред зима, къпеш се в зноен ден.
С дни и нощи те бленувах, скрит от всеки външен взор.
В мен мечтите ми крепеше, разрушил мисловен спор.
Като в приказка любима, те подреждах… все до мен ...

Плъзгаш ръце по моите нозе като омайно биле лекуват те.
Благоухание излято разтапя се в мене.
С диамантен прах обсипва се туптящото сърце.
Виждам усмивка появява се връз твоето лице.
Вкусът е упояващ, сластолюбещ, ...

В Парка в Княжево
В малкия парк, до спирката на трамвай номер 4 в Княжево, бе хубаво. Лъхаше на гора откъм Витоша – мъх, земя и гнила растителност. От едната страна бе спирката на трамвайте, а от другата - спирката на автобусите, които въртяха около старото кино и тръгваха за Владая. До киното бе ня ...

На крушата...
Веднъж на лозе отишлИ Иван и Гина круши да берат.
КАчили се двама на дървото, тя пее,той- мълчи...
Изведнъж със "тряяяяс" и Гининият клон се счупил!
И на земята просната лежи тя със оцъклени очи, ...

Част втора
Стоях вцепенена. Над мен се рееше най-странната душа, която бях виждала. Преливаше от цветове, светеше, искреше като фойерверк. Приличаше на пеперуда. О, Творци! Това беше Душа – пеперуда! Никога не бях виждала подобна, но понякога дочувах в мислите на другите Сенки да се прокрадват неясн ...

Продължение следва
Оригинален текст
Сергей Алексеев
Чёрная сова
Глава 1 ...

Както крачех днес в морето,
срещнах мургава жена!
Тя бе - супер - общо взето.
С руса, къдрава коса!
Изостанах с два три метра ...

Някъде там, между капките дъжд,
в звънкия марш по перваза,
нагло пробужда се мисъл за мъж,
който с живот ме наказа.
Помня очите му — две езера, ...

Чичо Пешо се беше полуизтегнал под асмата и дремеше. Събуди го скърцането на портичката, та отвори очи и ми помаха:
- Тук съм, тук… Още мърдам…
Посочи люлката срещу любимия му диван. Знаех си – мястото ми е там Под асмата чичо Пешо държеше един старичък диван, който понякога – ако успееше, увиваше с ...

Колегите поети ги е страх
от мен да не ядат пердах.
Пък аз съм толкоз скромен,мил,
почти във дупка се снишил.
Те мислят-тоз ще ни размаже ...

А как те чаках в самота
и колко нощи те сънувах,
и в тая нощна красота
за тебе само съществувах.
Дори за миг не вярвах аз, ...

Юли заспива, притваря клепачи,
с лавандулови залези в съня си отлита.
Уморени са дните му - волни ездачи,
нетърпелив дъждът потропва с копита.
Свели поглед, слънчогледите мургави, ...

Не се страхувай за да си щастлива!
Бъди такава ти, каквато си!
Бъди необуздана, луда, дива!
Красива и желана ти бъди!
Бъди страстен огън и наслада! ...

От синия лазур се спусна слънцето
и на душата ми донесе радостта,
а виното, прокапало по грънците,
приканва с вкус тръпчив на любовта.
Потрепна в мен листо от детелина, ...

на първо място
е съвестта в кръга на
неудачните

Художник вдъхновен рисува миг
от вечният живот на красотата.
Косите ти, очите, твоят лик
сияят и излъчват ти душата.
От вечният живот на красотата ...

ТАЙНОПИС
Последната трева е закъсняла.
Реката чака златната вода.
С целувката си – смъртоносно бяла,
ноември бързо слиза над града. ...

Понякога мисля за тебе
аз още те крия в сърцето си
и ти дори не знаеш това
аз знам че ти прости
и тръгна защото трябваше ...

Пак се почна тази олелия
Пак отворихме сезона
На морето сме ура, но, не ми е,
ясно колко ще профукам бона.
Пак чанти и чадъри ще разнасям ...

На какво ли иска да ни научи дивото, когато се срещнем с него? Аз попаднах в ужаса на тази истинска история, а чувствата ми заснеха случващото се така, както действителността реши да ми го поднесе. Може би вие ще откриете нещо друго в сърцевината на случката. За мен това е урок, след който трябва да ...

Лана обичаше тишината на нощта. Обичаше да остава насаме с мислите и заниманията си. Обичаше да чува в далечината как майка ѝ трака с прибори в кухнята, музиката от стаята на брат си и гласовете на спортните коментатори, които всяка вечер обсъждаха някой любим на баща ѝ спорт. Всички тези шумове дав ...

Опитах се да го опиша с думи.
Да го оприлича на вещи разни.
Но бяха опити напразни.
Щастието намирам в малките неща,
които неща дори не са. ...

Не ме измъчвай поне този път.
Ще бързаш да излезеш през вратата,
а аз ще те очаквам в съня и ще въздишам дълго под синевата...
Звъниш право в моето сърце,
после бягаш и с приятели отиваш. ...