За страховете и бедите.
За пепелта в развалините.
За краха на съвестите и мечтите
и за бесовете в душите.
За странството и парите. ...

Монотонните дни се нижеха един подир друг...
Пак е неделя,... ден за обичайната разходка из Атина, зяпане по витрините на улица Ерму. пазарчето за боклучки втора-пета ръка на Тисио, магазинчета и кафененца.....и звън на мобилния
- Кирио Петро,... не, по-скоро Петро, Мариам те безпокои,.. извинявай, ...

Глава 9
От няколко дни пък, Карл се държеше странно и почти спря да се храни. Погледът му се промени и стана някак разпилян, като на безумец. Сякаш косата му беше изтъняла, също като кожата, която прозираше с един жълтеникав, болнав цвят. Той постоянно се оплакваше, че някой е пипал нещата му, че ня ...

И в петък първи път проплаках,
Разпети петък – тъжен ден
това бил на съдбата знакът,
че неслучайно е роден,
един поет побъркан блед и ...

Бих искала, макар да не желая,
на волното, неволно да отпусна края,
и то - като козле игриво да се усети истински щастливо...
Но!
То ще опасе цветята, ...

Слънцето разтваря книжка,
лъч по лъч чета,
миг след миг, в цъфтяща нишка
вае пролетта.
Вятър гали по крилата ...

Денят прегаряше вече зад хълма и птиците се прибраха в гнездата си. Шумът на реката, монотонен , като приспивна песен унасяше в сън. Зад хълма горе луната бавно показваше наедрялото си тяло и се канеше, да ме държи будна цяла нощ. Потънала в мисли, се досетих за бай Стоил, ковача. Къщата му много ма ...

Като цветята на малката Ида
сенките оживяват в нощта:
танцуват птици, вихрогони,
и щом вятърът се заиграва
в протегнатите към небето клони, ...

Рисувам те с пръсти.
Рисувам те бавно.
И думите тихо заспиват...
И в този миг светъл
едничко е важно - ...

Те ми казват: "Спри се, де!". Аз съм непреклонна.
С моя свят въртим се. Ѐ... mobile. La donna.
Две напред, една назад — с дните валс танцувам.
С Понеделник чувствам хлад. С Вторник се преструвам.
Сряда носи ми букет. Гневен е Четвъртък — ...

Стоеше отпусната на колене на пода под прозореца. Подпряла се на длани, приведена над останките, Ана беше въплъщение на тъгата. „Още малко и ще се разплаче…” помисли си Валери и внимателно попита:
- И докога ще я оплакваш?
Въпреки старанието, в гласа му трепна нещо прилично на ирония. Тя веднага го ...

Пролет. Време с женски характер – бързи черни облаци се сгъстяват, буря, светкавици, гръмотевици, после слънце като женска усмивка – свети, но не грее…
И настава време за женските настроения.
Както се чувстваше тя…
Живееш си, живееш, мислеше си – и постоянно имаш нужда да поосвежиш атмосферата наоко ...

Аз не зная къде се намирам.
Този свят се е смахнал отдавна.
Този свят изведнъж колабира
и облече тъгата си бавно.
Този свят е мелодия стара ...

Всеки ден е чудо, знам,
но защо ли е избран?
Мама каза сутринта,
че поднася ми света.
Слънчо, що отвънка грее ...

Що ли става на Балкана,
там, на горската поляна?
Свраките разнасят вест -
концерт ще има тука днес.
Скоро веч на таз поляна ...

XII
На голяма поляна в края на града забързани хора прибираха лунапарка си – угасените светлини, спихнатите батути и разглобените влакчета тъжно очакваха да бъдат натоварени по камионите. И тук звучеше гласът на есента. Лора хвърли потиснатия си поглед към отпътуващия лунапарк, спомняйки си нещо:
Ве ...

той
с поглед
прегръща
и
с думи ...

Свободата ухае на цъфнала вишна,
попила свежестта на утринна роса.
Слънчев лъч целува душа изнурена.
Пали порив за обнова и за доброта.
Има, има още изгреви недолюбени. ...

Чуя ли петел да пее,
утро щом поруменее,
бързо скачам от леглото,
нямам време днес, защото
хуквам, пълен съм с въпроси, ...

Да бе дете. С очи искрящи.
Да светна в теб. С душа любяща.
Да беше цвят. И пролет чиста.
Да блеснеш в свят. С красиви мисли.
А ти си тук. Из тази къща. ...

на любовта все
ѝ се пожару̀ва и
не го уму̀ва

Пак, глупаче,
чувствам страх.
Виж обаче,
че заспах.
И пак сънувам ...

Блеех на една скамейка в парка, поглеждах колко е часът по мобилния....
Чудни хора са това гърците, като те извикат за работа ще е в 10 часа сутринта или в 16 часа след обяд,.. а до 10 часа колко работа можеш да се свърши., ангажират те за два-три часа и после не ти берат кахъра, че има много време ...

Чадърът ми под слънцето сияе
погалва го небето с нежна длан,
днес слънчево е, не вали. Това е
и слъчев диск с варак е начертан.
И древен е и млад, като икона, ...

Какво ли крие пак небето?
Ту слънчевото утро е намусено,
ту залезния ден не ни напуска...
Какво ни казва пак небето?
Сватбите са повече нарядко. ...

Със топли пръсти ме погалвай
По кожата ми огън запали
Докосни искрицата и я разпалвай
Не давай капка по мен да завали
Небрежен стих ще посветя ...

Душата ми бе черна от пороци!
От страсти, мания и суета!
И научих се хиляди уроци!
Как в живота си самичък да блестя!
А може би букета ви от злоба, ...

Рисуваш ти със думите си чисти
и ми говориш с багрите в картини.
Перото ти изпълва с нежност листи,
а четката платната от коприни.
Слънцата греят в небесата сини ...

Посрещам внуците и питам: „Какво искате – локумки или тортичка?“.
Виктор реагира светкавично: „Локумена тортичка“…
После синът ми превежда – реално било „Голяма тортичка“…
И двете са верни, мисля…
хххх ...

Музика Соня Станчева
Текст Диана Димитрова
Аранжимент Кирил Гунчев
На този линк можете да гледате клипа на песента:
https://youtu.be/N9DtoEByqug

Всемогъщи Боже, моля те сега,
в този час, във който пламна зловеща война,
дай на хората, решаващи съдбата на света
смирение, дай им Бже мъдрост,
заличи в сърцата им омразата, гнева ...

Тихи акорди валят по перваза,
звуци напомнят за ласкав капчук.
Стапят се в миг и любов, и омрази,
литвам нанякъде, няма ме тук.
Носят се бухнали пролети с вятъра, ...

Чунг Хе спря в относителна близост до Хадонг, плати на шофьора и го изчака внимателно да се отдалечи. Предстоеше му да измине няколко километра. Все пак първата кола, която беше взел в Сеул, беше без шофьор, а после беше сменял методично превозните средства - едва ли някой щеше да го помни. Нямаше н ...