Има те. И оживявам. Съществувам.
Гранично. Между болка и екстаз.
Стръмни върхове и теб сънувам,
вода дълбока с цвят на тюркоаз
Колко тъмни са очите ти, вълнуват, ...
Умират звездите на края на лятото
в светът, който уж е за двама.
И става по-тихо. По-тихо от всякога,
щом тя - любовта, заминава.
С последният влак, на последната гара ...
Следа от теб да търся аз не спирам.
Не съм се уморил от любовта.
Навсякъде с надеждата се взирам
и повече опива ме мечта.
Ще бъде трудно, но ще те намеря. ...
Изглежда сякаш съм затръшнала врата
и драснала съм клечката на прага.
Изглеждам сякаш раждам се сега
и ненаситно към пороците посягам.
Изглежда сякаш съм заровила мъртвец ...
Потрепват днес в цедилото на мрака
последните въздишки на светулките.
Спокойни бъднини ти още чакаш,
Родино, с плач надвесена над люлките.
Очите си изгледа за децата, ...
Всичко можеш да дадеш, но не всичко да вземеш!
Вземи ми слънцето, луната,
и облаците, и звездите ми вземи,
дъгата и морето, и вятъра вземи...
Но няма как да вземеш и душата, ...
Не, не искам да бъда копнеж,
погали ме, когато съм близо,
не превръщай очите ми в скреж,
не рисувай небето във сиво!
Виж, как връщам цвета на дъгата ...
135 години сме съединени,
българите показаха мъдрост и зрелост.
Европейските народи бяха изумени
от българския дух и смелост.
Святото дело позора изчисти ...
Есента пристъпва като нестинарка
върху жаравата от есенни листа.
Септември я облича в дреха ярка,
подготвя я за танца на страстта.
Омарата като цигарен дим се стели. ...
Харесва ли ти? Продължаваш ли да грабиш?
Можеш и да довършиш, нищо не остана.
Създаде рани, океани, направи си пътечка,
за теб доводите са ти, че съм просто пречка.
Твърдиш, че си без грешки, че си перфектния човек, ...
Между лятото и есента
Залязва слънцето, а с него и денят,
в спомен светлината бавно се превръща.
От вятъра, дошъл ненадейно, листата звънят,
прибират се хора, всеки в своята къща. ...
Не бойте се, децата ще ви съдят,
от памтивек е ставало така.
Ще искате ли като вас да бъдат
или ще им дадете свобода?
Не се чудете, ако ви намразят, ...
Когато капчица по капка се изтича
животът ми и става черно-бяла лента,
а музиката в хоризонта тихне -
усмихвам се, на спомените верна.
На бялото, останало във мрака, ...
Разсипах думите. Гнева ми ги премаза.
Обида мисълта ми вкамени.
Зад порти от ръждясало желязо
мълчанието прага ми обви.
И с черен плащ загърнал тишината ...
“Обичам те” не се научих да казвам.
Не мога, изгаря ме сякаш със плам.
Не ми е вродено, уви и боли ме, че начини
да го показвам не знам.
А как ми се иска със всичките сили; ...
Сякаш съм на двадесет и пет.
Куцукат дните бавно към прибоя.
Психически ли? Още съм наред.
Съдбата си не давам. Тя е моя!
Мълча на глас със пътя подир мен. ...
Днес успах се, чичото пак ме изпревари.
Покачен на покрива, в осем го заварих
и, да си призная, досрамя ме даже.
Че съм поспаланко може да си каже,
а на помощта ми искам да разчита. ...
За жената отварям пак слово -
Тази вечна химера, загадка,
тази порция сладка отрова,
и капан за мъжете... накратко...
Но какво ли да кажа? Не зная?... ...