На Желязко Петков
Да хората убедиш непосилно е,
мъчително... да щастливи бъдат,
с мисли светли, с дух радостен, свободен.
Дух предците, който нам завещаха ...
Бод зад игла...
Влизаш и излизаш постоянно от живота ми,
като игла, която две парчета плат шие,
Бягаме, обиждаме се, мразим се дори,
а накрая все по-зашити към другия сме ние...
В окото сурово на зимата две врабчета
стоят под комина, но отдавна живяла
старицата печка не пали в дома.
Как се стига до прага ѝ, след като стъпки
по улицата е оставила само лисицата? ...
По несретните мои кръстовища,
все отляво намира се дясното.
Все усмихнати бродят чудовища
и широко поле ми е тясното.
Изток, запад, обърках посоката. ...
Лудостта на петлите пропя в моя стих.
Бледа сянка се мярна, изчезна, и мръкна.
Аз мостове след себе си с бяс не горих,
но живота си глупав към нищото мъкна.
На критѝка с излъскан до блясък чепик – ...
Най-много истини се казват във мълчание –
когато и стрелките сякаш спират.
Две педи място – са безумно разстояние,
когато две души не се намират.
Най-много самота се крие в близост – ...
Не ми се пише, искам да надраскам
сподавения стон в кардиограма.
Онуй, което стройна мисъл няма,
по релсата на думите не пасва.
Не ми се вика, искам да запълня ...
Моето село е днес обезлюдено...
Китни дворове - обрасли в коприва...
Няма ги хората - бедни, отрудени -
други работят на техните ниви.
Ах, Демокрацио, дива, бездушна, ...
Живея някак си, тука и сега...
Живея някак си, всичко е тъга...
Живееш някак, дали във свобода?
Живееш някак си, искаш ли това?
Не си отивай, след като се случи! ...
Когато искам да се заредя с любов,
отварям пощата си и чета писмата ти.
Такава нежност има в тях!
До необятност!
За да почувствам пак, че съм жена, ...
Ех, защо ли има толкоз недоволни, защо ли има толкоз болни?
Хората живеят само за пари, брат брата си вини.
Парите ли са всичко в този свят, че в сърцето си желаеш да затриеш своя брат?
Който мисли за пари никога няма себе си да победи.
Който живее с простите неща за него се отваря всяка врата. ...
Животът е събуждане
Животът е начало
Животът е прераждане и ново раждане.
...................................................
Започваме начисто, без багаж. ...
Натежал от умора, тръгна денят
по пътека на стръмното било,
пожела лека нощ, на които ще спят,
а други целуна с медено жило.
В бара лудеят пияни от страст ...
Февруарски слънцето уморената от студ земя погали,
птички посивели зачирикаха щастливо цяла зима слънце невидяли,
засрамен снегът се поразмекна и кожухът му олекна,
тук таме се разтопи и кокичето веднага го проби,
цяла зима чакало горкото топлата милувка по челото, ...
Обичай ме, но не от разстояние,
така обичат слабите мъже!
Поискай ме с най-силното желание –
завинаги във твоето сърце!
По залез ще те чакам да се върнеш, ...
Не мога да твърдя, че ми е ясно,
но чувствам го като импулсен ток.
В гърдите на сърцето му е тясно
и всеки удар буен е поток.
В стомаха ми – рояк от пеперуди – ...
Аз сигурно съм вече полудял,
защото на четирдесет и четири,
все още въобще не съм успял,
наивността да раздробя – тя пречи ми!
Във тоя свят от грубост оскотял ...
Аз пак съм тук... Донесох ти цветя.
Нали е есен - свежи хризантеми.
По пътя твойто име им шептях
и разказвах им за наш'то време...
Дойдох... Да поговоря исках с теб. ...
Ела и заживей със мен и двама с Тебе да посрещнем този хубав и прекрасен ден.
Любовта ми към Теб във моето сърце е толкова голяма, че никъде по мене не може да се образува рана.
И Ти ме любиш въпреки, че съм несъвършен.За това живея с Тебе за това съм аз роден.
Хващам Твоята ръка и двама с Тебе обра ...
Тук вече е нощ, тук вече е сън,
мъгли коронясват сиви дървета.
Оглежда се Сечко и тича навън,
през ранни цветя и диви полета.
Светът е небе. Светът е от мрак. ...
Гротеската на другите...на Другостта.
Непоносима участ даже за орлите.
Политай пак над бездни и над шеметни скали -
окаменели птици, раждали се без криле,
след поривите закъснели на сакати ветрове. ...