Небесни съцветия стоящи в безкрая
хоризонт под небето бавно уловен
поглед тъжен блуждаещ в омая
същността на човека в любов предрешен
Стоеше безпризорен ограбен безделник ...
крилете на лястовиците
напукани в поредното земетресение
от закъснението на времето
в дългите ръкави на лудостта
през ръцете които не са виждали други ръце ...
Римуваният стих бил стихоплетство,
не е било поезия, ми казват.
Та значи още там, във мойто детство,
аз спомени за стихоплетци пазя.
Много велики български поети, ...
Роди се във време безсилно за нея,
в погледите пламна огън от страст,
заживя скрита, а при липса жаднее
и мълчи самотна, но обича на глас.
Любов, егоистично стискаш ръце, ...
Имам ли си някой, някой да ме чака,
с прежаднели пръсти да разгръща мрака?
Да ме търси вечер, сутрин да ме крие
и на мен обречен да ми е стихия.
Нямам ли си никой, никой да ме вика, ...
Навярно е затишие пред буря
онази спяща участ на игликите,
с която пролетта ще се изгуби
за дълго от полето на очите ни.
Навярно всички думи се отлагат ...
Къде са се скрили цветята през зимата,
къде са заровили хубост неземна.
Защо са оставили пуста градината,
с обич богата, а сега бедна.
И как ще направя букет щом се влюбя, ...
Сънувах сън и чакам да се сбъдне,
преди да ти покажа, че ме има.
А дните се редят, безкрайно кръгли,
затворили във сферите си зима.
Залепнали са облаци от дъвка ...
Понякога съм толкоз драматична
и драмата прозира в моя стих.
Понякога съм разбиващо логична,
тогава анализирам всеки свой миг…
Понякога постъпвам не както трябва ...
Зачеркнах те, превърнах те във пепел,
изрязах те от себе си, отмих те.
Изхвърлих те. Извиках те. Открекох.
От всички карти още заличих те.
Изгубих те. Удавих те във думи. ...
Слънцето на небето се показа,
през облаци от непрогледна мъгла.
И със своите огнени лъчи,
то огря нашата земя.
През морета, равнини, планини и поля ...
В този късен час стоиш навън. Ела!
В дома ми. Чай ще ти предложа!
И вместо бучка захар - самота
ще сложа - друго нямам просто!
Ти май била си дълго време там. ...
Сънувах те, приятелко, сънувах те…
Беше си същата с дългата руса опашка,
със сиво-сините очи,
с вечната усмивка на лицето ти,
която и болката не успя да заличи… ...
Пътуваме във мрак, разтворени в безкрая,
потънали във времето, в безбрежната тъма.
Във всичко сме и в нищо, но ето, че накрая
проблясква светлина, и ние сме в дома.
В началото е светло, неясно, някак сиво. ...
Свири́ китаро в тая нощ разлюбена,
свири́ докато има сила в теб.
Възпей любов, която бе изгубена,
започнала със сладостта на мед.
Свири́, нека са тъжни всички улици, ...
Ех, лошо е да бъдеш тревопасно,
до хищници да се живее е опасно!
От всякъде те дебнат и заплашват,
а ти пасеш си и се надяваш да ти плащат.
Е, имаш си рога, копита, ...