Наметна аленочервен плащ принцът на полето,
майският вятър го надипли из безкрайната шир.
Черно-бяла птица се рееше в небето,
а далече на хълма водеше стадо пастир.
Във вените на принца бяла кръв течеше, ...
Тялото ни от Земята -
сгрява го Сърце от Огън.
То от Облак (Мозъка) в главата,
с Дъжд от Мисли бива укротено.
А Душата ни, Душата - тя задвижва всички тях. ...
Първата целувка, знайте е безумно сладка!
И не се забравя дълго във живота...
Не е придружена с думи, а с магия кратка,
и е вулкан от чувства с много обороти!
Втората жена е с опит, та без преструвка ...
Бюро. И перо със лист хартия.
Обич неизлята. Седнал мъж.
Самота. Писмо. Тъма - магия.
Рана, но дълбока. Стряскащ дъжд.
И жена. Сълзата - в край далечен. ...
Има неща – трудно се прощават.
Излъганата вяра, гаврата с честта.
Казват, великодушните прощавали
всичко, сила черпели от мъдростта.
Щом Духът е преселен в тяло земно, ...
Ръката ми държиш, очи затварям,
шумът в света далечен е от нас.
Едно момиче тихо ти повтаря:
Обичам те! Без думи и на глас.
В топлия ти глас като дете се сгушвам ...
Горчат до болка мъжките сълзи.
На гърлото пресядат и изгарят
душата! А сърцето ти мълчи.
Във него нова рана те отварят!
Щом не е споделена любовта, ...
Под твоята сянка, аз съм се скрила,
с твоята кръв от греха се умивам,
когато усещам, че нямам вече сила,
при тебе Исусе, аз се отбивам.
От пътя ти когато аз се отклонявам, ...
Какво е като знаеш, че болиш
и си открита рана всеки ден?...
Какво е да си огън и гориш
във тоз, на чувствата попаднал в плен?...
Надниквала ли си в едни очи, ...
Аз не искам. Не мога! Разбираш ли?
Как душите разделят се, знаеш ли?
Щом са се срещали вече...
Ще преглътна ден-два, месец
Още колко? Епохи се чакахме. ...
Не позволявай да си тръгна... Чуваш ли?
Не вярвай, щом ти казвам, че те мразя...
От гордост го изричам на сбогуване.
Страхувам се да не изглеждам слаба...
Не знаеш ли... Жените сме такива... ...
Рапунцел не обича вече Принца!
Това е приказен, но все пак – гаф.
Желана е принцесата от всинца,
но влюби се неистово в... жираф.
Омръзна й от ловки катерачи, ...
Ти си момчето от моите мечти,
уж хлапак, а с решимост в очите,
да ме брани готов, от всички злини
и различното в мен да обича!
Ти си надежда в деня ми тревожен, ...
Сто пъти те отричах!
Поне още толкова от мислите си те пропъждах.
Надбягвах се с времето – тичах ли, тичах,
Но все твоя останах, а за другите чужда.
Колко мъже ме зовяха със плам! ...
За теб създадох времето да бъдеш
от словото и любовта ми сътворен
и своя лик в душата ти положих,
живот да имаш чист и съвършен.
На теб едничък дадох свободата ...
По “презумпция” зная, къде съм,
но кой съм, изобщо не знам.
С лична карта, паспорт и адреси
често будя се някъде... сам!
Не зареждам със евтина нафта, ...
With mended wings, but never broken,
He tames thy demons in the dark of night
And sings of thoughts long left unspoken…
A voice of angel … menace to the weak of heart.
And what was once so lost, forgotten ...
Ти навярно си имал много жени!
За какво съм ти, всъщност не зная...
Тази жажда по тебе, която гори,
дали и тебе, се питам, изгаря?
Ти навярно си имал много жени! ...
(Разширен вариант)
Не пиех и не пушех, с характер мек и благ,
по Божията воля със тебе встъпих в брак.
Жена си магнетична, пленителна и с чар,
в теб влюбен съм, сърцето поднасям ти във дар! ...
Нагледах се на лъскави витрини,
на хора със изкуствени лица,
от ден до пладне нещо да отмине!
Преситих се от лукса на света!
Ще каже някой: Ти си невъзможна! ...