Река съм аз – от изворче родена.
И път си правя, тичам към море.
Не се опитва никой да ме спре,
защото съм със сила надарена.
А ти си Връх. Издигаш се над мене. ...
You have gone million light-years away
Time waved last farewell with the aeons
The white nightingale sung his song before its
tender voice to be gone forever
The seven moons' light shall be gone ...
Пореден ров. Пропадане и плач.
Измамена илюзия за щастие.
Животът - присмехулен, стар палач,
пак зъби се, безмилостен и властен.
Пореден удар. Даже не боли, ...
Родино моя, знам че не веднъж
във тебе диви орди са вилнели,
подгизвала си от невинна кръв,
и викове предсмъртни са ехтели…
Плячкосвана, разпъвана на кръст, ...
Дали живота минава на лента
и ние копнеем за женския допир
на ръце набрали пролетна мента
и уста неизказали хиляди вопли.
Дали живота минава на лента ...
Често се повдигаме на пръсти,
звездите да докоснем и луната,
небесно цвете, бяло, да откъснем
и него да посеем във душата.
Сиянието с целият му блясък, ...
Океанът на живота накъде ме носи?
Ту в ями подводни ме набутва,
ту люшка ме на гребена на някоя вълна,
а после чука ме в скали подводни
и тежки рани нанася на моята душа... ...
Нежните думи, щастливите, меките,
с дъх на красива утопия,
сричка по сричка в омраза изтекоха,
за да нахранят Потопа.
Станахме грозни, с езици – змийчета, ...
Когато съм объркана до лудост
и бездна ми е цялата Вселена,
когато съм наивна чак до глупост
и във затвор от мисли съм пленена,
когато съм притихнала във нямост, ...
За слепия да бъдеш светлина,
за глухия – божествения шепот,
за падналия – братската ръка,
за тъжния – звездица на небето,
за скитника – невидимия дом, ...
Сега ще ги захвърля тези листи.
На две ще счупя химикалката.
Туй, що не изживях съм го написал.
Аз спомени горя без жал...
А после ще поръся сол в душата си. ...
Сама ще съм добре! Върви нататък
ключалката на моето сърце разбита
ще прибера в джоба си, но жалко е
че в мислите ми болката прелива...
Омръзна ми от делниците скучни, ...
Eternal darkness is what i've become,
it makes me drift through nothingness of time.
I'm looking for the place i called my home -
an endless lifetime spent to search the sign.
An empty wanderer without a shell ...
Ти знаеш ли какво е любовта?
Нали все казват, че не си отива...
Възможно е да бъде и така,
ала лицата си мени със сигурност.
И струва ми се често че грешим ...
Има много неизпито небе.
Бели утрини, от радост разплакани.
Нощи приказни, с цвят на кафе.
Чувства, дето с години са чакани.
Има топли усмивки – горят. ...
Гласът ти при колата ме настига -
усмихната ми махаш от балкона.
И щом към тебе погледа си вдигам,
две думички устата ти отронва.
Не, нищо важно - просто си решила ...
Във очакване живота ни премина,
все си чакаме да сме щастливи,
в понеделник си мечтаем за неделя,
но ето на и таз година мина...
И когато е студено, търсим лято, ...
Не съм жена, понеже теб те няма.
Защото ти не си до мен сега.
Защото за любов са нужни двама
И цялата им обич на света.
И днес съм само някаква измама ...
Откакто дядото на моите деди
Суталк-тракиец, шампиона олимпийски
на щит намазан със масло изправи се
и никой не успя да го събори
душата ми засели се във теб! ...
Загубих усмивката от своето лице,
ти пък открадна моето сърце.
Не попита и в ума ми се настани,
по този начин неволно ме нарани.
Всеки някога е бил наранен, ...
Тук се връщам след много години.
Пари болката. В ляво. От спомени.
Вместо китното дворче – пустиня.
Като мъртви ръце – сухи клони
за прегръдка протягат се. Молят. ...
Забравихме си чашите на масата.
Бутилка, полупразна. Пепелник,
препълнен с връх от нервни фасове
и няколко салфетки със сълзи.
Последен ще остане този пламък – ...