Влизат ли влакове през твоя прозорец?
Устните търсят ли изгорели души?
Думите плачат или тихо говорят?
Мастилено-празната нощ ли сълзите суши?
Чуваш ли птичките - спомен за лято? ...
Рисува в бяло зимата витражи,
а тебе аз рисувам в мойте мисли,
когато е студено и ми липсваш
или не зная как да ти го кажа.
Рисува зимата, а аз прелиствам ...
Витлеемската звезда в святата нощ
сияеше над влъхвите трима.
Роди се Син Божи с огромна мощ
и спасение за праведните ще има.
Коледа идва и топлина ни грее, ...
Мръсник не си, но точно знаеш как,
да ме изкараш всеки път от релси.
За "марка" сръчно ми подлагаш крак.
А раните? Конфликт на интереси.
Омръзна ми с "ръце" да съм валат. ...
Калинката, на устните ми спряла,
пияна е от пушека тютюнен.
С коя ли черна точка е узнала,
с кое засънвам и кое ме буди?
В билярда тих на още кръгла маса, ...
Приветства народът новия ред,
изпълнен с красиви химери,
с дружно "Ура!" и хукна напред –
баира към новия ден да катери.
И уж не изглеждаше стръмно, но ето – ...
Веднъж... Някъде месец преди коледните празници в най-голямата виелица се роди едно момиченце. Нейните родители дълго се бяха чудили как да го нарекат още преди раждането му. Дали на бабата или пък на дядото. Затова в късния следобед, в който се родила, баща ѝ вече се бил запил с всички роднини от щ ...
Какво е искал авторът да каже?
Този въпрос преследва ме до днес!
Той писал е, решил е да разкаже,
своите истини в прочувствен текст.
И ако той не стигне до сърцето, ...
Горчивата чаша изпихме до дъно!
Прекрачихме прага и всеки е сам!
Зад облаци тъмни луната потъна
и нашата приказка свърши до там.
Разказвам я скришом на себе си нощем! ...
След думи-ласки тръгва си ноща,
и слънцето във утрото се смее,
събуден съм, но искам да заспя,
и да сънувам вишните в цветчета бели,
тревичките са в капчици роса, ...
Написано за тебе, онзи чуждия,
С когото тайно се споглеждаме за миг.
От тази, грешната и никому ненужната
Сподавяща през сълзи своя вик.
Написано за тебе, тъй далечния, ...
Ни жив, ни мъртъв, втренчен в нищо, стиснал си юмрука
Осъзнах, че просто вече не ми пука,
Пропаст черна, пропаст широка,
Между мен и расата човешка, слепоока.
1000 години по тез земи обемни, ...
Душата ми намерите и вече съм щастлива!
Забравих за самотата, вледеняваща в студа.
Жива съм все по-дива, по-красива,
летя, вървя с любов и светлина.
Щастлива съм от сладост премаляла, ...
Мечтая да се будя със усмивка,
лицето ми лъчите все да галят,
и още – да превръщат ме щастливка
в сърцето буен огън като палят.
Мечтая от очите ми блестящи ...
Въпреки, че никога не ми личи,
аз просто вече, нямам сила,
опитвам се да сдържам, свойте сълзи
дори опитвам се да се засмея, аз насила.
Безсилна съм, понякога признавам, ...
В теб пламнах и във тебе ще угасна!
Родино! Мое бащино огнище!
В прегръдката ти топла аз пораснах
и няма от сърцето ти да литна.
От Ботевия бряг и вечна Шипка ...
Някой води коне над тревите зелени.
Няма смъртни треви, затова му прощавам.
Свободата, кодирана доминанта
е в мен и...
с чаша вино и мед смелостта ми кръщава. ...
Нека всеки опита за ден да забрави,
мъка, болка, тъга и сълзи.
И за миг във душата си, да си представи
смях и радост сред слънчеви дни.
Казват само глупакът бил годен за щастие, ...
Ако утре не се събудиш до мен,
ако е твърде късно и пак се разминем,
ако ли утре до късно сънуваш,
ако днес е последния ден,
Казвам ти щастливо лека нощ, ...
Около нея винаги цареше хаос.
Шкафчето над леглото и отрупано с чаши и пакетчета.
Коя от сок, коя от вино, коя пък за вода.
Опаковките от среднощното и ядене на шоколад.
Препълненият пепелник. ...