Poesía - poemas de amor, verso blanco, haikus, poesías infantiles

Смисъла на моето безсмислие 🇧🇬

Смисъла на моето безсмислие
Какъв е смисъла,че аз съм тука,
от туй се стряскам често и мълча,
защото често пъти сгазвам лука
и с "халостни" по другите гърмя! ...

Hekredel

Poesía » De humor

2018-02-23T15:24:17+02:00 547 1

Залиняла нежност 🇧🇬

В мъглата, между капчиците ме търси,
аз принадлежа на пространството,
намиращо се между световете.
Не пропуквай ярката ми светлина,
после няма да има къде да се завръщаш. ...

iliqnakzkz

Poesía

2018-02-23T15:22:13+02:00 849

Нови любови 🇧🇬

BeBeLove

Poesía » De amor

2018-02-23T15:16:00+02:00 1.1K 1 12

Знаме 🇲🇰

Таму каде што се црвената и жолтата боја
таму сум и јас
ги носам со себе и во себе.
Камењата од сите земји
не вредат колку едно македонско зрно песок. ...

SanjaMKD

Poesía » Filosófica

2018-02-23T13:53:45+02:00 581 1 3

Дуално... 🇧🇬

Дуално…
Във нощите сме звездно споделени,
телата ни когато замълчат,
от вятъра неистово пленени,
душите ни в незнайното летят. ...

Melanie

Poesía » De amor

2018-02-23T13:52:53+02:00 875 3 6

Пролетен романс 🇧🇬

Някак тихо на пръсти
влезе тук Пролетта.
В мойте утрини късни
разцъфтя Любовта.
И нечакани чувства ...

slaveja123

Poesía » De amor

2018-02-23T13:51:04+02:00 1.8K 3 14

Неразбран 🇧🇬

Неразбран - това е дума доста тъжна!
Неразделни сме със нея цял живот.
Все някой нещо ме упреква и осъжда,
а може би, аз давам грешен тон.
И опитвам се в последствие да обяснявам, ...

Йoo

Poesía

2018-02-23T11:08:42+02:00 1.1K 3 6

Молба 🇧🇬

на Георги
Хей съдба, вземи си къс от мене,
не от непослушното дете,
данъка за мъдрост ще поема
не дамгосвай малките ръце. ...

svetlitschka

Poesía

2018-02-23T10:22:02+02:00 770 3

Такива скитат само в нощен час 🇧🇬

Зациклил съм. А музата я няма.
Да дойде днес тя твърдо обеща.
Но отговаряла за още двама
и щяла да намине през нощта.
Без нея, значи, да си кажа право, ...

Роби

Poesía » De humor

2018-02-23T09:17:20+02:00 897 16 16

Мигове в Изгрева! 🇧🇬

Има мигове тиха Тъга, във които
натежават дори в птичи крила!
Болката в тях е дълбока и скрита
и влече все надолу, с оловни пера.
Има мигове щастие благословени - ...

angelmilev

Poesía

2018-02-23T08:32:57+02:00 531 1 2

Пролетна умора 🇧🇬

Очите ми се умориха, любов..
Умориха се да те търсят и теб да те няма,
да те гледат и да не те виждат.
Очите ми се умориха, любов...
Умориха се да плачат, а сълзи да няма, ...

Natalcheto

Poesía » De amor

2018-02-23T08:30:02+02:00 670 2 3

Блясъкът в очите 🇧🇬

Посреднощ събуждам се в ридания,
и утрото посрещам през сълзи,
усещам се във плен на колебания,
и как сърцето търси повод да прости!
Може би защото някъде дълбоко ...

Vessymark

Poesía » Otra

2018-02-23T08:27:56+02:00 575 2 2

Той винаги е млад 🇧🇬

valiordanov

Poesía

2018-02-23T08:25:37+02:00 412

Вярвам 🇧🇬

Далече си в капризната вселена - уж досегът дели ни, а сме чужди.
Студена съм и слънцето си легна, тъй топъл ти, дори да недочувам,
търпя ме до последната ни сила и с думата си в сянка ме извайваш.
Останала оголена до милост... разтапям колената си до „вярвам“...
Очите ми не искат да танцуват - не т ...

limeruna

Poesía

2018-02-23T01:30:19+02:00 620 2 2

Водопадени мисли 🇧🇬

Необятна е нашата Вселена...
Събрала е в шепите си толкова много любов!
И мислено пътувам из звездни галактики...
За да преоткрия отново своя приказен свят!
Звездно семенце, дошло от всемира... ...

Izumrudkata

Poesía » Otra

2018-02-22T22:23:27+02:00 685 1 10

Спомен за червената книга 🇧🇬

Потоп ли мина,чума ли вилня
в гръдта на кръгозора,
та станаха на мрак и тишина
и фауна и флора.
ГЕОРГИ БРАТАНОВ ...

Ranrozar

Poesía » Civil

2018-02-22T22:21:56+02:00 899 8 31

*** 🇧🇬

Когато дъждът свойте струи излива в лицето ти
и вятърът пръсти студени прокарва по твоето тяло,
могъл бих само своята топла прегръдка да ти предложа –
чрез нея горещата моя любов ти да почувстваш.
Когато вечер плъзнат сенките, а след тях – и звездите ...

darko47

Poesía » De amor

2018-02-22T22:19:36+02:00 798 2

Прогонени 🇧🇬

Прогонени от свойте чувства...
Прогонени от своята лъжа!?
Стоим сами във свойте къщи
И търсим в другите вина.
А всъщност самотници сме ние ...

aap

Poesía

2018-02-22T22:18:13+02:00 469 1 7

Моето човешко име... 🇧🇬

Моето човешко име
го откраднаха цветята
и сега съм само сянка
сред смълчаните пространства.
Ветровете разпиляха ...

Мирослава.1

Poesía

2018-02-22T22:16:54+02:00 952 4

~ 🇧🇬

Има или химия или биология
Химични реакции, хормони
Може и атомна физика дори
Но нищо тяхното привличане не може да обясни
Може да са на километри двете тела ...

Всемнелюб

Poesía

2018-02-22T22:15:39+02:00 1K 3 1

Мрак и Светлина 🇧🇬

Навярно, страшно ти се иска
да спра със тъжните писма.
Но аз със тях не се натискам
да ти развалям сутринта.
Ти не ги чети, не се присмивай, ...

Yuri

Poesía » De amor

2018-02-22T22:14:06+02:00 829 7 21

Навътре 🇧🇬

Всяка една вълна
разстила върху мекия пясъчен бряг
дантелите на онези сватбени рокли,
никога облечени,
но обричащи ...

nadia.nanito

Poesía » De amor, Verso libre

2018-02-22T22:13:55+02:00 593 1 2

Тих шепот на сини очи 🇧🇬

Обичах да бъда момче без проблеми,
да мога да скоча света през глава –
пресичах различни земи на елени,
но тъй не достигнах онази земя.
Мечтаех живота да бъде награда ...

thedac

Poesía » De amor

2018-02-22T22:13:14+02:00 525 2 6

Вечен, ядосан, любим и студен 🇧🇬

Аромат на вишни по врата усукан,
сладка усмивка - любима случка,
просветващи сини очи -
така сластни, но хладни звезди.
Устни като блян изваяни и малко стипчиви, ...

teodoralindemann

Poesía » De amor

2018-02-22T22:12:29+02:00 957 2

Дон Жуан 🇧🇬

Дон Жуан
Той също беше Дон. Но не, Кихот.
И от жени мнозина, бе желан.
Изкарваше прехраната си, с пот.
Обслужваше ги. С псевдоним Жуан. ...

marielen65

Poesía

2018-02-22T22:12:17+02:00 816 1

Предпролетно 🇧🇬

„Твърде рано е още!” – шепти Февруари
и намръщено гледа снега.
Пролетта е далеч, но ей-там минзухарите
се усмихват напук на студа.
А пък аз до прозореца тихо седя ...

Avis

Poesía

2018-02-22T22:11:04+02:00 965 5 10

Малка равносметна 🇧🇬

Малка равносметка
Не съм оставал сам, да се размисля,
да видя как до тука съм дошъл,
концепциите си да преосмисля,
да опресня не пресния акъл. ...

Hekredel

Poesía » Filosófica

2018-02-22T22:09:13+02:00 438

Green 🇬🇧

Green is the color
That makes nature grow,
Green is the feeling
That gets you to glow.
Green are the gems ...

Maystora

Poesía » De amor

2018-02-22T22:07:07+02:00 1.8K

Някъде, в снежния спомен 🇧🇬

Пак си спомних за воя на вълците в късните вечери.
От горите се спускаше - сякаш прелели води.
И преглъщащ омайния дъх на филийките печени
плахо гледах към дядо и исках над мене да бди.
А пък той ми се смееше, гаче ли свиреха гайдите ...

Vedrin

Poesía » Civil

2018-02-22T20:23:52+02:00 1.2K 3 2

Няма хайка за вълци 🇧🇬

Няма хайка за вълци. Те разкъсват навред.
Ту ограда прескачат. Ту се мушват под плет.
Тази злобна порода някой трябва да спре,
че е хищникът бодър... До когато умре.
Кремъклийка не гръмва. Кой да сложи капан? ...

Vedrin

Poesía » Civil

2018-02-22T20:16:15+02:00 1.2K 3 2

Критична възраст 🇧🇬

На своя си хаплив език луна
нашепва ми за болките от щастие.
Преди да завали и след това,
очите ѝ се взират безпристрастно.
Отдавна не живея на ръба ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2018-02-22T14:48:15+02:00 617 11 9

Пияна 🇧🇬

С усмивка се будя,
и с отлежала ракия,
част от мен заспива
и чашата прелива.
Пияна съм, но докога ...

дъждове

Poesía » Otra

2018-02-22T14:47:23+02:00 552 1 2

Розата с бодли 🇧🇬

Розата с бодли
По "Малкия Принц на Екзюпери"
Елеонора Крушева
Изпрати залезите толкова сама,
изгревите носеха надежда, ...

eleonora6

Poesía » De amor

2018-02-22T14:46:56+02:00 1.5K 1 2

На инат 🇧🇬

Буря бушува в мен откакто се помня,
и емоциите си не мога да укротя.
Оставих сърцето ми само да решава,
и да намери своята съдба.
Преживявам всичките възходи и падения, ...

Микаa

Poesía » Verso libre

2018-02-22T14:44:23+02:00 909

Радиф и газела 🇧🇬

Поетичният ми силует е строен, а ти римуваш ме,
като пустинен пясък ме редиш.
Аз ще бъда твоята газела,
а ти бъди последният радиф
и двамата ще подредим ...

iliqnakzkz

Poesía » Formas orientales

2018-02-22T13:16:04+02:00 1.1K 1 2

Съдба 🇧🇬

Съдбата да обичаш постоянно
и вечно да раздаваш доброта
... тя мене изтощила е тотално
така жестоко, че вече аз не разпознавам любовта.
С години си определях различни идеали на жена, ...

KRONOS.1

Poesía

2018-02-22T13:06:45+02:00 844 1

"Няма светлина" 🇧🇬

Шепот във мрака - глуха наслада,
но е жално - светлина не се подава.
Блян за щастие, потънал неизречен в тишината,
плача, че от всички си освен от мен видяна.
Но те виждам аз в една неизследвана вселена, ...

gigi08

Poesía » De amor

2018-02-22T13:01:52+02:00 757

Вместо 🇧🇬

вместо
сатана -
сатанѝца -
сиреч -
паднала ...

rhymefan

Poesía

2018-02-22T12:00:30+02:00 330 2

Безименно 🇧🇬

Скитаща по улиците на срама - избледняващ силует търсещ някой да възвърне човешкия ти облик.
Розите вехнат, когато в душата ти бурята се развилнее.
Кой сълзите ти продава за собсвена облага, не това не може да съм аз - не умея да ранявам.
Кръвта от твоите рани превръща се в горещи белези по моето тя ...

Heatmachine

Poesía » Otra

2018-02-22T12:00:19+02:00 1.2K

*** 🇧🇬

Зачената от бурното кръвосмешение
между земята и небето,
родена съм при пълно звездно затъмнение.
Епичен колапс на умираща комета
белязал ме е да се скитам вечно ...

toxin

Poesía

2018-02-22T11:59:54+02:00 1.1K 4 10