Само пред избягалите от живота...
когато сенките покрият тъй света...
със одеяло от небитие заслепено...
от страх, от болка, от едно битие...
В което тогава всички ние не знаем, ...
Къде изчезна, детство мое?
Къде си – в приказките ли остана?
Да вляза в твоя свят спокоен,
а може би, си скрито на тавана?
И Тѝмуровската команда – ...
Когато някой ден изгубиш посока
и изгубиш усещането за дом.
Когато някой ден тъма се надигне
и усетиш самотна тъга.
Когато някой ден времето стихне ...
Ще има утре... щом се зазори
и ризата небесна се разпука.
Щом сводът перлено се оцвети
и слънцето направи си пролука.
Ще има утре... Капчица живот. ...
Със сребърни лъчи луна обгръща –
телата голи, изморени от сластта.
Полето става им уютна къща.
На тайна среща зрител е нощта.
Тревата с нежни ласки ги прегръща ...
Игла е светлината през деня.
Шие погледи, стъпки... пранета.
Очите ми с тропоска реставрира,
и думите, прошепнати едва -
парчета от разпада на сърцето, ...
Дъжд ли вали? Роса ли роси?
Или някакви чувства са ме обвили?
Ако е дъжд, душа ще освежи!
Ако е роса, трева ще поникне...
Ама не! Нещо друго в душата ми никне! ...
Очите са книги недопрочетени,
писани с обич, любов и тъга.
Страници скъсани, чувства обречени,
топло начало, а с край – самота.
Мъдрите хора, пишат с молив, ...
Като жълтици думите се нижат...
Една. След нея две. След тях пък три!
Далеч остават и проблемите и грижите...
Но моля ти се време мое, СПРИ!
Там някъде на Нищото във хижата ...
Една любов стаена в теб ме чака,
а аз се лутам, за да се спася
като дете – изгубено във мрака,
разплакано прегърнало страха.
Защо наказвам си сърце разбито? ...
По пътя ще поема, но без теб.
Ще тръгвам вече, но без теб.
Време е, да забравя за теб.
Всичко в мен крещи против теб.
„ Не обичам фалшивите дни с теб“ ...
Седя загледан в края на потока...
В очите ти – тоз извор сладководен
душата ми копнее да се къпе!
Играе пламкът на Любовта
във костите ми – въглените черни! ...
Къде си детство, неопетнено и чисто?
Пижама със слончета ти облечи!
И наниз от спомени (дребно мънисто)
върни радостта от безгрижните дни!
Къде е целувката майчина, свята, ...
Аз имам още толкова да кажа,
но няма да го шепна. Ще крещя!
Да чуе слънцето сподавения писък на звездите.
Аз нямам нищо повече да кажа,
но ще говоря тихо. От душата... ...
Съжалявам за всеки път, когато съм те наранила,
съжалявам за пътите, когато не съм била мила,
за дните, в които е нямало усмивка на твоето лице,
горещо ти се извинявам и съжалявам от сърце.
Многократно сърцето ти на парчета разбивах, ...
Понякога е просто да се мразим
или в престорено безчувствие да зъзнем.
Да мамим любовта си...но напразно -
дори и времето не съумя да я погълне.
В такива мигове главата си полагай ...
Измислени адреси на писмата ни.
Несбъднатите спомени тежат.
Кръвта на обездвижените макове
в тревата се изгубва като дъжд.
Което сме предали, е отнетото. ...
Дай шумотевица – от нея
да изтръгна хармонични звуци.
И звуци дай да ти направя шумотевица.
Дай стъпки – в дълъг път да ги нанижа.
И път ми дай – да го накъсам на парченца стъпки, ...
Плаха тъга, обгръща душата ми,
страх ме сковава, не мога да мисля
идиот след идиота, на сцената се възправя
и се опитва живота ни.да оправя
Че е простак и нискоинтелегентен няма значение, ...