Poesía de autores contemporáneos
Мъжкият характер 🇧🇬
мъж – с характер мъжки
и природа благочестива, силна и добра,
тя ми казва да не се оплаквам
и напреде да вървя. ...
Плюс-минус половин живот и още малко 🇧🇬
Росица Чакърова
В средата съм... Но на кое по-точно?
Днес трудно крета старата писалка.
Приключва нещо, друго се отпочва, ...
Ще ти пристана ... 🇧🇬
в дланите на тишината!
В един-единствен миг
на живо откровение.
И неусетно, ...
Нарисувай ми художнико любов 🇧🇬
С кърваво червени устни и изпепеляващи очи.
С черни буйни коси.
С парещи длани и боси нозе.
С докосващи ръце, с безмълвно сърце. ...
На забрава 🇧🇬
осъждаме най-глухото си бъдеще.
Отворихме последния подарък
и всичко предвещава да се свърши.
Кресчендото унесено завърта ...
Ела 🇧🇬
в тоз студен тъжен ден.
Искрящ лунен меч.
Две ръце 🇧🇬
Нощта ме притисна до постелята,
сърцето ми сякаш спря да бие,
пред очите ми – райска градина,
препълнена с красиви цветя. ...
Желание 🇧🇬
очите ти воднисти, гуреливи,
но често плача, над бутилка Плиска.
Какво да правя – страшно ми се иска!!!
И нищо, че устата ти мирише, ...
Дъга 🇧🇬
не с краски от диви цветя,
а с букви от черно мастило,
и често за сиви неща.
За мокрите друмища черни, ...
Натюрморт 🇧🇬
Трохите пръснати, чиниите с петна,
по чашите следи от слюнка и епител.
Преди десерта, разговор, шега.
Изядено е всичко и изпито. ...
Мария и магия 🇧🇬
в онези жълтеещи дни?
По име те виках, Мария.
Удавен във сини очи.
На детството старо гредите, ...
Въздишка 🇧🇬
повярвай ми, дори не подозирах,
че толкова си близо: нощ и ден
деляли са ни дъх и кратък призив....
Повиках те. И ти така се случи, ...
Разпад 🇧🇬
е като
разпадането на тъканите -
неизбежно,
неосезаемо.
Без име 🇧🇬
Ще ми се случи ли това?
Кога и как ще ми се случи?
Какви са нужните слова,
които тъй и не научих? ...
Учение 🇧🇬
да учите децата люботворно! -
Да са грамотни и душевно сити.
Да мислят свежоумно, благоволно...
Стремим ли се, деца, да сме умерени, ...
О, скитнико 🇧🇬
Аз те познах!
Ти скита и търси се дълго!
О, скитнико,
какво ли си изживял, ...
София диша 🇧🇬
софия е пресипнала
гърлото ѝ е раздразнено
ала все пак пуши
кремиковци е нейното червено боро ...
Ти щастие търсеше дълго 🇧🇬
и щом го намери не спря...
че имаш го ти не повярва...
и тъй не изправи глава...
след време реши да се върнеш... ...
Хляб от светлина 🇧🇬
недей превърта клю̀ча си повторно.
Останало е малко в този свят
от вярата, надеждата и хората.
Текат ли в тебе мръсните води, ...
Прераждане 🇧🇬
Дочух Светлината,
в арфата ѝ музика видях.
Прегърнах вятъра
в потока от време. ...
Наздравица за любовта 🇧🇬
за шепичка любов - без цвят и раса.
Налейте вино и да вдигнем тост,
изправени до пълната си маса.
Да пием за самотника в снега, ...
Душа и болка 🇧🇬
Живее си в душата. Тя не гасне.
Обгръща я грижовно ден след ден,
и моли се, чрез нея да порасне.
Чрез нея да се учи да лети, ...