Poesía de autores contemporáneos

254.6K resultados

Добрият човек 🇧🇬

С бастунче бяло в ръка,
човек потропва по паважа.
Приема тихо своята съдба,
да бъде вечно нощна стража.
От малък той не виждал ден, ...
803 8 24

В Гюргево 🇧🇬

Пред погледа на Еминеску
дечица строфи рецитират.
Макар че дума не разбирам,
аз ръкоплескам,
защото в ритъма усетих ...
793 1 4

Stranger in a room 🇧🇬

Най-големият ми кошмар -
стая пълна с познати.
450 2

Сила, сила... сила 🇧🇬

Сила, сила…сила
Нахалост е била онази сила,
която вдъхнал си у мен…
Нахалост, Боже, майко мила...
животът ми е тъй студен... ...
1.1K 11 27

Заръка към приятел 🇧🇬

Приятелю,
за стотен път изгарям,
пламъкът изгаснал е в мен,
сърцето си при теб оставям,
пази го вместо мен, ...
777

Баща и син 🇧🇬

БАЩА И СИН
Щом трябва нещо да направя,
от дни се чувствам притеснен.
Нещата си така поставям,
че всичко се боричка в мен! ...
598

Стаклена жена 🇲🇰

Јас сум стаклена жена
не удирај по моите надежи
ќе ги скршиш своите раце
ќе ја изгребеш текстурата на моето лице
ќе ме растажиш, ...
441 2

Вържи ми очите 🇧🇬

Вържи ми очите и ме пусни в тъмното.
Може би мога да те открия...
Пърхат с криле ненахранени гълъби
в бяло небе от хартия.
Само мастилени мигли по жицата - ...
1.2K 14 16

Tъй както 🇧🇬

Тъй както се разлиства книга,
по тялото ми пръсти разпилей!
Тъй както устни чашата допират,
с целувки кожата ми пламеней.
Тъй както скулпторът извайва ...
629 1 5

Хипноза 🇧🇬

Някакво змийско око
змийски е втренчено в мене,
тъпче ми волята, зло -
аз съм от Хипнос пленена.
Думи от съсък с шербет - ...
565 1

Семейни истории. Монолог на един съпруг 🇧🇬

( монолог на един съпруг)
Ще ви призная нещо много важно:
от скоро време чувам гласове...
Не знам дали тревожа се напразно,
илù пък е от водката-менте? ...
1.8K 6 13

Пустинни сълзи 🇧🇬

/на Тихчо/
Моето мило дете. Няма го.
Нейде е в небитието.
Къса парче по парче
страшният писък сърцето. ...
3.6K 10 20

Понякога 🇧🇬

ПОНЯКОГА
Понякога така ми се приисква
Да имам във сърцето си отрова
Която при опасност да разплискам
Да опазя туй, което ми остана ...
562 3 4

Самота 🇧🇬

Самотата във мен се всели
и се вплита все по-навътре в душата
как да повярвам в нечии чужди лъжи
когато раздадох любов, а получих омраза...
Самотата е тежка и зла ...
1K 4

"Отново си сама" 🇧🇬

Къде съм аз, къде си ти?
Не знам къде си, но аз съм тук,
погледни.
"Не те желая" излъжи
и отново скучна ти ме наречи. ...
806

Празни две очи 🇧🇬

Те нямат милост
и жал не ги лови,
единствена утеха дирят.
Сърцето в горест,
празни две очи. ...
655

Балончета 🇧🇬

Ти си сбъднат огън, цвят от сълза,
полъх от нищо, свят в светове...
Гледаш ме – виждам, бягаш, боли,
стигаш ме – стигам тъмни мечти...
светиш – намирам пак брегове, ...
599 4 5

Празни съждения 🇧🇬

И ти ли, Бруте!?-
умирайки Цезар казал,
а Брут - приятел пръв,
сърцето му с меча си порязал.
Какво падение ...
660

Родопа планина 🇧🇬

Родопа планина
Колко красива е нашата страна България!
В нея се издига Родопа планина.
Изправям се пред нея в захлас сега,
прекрасна гледка, преливаща се картина една. ...
701 1

Парите 🇧🇬

Те мечта са за мнозина –
и в лято, и в зима,
ала кьоравото тъй ги заслепява,
че мислят, че парата всичко решава,
ала не е тъй, уви, ...
701 1

Къде са звездите 🇧🇬

Къде са звездите обещани на всеки!?
Къде са? Се питам в нощта!
А стаята тъмна на ухо ми шепне
самота, самота.
Защо очите се взират ...
1.4K 3 7

Парфюм и чесън 🇧🇬

Каква воня ме абстрахира,
чак хълца вече моят ум.
В метрото - в бъчва съм от бира,
вони на чесън и парфюм.
Защо ли имам сетивата? ...
594 1

Погледни ме... 🇧🇬

Погледни ме...
Търсиш отговори?
Погледни ме!
Аз не смея,
но очите ми... ...
1K 2

Сълзите изсъхнаха вече 🇧🇬

Сълзите изсъзнаха вече...
страхът ми отдавна умря...
Е, виж ме, о, мило момиче...
ти мислиш, че тъна в тъга...
но аз съм по-тъмен от мрака... ...
452 2

Илюзия 🇧🇬

Над облаци летим. Така е илюзорно,
че хиляди вълни се бият в океана,
една със друга и облени в пяна,
прииждат непрестанно, без умора.
А после самолетът сякаш че докосва ...
462 1 1

Само ти 🇧🇬

Само ти ми даваш свободата –
нищо без да питаш,
знаеш, не греша.
И в тъмнината търсиш
само моята ръка. ...
2.2K 6 13

Искрено 🇧🇬

Липсваш ми,
но не когато
късно вечерта не мога да заспя,
не когато съм сама,
през деня и през нощта. ...
560

Чудаци 🇧🇬

Поетите са от друга планета.
За тях тук няма лек.
Качат ли се веднъж във ракета,
създават един паметен век.
И литват далеч в небесата ...
808 4

''Пепел и сълзи'' 🇧🇬

Пепелта ми падна от цигарата
чаках я да звънне
падна и сълза
нежно със любов попи я
за да не се налага ...
1.1K 1 3

Не разчитам 🇧🇬

НЕ РАЗЧИТАМ
Аз не разчитам на реклама,
на трикове и на ефект,
на помощи от чуждо рамо,
на лъскавия етикет! ...
420

Без време или в него мига ще спрем... 🇧🇬

Без време може би ще закъснеем
със копнежа да се видим отново...
ще колекционираме погледи само...
на нашите неслучващи се моменти...
Знаем, че нищо няма да се промени..., ...
737 2 3

За нея 🇧🇬

Тя е най-страхотното и мило момиче,
което съм срещал някога.
Най-вероятно няма и да срещна
по-миличко и ослепително момиче като нея.
Тя е като сутрешното слънце, ...
812 1

Неочаквана среща 🇧🇬

Останахме с болката сами,
среща на четири очи.
Изживява се, там няма помощ,
тя не може да се сподели.
Съчувствието не я лекува, ...
513

Образцов дом 🇧🇬

Всички блокове
са скапани,
изглеждат ужасно
в дъжда,
обичам теб, ...
545 1

Само с тебе... 🇧🇬

Само с тебе…
на Жоро
Открих те сред безбройните лица,
пресекли мойте бързи коловози
и вече двама толкова лета, ...
872 9

Изпреварваща епитафия 🇧🇬

За мене връх ми бе живота
и го живях дори с охота.
И със дъха си аз последен
достигам до финала леден.
Щастлив и тъжен – без обида, ...
466 1

Спомени 🇧🇬

Като свещ догарям... от мълчание,
топя се като восък във огнище,
това, което в мене е останало,
са малко спомени и остарели снимки.
Това мълчание, убива бавно, ...
664

Ридание 🇧🇬

Пролятата от мъж сълза
недей прибързано осмива –
мерило за Любов е тя,
затуй се чувстай ти щастлива,
ако мъжът пред теб ридае – ...
880 3 4

Когато нямам думи 🇧🇬

„Неповярвалия обич
(скрил е някъде
в съня си
стих от топлото ти име)
в стъпките на непознати. ...
790 6 9

През животите 🇧🇬

Ще бъдем заедно, каза тя.
Да бъдем, отговори той.
И коприната на времето ги раздели,
чрез безвремието спомниха си първите лъчи
– и тези думи на Любов. ...
983