По трохите, които насипа за диря,
виждам брод в лабиринта бездънен.
Нижа ръжен венец, без цветя да намирам –
Всъщност, в тъмно не никнат и тръни.
От венеца погача за теб ще омеся, ...
Какъв съм мъж, със седем лева в джоба?
Нали за туй ти позволявам да крещиш?
Обръща ли се дядо ми във гроба
видял, че точно ти до мене спиш?
Гладувах дни за да ти купя цвете. ...
След „Народе“ ръката му трепна –
може ли да хвърли ядно камък
върху този, който сам е жертва
в петвековна страшна драма?!
Левски прекоси полета орни ...
Планини гиганти в сърцето на Родопа,
лежащи на това място, те заспиват.
Нощта става и танцува танци,
които ние можем само да мечтаем.
Украсените дървета пренасят ...
Сякаш някой със взлом или с нежен погром
струна дръпна, дори не попита.
Щур акорд зазвъня, после в миг онемя...
Само ехото нотите сплита.
Не разбрах и къде съм в тази луднала песен. ...
Мен раняваш, ранявайки себе си.
Затова днес те моля: недей!
Стига толкова рани и белези.
Стига кръв, синини от ръце.
Стига страх, стига вече съмнения! ...
Ще се превърна в пролетен ветрец.
Ефирен, нежен, топъл, закачлив...
Да галя с нежност твоето лице
и да разрошвам твоите коси.
Ще се превърна в капчици роса ...
Сънувах как ти предлагам и ти ми отказваш.
Как се зарадвах...
На същия ден ти предложих отново.
Явно сънищата наистина са наобратно, но...
явно не и този..
Без много баналности заявявам: обичам те
и целувам наум като вятър сълзите ти днес.
Отвеях сърцето си някъде някак, довиждане
не е точната дума за нашето днешно нощес.
Недоспивам и многото тежести вътре оплитат ...
Не си отивай никога! Недей...
Та колко повече в живота да те нямам?
Във мислите, в сърцето. Не.
Там винаги живееш и оставаш.
Във пролетни градини сме били, ...