Poesía de autores contemporáneos
**** 🇧🇬
когато те видях.
Тъжен е и денят,
тъжен си и ти
И лъч надежда ...
Старомомински 🇧🇬
и купища лични акценти.
Валентин Йорданов
Искам твоят Ден да бъде
спътника ми във живота, ...
Изпей 🇧🇬
Падат на капки лъчи.
Смисъла гоня. Моля за броня.
Сладкото вече горчи.
Думи корави. Студ и забрани. ...
Камък 🇧🇬
Камъкът на мястото си тежи,
направил си място в земята, лежи.
Не го поклащат бури и ветрове,
не се помръдва и при дъждове и снегове! ...
Белият приказен град... 🇧🇬
искам отново да зърна.
Белият приказен град
лято със спомени върна.
В белия приказен град ...
Вярата 🇧🇬
тишината обгърна ме с плаща си.
С изкупителна свещ до олтара се спрях.
но помага ли тя при нещастие?!
С цвят на восък жена се стопяваше там, ...
Нека да кърви душата! 🇧🇬
със стихове недосъбрани...
Ще те открия
като Слънце
жадувано във зимен ден. ...
Ден мой 🇧🇬
(Какво ли друго ми остава...)
Нали на мен си отреден...
Какво ми носиш? Мъка? Слава?
Или нечакан син копнеж? ...
Дядо коледа 🇧🇬
с ботуши и калпак.
Радва всички, цял във сняг.
От децата чакан пак.
Хвърка бързо със шейна, ...
Циклоп 🇧🇬
Всевиждащ Циклоп*, кове ми съдбата
Босоного е моето бъдно добро,
вериги му стягат краката.
Дрънчáт моите мисли нечути ...
Ефирно 🇧🇬
сцепил облачния шал,
хлъзна се по долината,
светна в цвят горящ воал.
Криптирано локално чудо, ...
Kапки дъжд 🇧🇬
с всеки спомен, смутил тишината ти.
Сякаш миг от влюбено лято
се разлива по твоите длани.
Сякаш пулсът на лунните залези ...