Този стих е провокиран от многобройните, нестихващи терористични атентати по света.
Земята отвори се от тежка прокоба.
От лава червена в черни отблясъци,
възкръсна Дявола сякаш от гроба,
окъпан във кръв ...
Парченце от изгрев. Въздишка от вятър.
Усмивка от пухкаво облаче.
Сълзичка, изгряла на миглите сякаш.
Запазено стръкче омайниче.
Превръщам се днес във написана тайна, ...
Понякога от емоция замлъквам,
докато пея - и отново изкачвам се...
И усмихвам се, широко като дете...,
преливаща от всичките ви цветове...
Благодарна и изпълнена с обичта ви... ...
Да си представим, че те няма, време!
Че не съществуваш в този ден.
Какво от нас вселената ще вземе,
като никой няма да е вече уморен?
Представих си и много е красиво. ...
За последно ме целуваш тази вечер,
за последен път ще ме завиваш.
За последно ще ти дам любов, любов,
защото знам, ще ти не ме обичаш.
За последно ще запаля с теб цигара, ...
Мушкатото на двора се усмихна
погалено от есенния дъжд,
а след това смирено, то притихна
във мисли, връхлетели изведнъж.
Дали и то за лятото си спомни ...
Никои не ти казва в очите истината,
нито господ, нито светият дух, нито църквата.
Нито смърта лежаща до теб на одъра...
- какво искаш тогава Ти от Нея.
Бъди щастлив, че с ралото си ореш нивата ...
Хубавото идва винаги след лошите неща...от собствен опит знам.
Само трябва да се бориш, да останеш чист в своя храм.
Удари, и буквално, и преносно съм понесла... главата си на гилотината предложих.
Болка, кръв и сълзи съм проляла, себе си за накрая аз отложих.
И с години болката търпях, мазохист за ...
И тъй върви всеки странник, блед
прокарва своя пътека в нощта,
когато светът все още е тъй млад
и ние в него с нови и топли сърцa
откриваме своя път и посока. ...
Посветено на моята приятелка, художничката от Троян - Поли Нанова, която преди няколко години напусна внезапно този свят! Поклон, Поли!
Живеем все забързано,
а времето лети....
Живеем във безвремие
със планове, мечти.... ...
Когато си тръгвам, съм бяла нагъната страница
и есенни сънища тихо се гушат във стъпките.
Душата ми тръгва бездомна от всички пристанища
и колко са сладки на дивия въздух пак глътките!
Аз мъжки очи ще оставя отново замислени, ...
Умея да мълча, когато всички
тъги от мен напират да изплуват.
Разпръсквам се на уморени срички,
които самотата ми римуват.
По дланите си пиша... Нямам глас. ...
Завивам те със себе си. В прегръдка.
Докосвам се със твоите ръце.
Отпивам те на бавни глътки
но жаждата не може да се спре.
И нощите остават безутешни ...
Аз искам Думите ми да ги пазите –
тези, писаните в рима, но и без;
не цветя на гроб да ми поставяте,
а по думичка палете, `место свещ –
така аз вярвам, че Душата ми, ...
По тъмното в душата си да знаеш,
че слънчево дръвче над теб се листи.
Последните минути са отнякъде
и никъде за никога отишли.
Знам, всичко е объркано и прашно, ...
Човек може да се пристрасти към какво ли не.
Към цигари, алкохол, към опиати...
А на мене, за целта, Господ съпруг ми изпрати!
Движим се из къщи като частици антиматерия,
но ако го няма, изпадам в истерия! ...
Красив си много, дявол да го вземе!
С поглед лазиш ми по кожата и сетивата.
Като куршум с изместен център влизаш в мене,
от очите, през сърцето и
забиваш се в душата. ...
В живота ми, око огромно гледа,
горещ пирон в душицата ми, клета,
във капките сълзите надделяват,
а мислите стихийно полудяват,
избирам думи, вик и тишината, ...