Poesía - poemas de amor, verso blanco, haikus, poesías infantiles

Опит 🇧🇬

Ще опиташ да ме замениш.
Ще опитам да те заменя.
Докато инатът
не се предаде
на любовта. ...

nadia.nanito

Poesía » De amor, Verso libre

2017-08-30T18:47:00+03:00 573 1

Нека! 🇧🇬

Таз` майчина любов
бавно, тъжно, всекидневно
поглъща, обръгва, не насища.
Моята любов е изморена, Майко!
Тя иска ласка и прегръдка, ...

abtasen

Poesía » Otra

2017-08-30T18:46:34+03:00 781

Нощем 🇧🇬

Каси_Лост

Poesía » De amor, Verso libre

2017-08-30T18:37:27+03:00 1.4K 1 9

Мечтите ни са уморени жерави 🇧🇬

Мечтите ни са уморени жерави,
последно сбогом казали на лятото,
щурците са зазимили цигулките,
комарите мигрираха от блатото...
По морзовата азбука светулките ...

Роби

Poesía » Otra

2017-08-30T11:48:54+03:00 1K 5 11

След бурята 🇧🇬

След бурята
градът е променен.
Оглеждам се в локвите с влажен дъх.
Небето свъсено
наднича зад гърба ми. ...

dominosf

Poesía » Del paisaje, Versos blancos

2017-08-30T10:56:53+03:00 1.5K 2

Ти 🇧🇬

Някъде из всичкото това време разбрах – любовта не се връща,
тя се предава, върти, преобразява.
Прилича на море и буря, и пожар.
Тръгват си вълните, винаги различни,
когато не дописват фантазия, ...

m1l3t0

Poesía » De amor

2017-08-30T09:05:37+03:00 812

Две очи 🇧🇬

Студено е и вятър духа,
стъклата мраз нашари вече.
А две очи през тях надничат,
те чакат мама да се върне.
Студено е и болка глуха ...

Eipril

Poesía » Versos blancos, Otra

2017-08-30T09:01:37+03:00 1.2K 5

Изгубен свят 🇧🇬

Сърце голямо, душа невинна
опаковани в лукс, замаскирани с вкус.
Но защо ли тъй дълбоко сме заровили с привкус?
Каменни усмивки, изкуствени привички
правят ли ни те истински добрички? ...

Дамла

Poesía

2017-08-30T08:57:27+03:00 809 1 1

* * * 🇧🇬

Всичко на тоя свят е лъжа.
Думи, които накараха
моята усмивка да угасне
рано сутринта.
Не се шегуваше. ...

nakata

Poesía

2017-08-30T08:52:40+03:00 567

Огледало 🇧🇬

Всъщност сме трима,
по-рядко двама –
гледам отсреща и отстрани.
Другият образ,
навътре ме мами, ...

пилигрим

Poesía

2017-08-30T08:50:32+03:00 560 1 1

Танцът на птиците 🇧🇬

Лястовици, чайки и море.
Бряг познат, въздишка и небе.
Неспирен танц, въздух и криле.
Тъжен писък, крясък и сърце.
Събрани всички в две ръце. ...

Eipril

Poesía » Otra

2017-08-30T08:47:18+03:00 479 1 6

Сърце 🇧🇬

Не те проклех. Сърцето ми самò
изрече клетва и в тъга потъна.
Поплаках над последното писмо,
внимателно на четири го сгънах.
Сълзите ми попило, ще мълчи. ...

voda

Poesía » De amor

2017-08-30T08:45:35+03:00 2.1K 12 23

За моя учител 🇧🇬

Обичам те много, учителю драги.
Затрупай човека у мен със награди.
Когато съм умен – усмихнат широко.
Когато съм глупав – в ръка със длетото.
,,Горко му!’’, наум си повтаряш сърдито. ...

thedac

Poesía » De humor

2017-08-30T08:38:15+03:00 1.8K 5

Блудница 🇧🇬

Няма дума да чуеш за нея добра,
облекло от елита не носи,
на ревера ѝ алена буква от срам
обществото приши без въпроси.
Сред онези жени е, които без свян ...

Синьо.цвете

Poesía » Otra

2017-08-30T08:14:17+03:00 3.4K 26 35

Слушам те до вечност 🇧🇬

Слушам те до вечност
Мога да те слушам цяла вечер.
Ти си толко кадифена.
Сърцето ти изтъкана е дантела.
Лицето – към усмивки пристрастено. ...

adjo

Poesía » De amor, Filosófica, Verso libre, Otra

2017-08-30T08:02:57+03:00 1.2K 1

Твоето старо момиче 🇧🇬

Твоето старо момиче
Нали съм твоето младо момиче,
дето към тебе винаги тича.
Пее със птиците, в гъстите клони.
С внуците, пъстрото хвърчило гони. ...

marielen65

Poesía » De amor

2017-08-30T07:47:23+03:00 686 2

Ранена 🇧🇬

Автор: Генка Богданова
На стъпка от небето душата ми е спряла.
Тревожно е сърцето ми – птица онемяла.
А рееше се волно духът ми в синевата
и пееше у мене с гласът на свободата. ...

evgeniagenka

Poesía » Filosófica

2017-08-29T22:55:35+03:00 607 1 9

Демоните имат страх 🇧🇬

Демоните не обичат стъклени маси,
Че режат до синьо малки парченца.
Говори ми за фоерверки и присъди.
В полунощ не бродят ангели, откакто ги изпъди.
Иди приспи надеждите и пак налей ми. ...

m1l3t0

Poesía

2017-08-29T22:52:49+03:00 661 2

Без теб 🇧🇬

Защото ти си
моя половина.
И пулсът на душата ми
си ти.
А всеки ден без тебе е корида, ...

Деница

Poesía » De amor

2017-08-29T22:45:17+03:00 1.1K 5 13

Как искам 🇧🇬

Лъгаха ме, вярвах, плаках...
Съжалявах, после им прощавах!
Винях се и сам се оправдавах?
Сърдех се, мълчах...
Опитвах се добър да бъда. ...

aap

Poesía

2017-08-29T22:40:22+03:00 778 3 8

Недей мълча 🇧🇬

Недей мълча! Във думи се изливай.
Разтръскай облака. Стани на дъжд.
Измий прахта. На грешки не робувай.
Света си направи по-малко чужд.
Пусни отново слънцето да светне, ...

tanq_mezeva

Poesía » Filosófica

2017-08-29T22:35:02+03:00 899 7 10

Майчина сълза 🇧🇬

Майчина сълза
(по Ангел Каралийчев)
Дребен есенен дъжд заваля, жълт листакът в градината светна,
едър грозд пак лозата наля, морав цвят на димитровче трепна
над покритото с шума гърне, дето сгушена мъничка птичка, ...

Genereux

Poesía » Para niños

2017-08-29T19:45:41+03:00 3.6K 10 13

Защо се разсърди, море? 🇧🇬

Защо се разсърди, море?
Дали ти омръзнахме вече?
Край теб като мравки сновем
и газим мира ти всевечен...
Скверниме брега ти прастар ...

JujuBuju

Poesía

2017-08-29T19:41:40+03:00 775 1 15

Забравих ли се? 🇧🇬

Забравих ли се?
Взе да избледнява картината, в която се рисувам.
Приближи се страх от сенки грозни,
аз съм между тях и се страхувам.
Изтрила съм понятия за утре ...

МаЖор

Poesía

2017-08-29T19:22:09+03:00 606 1 2

Химн 🇧🇬

За мене си невинна капка прелест,
по-чиста от сълзата на богиня
(обичам те от клетката на елипса),
ти, мое слънце - изгрев над пустиня.
По твоите лъчи ще се изкачвам, ...

vega666

Poesía

2017-08-29T17:36:52+03:00 1.1K 15 10

Боде ме 🇧🇬

Боде ме
свободата.
Като щит е тя.
Не признавам аз
оръжия. ...

koral

Poesía

2017-08-29T16:11:58+03:00 814

Море 🇧🇬

Кофти хора
плуват
във физиологичен разтвор.

Raindrops_on_my_skin

Poesía

2017-08-29T16:02:20+03:00 496 1

Морална или скандална 🇧🇬

Научиха ме да съм „силната жена“.
Греховете мъжки не прощавам.
Вървя с високо вдигната глава.
След падане
🎲 🎲 🎲 научих се да ставам. ...

valya_official

Poesía

2017-08-29T16:02:06+03:00 679 1 11

Есен 🇧🇬

Есента намина с шарената четка.
Кани ме на танци до зори.
Рокля с орехова шума, таз кокетка
сякаш тъй, от нищо, си измайстори.
В още топли, късно-летни нощи, ...

Azax

Poesía

2017-08-29T15:59:05+03:00 672

Какво е тогава 🇧🇬

Какво е тогава?
С мисли го напръсках,
като змия изсъсках,
изпод камъка се изплъзнах
и... подивях... ...

Маня.1

Poesía » De amor

2017-08-29T15:50:57+03:00 711

Плата 🇧🇬

Няма да ми трябва
ни котешката люлка на Вонегът,
нито тъжната сянка на Ремарк.
Ще счупя оковите на Моъм
по средата. И няма да плача. ...

пилигрим

Poesía

2017-08-29T15:46:53+03:00 431 1

Към себе си 🇧🇬

Тичам след времето -
пропиляно, спечелено.
След мечтите си тичам,
в пулса ми вярно отмерени.
Тичам след влакове, ...

nadia.nanito

Poesía » Otra

2017-08-29T15:39:57+03:00 511 1 3

Бърза - или още един опит за история в шест думи 🇧🇬

злото бърза и
чрез мозъкопромивни
упражнения

rhymefan

Poesía

2017-08-29T15:39:15+03:00 364

Обричане 🇧🇬

За тебе само пиша стихове, да знаеш,
не знам дали заслужил някога
е някой друг,
не стихове, а късчета душа изплакани,
написана за теб, сърце, за никой друг. ...

dianjelly

Poesía » De amor

2017-08-29T15:31:07+03:00 605 1

Баба Яга 🇧🇬

Баба яга сложила е в чувала,
представи си, жива хала
и пере през черни небосвод,
ръси чар като гръм,
красива като трън! ...

demi

Poesía » De humor

2017-08-29T15:29:09+03:00 1K

Тъжни хризантеми 🇧🇬

Стоим със теб безмълвни, неми,
ръце държим така студени.
На масата три хризантеми,
прозорците във дъжд облени.
За разговори няма теми, ...

Eipril

Poesía » De amor

2017-08-29T15:26:07+03:00 618 1

Защо, госпожо? 🇧🇬

Обичам те.
Ах колко те обичам.
Макар във тебе да съм гост.
От малък името ти сричам.
Започваш там, при Дунав мост. ...

Lebovski

Poesía

2017-08-29T15:21:29+03:00 1.4K 3 6

Ранима 🇧🇬

Прочетох чужда мисъл...
Усетих чужда болка, като своя...
Обида чужда наруши ми покоя.
В ресниците запърха сълза.
Реално: какво ме засяга това, ...

goblenka

Poesía

2017-08-29T15:19:10+03:00 591 3 18

Идва есен 🇧🇬

Слънцето реши да бъде лошо
и попари всичко.
Листа на дърветата,
земя, цветя, тревички.
Но внезапно облаци ...

selivrek

Poesía » Del paisaje

2017-08-29T15:17:51+03:00 801

Апокалипсис едва 🇧🇬

Сред орбитите на планети,
радиацията на звездите,
ледените опашки на комети,
невзрачни са на хората съдбите.
Молекули на милиарди години ...

Antinormal

Poesía » Filosófica

2017-08-29T15:16:22+03:00 1.4K 1